Къде ми е кафето? Как къде, ами в Япония няма 3в1, кафето ми е в мечтите ми....След като се оказа, че и в Монголия имало 3в1, разбира се под съвсем различно име и марка, но същата идея, двете с едната монголка решихме, че ще преровим всички магазини, но ще го открием. Уви, напразно, животът ни се изгаври и ние останахме с пръст в устата и без кафе. Впрочем, портокаловия чай добре се справя като заместител, доста е ободряващо в 7 сутринта, докато си гледам "любимата" драма - нещо което се казва Carnation и от 10 епизода разбрах само, че ще става дума за шиене... Толкова е интересно, въобще, драмите са толкова интересни, че чак вече започвам да се чудя къде съм попаднала.
Според мен, драма, освен с някого, не може да се гледа. Да, ужасно е забавно да се съберат 10 човека и да гледат драма, коментарите със сигурност са по-смешни и интересни от видяното, но сама да седна да гледам японска съпунка си е малко изтезание. И въпреки това, аз съм много склонна да се събирам пак, като уного лето, а, пардон, зиме е по-правилно, и да се хихикаме на японски глупости. Разбира се, това хихикане можеш да събуди и на първия етаж хората, но какво да се прави - събрали се три простачки, друго не може да се очаква. И имаше кафе поне >>""
Все пак ми е чудно, защо хората биха гледали драма. 90% от нея е правена по манга/махва/ аниме и новели. Каквото оригинално са мислили за филм, винаги е завършвало с провал. И защо хората ще седят и ще гледат някаква смахната актьорска игра, когато могат да седнат и да прочетат оригинала - хиляди пъти по-добър от всякаква екранизирана версия. Което разбира се, се отнася и за всеки един филм, но това не искам да го коментирам, все пак аз съм единствения човек на земята, който не харесва филмите по Властелина, нито тези по Хари Потър, нито хиляди други филми съкратили и предали книгите си по всевъзможни неправилни начини. Viva la филмите.
Да се върнем на драмите. Та... Защо да гледаме драма? От къде ще да знам, да смешно е, определено. И е смешно, точно защото е по типично азиатски стил - напълно преувеличено и странно за гледане. И да, повечето жени припадат като видят актьорите, но трябва да си признаем, че не са нещото, по-което аз бих припадал. В смисъл...ужас...те не се нарисувани, за какво са ми тогава o.O Аз нямам интерес в живи хора, само 2D (rofl). (това е цитат, от моя всеизвестна реплика, заради която ме разнасяха цяла година...но трябва да си признаем, много точна и правилна :) )
Но, честно, бих гледала драма, само за да дразня хората. Защото вече за кой път чувам " как можеш да ги гледаш тия глупости? " Там е работата, аз дори не ги "гледам", но ще седна да ги гледам, само защото неимоверно много се дразня от подобни коментари. Да, и аз ги смятам за глупости, но не ги отричам, нали. Не казвам на хората, които ги гледат, че са тъпи или нещо подобно. Дори не си го мисля. Всеки си има интереси и ако на мен нещо не ми харесва, просто няма да седна да го гледам. А няма да тръгна да обиждам човека срещу мен. Нима толкова години не търпях същото с анимето, трябва ли да се отнасям по същия начин с хобитата на другите хора?
Та така със сутрешната ми драма, отивам да се оправям за лекция. Определено се замислих тази сутрин как и аз едно време се отнасях много лошо към хората, които гледат драма. Не е драмата проблема, самите хора са. Аз пак си се отнасям лошо към тях, но не и към всички. Но нищо, едно по едно, ще изчистим всички несъвършенства в проклетите си човешки характери.
Добро утро, Япония, отивам да нищя граматиката ти. :P
Ако на света нямаше хора, той щеше да е по-добро място
Слънцето ще се стопи.
Ще седна, ще си тананикам Рахманинов или Равел, ще отворя някоя книга и ще затворя света далеч от себе си. Ще си направя едно сладко кафе, или още по-добре - чай с портокалови кори и канела. Ще гледам как снега вали на топли едри парцали и ще се опитам да отрия разликите във всяка една снежинка. А ако откажа да приема, че това е просто замръзнала вода!
Слънцето отново ще изгрее, слабо и болнаво в зимното небе. Аз отдавна няма да съм там, за да го видя. Кафето ще е изстинало, леглото ще е студено. Книгата няма да я има.
После някой ще се разплаче тихо, тъжно, самотно. Ще плаче сякаш не сълзи, а снежинки се разхождат по лицето му. Ще е много студено. Ще е мрачно. Ще е самотно.
Книгата ще е завършила...
Светът й ще е мъртъв...
Тук не вали сняг. Слънцето обича да се крие зад високите бамбукови горички, а после още в 5 да заспива. Не е и студено, някак е вяло топло, повече нерешително, от колкото нещо друго. Чаят е горещ, сладък, опияняващ. За разлика от денят ми, толкова изпълнен с хора, колкото никога не ми се е щял да е.
И няма книги. Няма го четенето ми през някоя студена зимна нощ, няма я радостта от това да затвориш един свят и след това да отвориш нов. Някак си не е добре да се сещам такива неща рано сутрин, но исках да го кажа. Исках да го кажа на света - хората са нищо, само низ от проклети инстинкти, капки вода в мътно езеро, проклетите им ограничени мисли - и те същото, проклетите им ежедневни проблеми, проклетите им злорадствания, проклетите им мъртви съзнания!
Не искам хора, искам книги! Не искам да вали, но когато вали няма хора!
И още повече съм ядосана на тези хора. Ядосана съм как всеки се мисли за мъдър, за "зрял". Ядосана съм, как всеки ми говори покровителски, сякаш аз съм малкото дете в историята, а те видиш ли са видели света през друг поглед и а съм щяла "да стигна до този извод". Всеки си има своя извод, но ми е много интересно, защо аз съм си налагала мнението, когато вие всички ми налагате своето по този въпрос. Нима аз не мога да имам различно мнение. Нима не мога просто да не харесвам да общувам, да не зная как или да не ми е приятно. Аааа~ Да! Когато си извън стадото си "черната овца" и е "готино" да си различен, изведнъж влизаш в стадото и "прозираш" всичко. Ама ей така - ИЗВЕДНЪЖ! И после вече "черните овци" стават глупаци, "те нищо не разбират", но виждаш ли - ти, човеко, всичко си разбрал, от всичко си опитал и познаваш силна болка и силна радост. Ти си перфектен и няма нужда да си хабиш времето да обясняваш на простолюдието своите велики идеали. Те няма да разберат, нали са "невежи" деца.
Ядосана съм, но съм и много тъжна, повече дълбоко засегната от горното, от колкото да седна и да плача за него. Сълзи се проливат само за човек, когото обичаш. Не виждам причина да плача за глупаци, нищо че искам. А искам, защото е тъжно как хората въобще не приличат на книгите. Казаха ми, че пак съм започнала да си живея в "своя розов свят". Моите извинения, аз не съм излизала от там. Никога. И не искам да излизам, не искам да прозирам вашите "велики" идеи за света, не искам да се опитвам дори да се занимавам с хора, които не могат да отделят и секунда да ти обяснят, а просто казват "както искаш" и "не ми се спори с теб", или още по-добре "ми хубаво, всеки си има мнение". Щом имаш различно мнение си го кажи, а не отрязвай просто така хората пред теб, те няма как да разберат какво ти минава през великата глава. А като не искаш да обясняваш, тогава не започвай да се държиш покровителски!
Ядосана съм. И ми се плаче. Тъжно ми е. И пак ми е весело. Когато съм ядосана си припомням хубави неща - как просто трябва да тегля майната на великия ви свят и на всички вас и да седна да чета някоя хубава книга. После пак ще се усмихвам, пак ще се смея, пак ще ми е весело и ще се припичам на слънце. А дълбоко в себе си ще съм все още ядосана. Аз забравям, защото грешките трябва да се забравят, искам и на мен да не ми се натяква. Осъзната грешка, казаното извинение, над тях няма нужда да се злобее.
Но точно за тази обида трябва да съм благодарна. За малко пак да повярвам на хората. Не ми стига, че се парех толкова години, ама и пак за малко щях. На човек вяра не може да се има, той е животно, което ще ти забие ножа в гърба, в първия миг щом кажеш, че мислиш различно от него.
Почувствах се толкова по-добре, когато си излях всичко в писмен вид. Благодаря за вниманието, отивам да водя своя перфектен живот.
Ще си допиша ревютата за този месец :} Няма страшно. Има още цели 10 дена.
Ще седна, ще си тананикам Рахманинов или Равел, ще отворя някоя книга и ще затворя света далеч от себе си. Ще си направя едно сладко кафе, или още по-добре - чай с портокалови кори и канела. Ще гледам как снега вали на топли едри парцали и ще се опитам да отрия разликите във всяка една снежинка. А ако откажа да приема, че това е просто замръзнала вода!
Слънцето отново ще изгрее, слабо и болнаво в зимното небе. Аз отдавна няма да съм там, за да го видя. Кафето ще е изстинало, леглото ще е студено. Книгата няма да я има.
После някой ще се разплаче тихо, тъжно, самотно. Ще плаче сякаш не сълзи, а снежинки се разхождат по лицето му. Ще е много студено. Ще е мрачно. Ще е самотно.
Книгата ще е завършила...
Светът й ще е мъртъв...
Тук не вали сняг. Слънцето обича да се крие зад високите бамбукови горички, а после още в 5 да заспива. Не е и студено, някак е вяло топло, повече нерешително, от колкото нещо друго. Чаят е горещ, сладък, опияняващ. За разлика от денят ми, толкова изпълнен с хора, колкото никога не ми се е щял да е.
И няма книги. Няма го четенето ми през някоя студена зимна нощ, няма я радостта от това да затвориш един свят и след това да отвориш нов. Някак си не е добре да се сещам такива неща рано сутрин, но исках да го кажа. Исках да го кажа на света - хората са нищо, само низ от проклети инстинкти, капки вода в мътно езеро, проклетите им ограничени мисли - и те същото, проклетите им ежедневни проблеми, проклетите им злорадствания, проклетите им мъртви съзнания!
Не искам хора, искам книги! Не искам да вали, но когато вали няма хора!
И още повече съм ядосана на тези хора. Ядосана съм как всеки се мисли за мъдър, за "зрял". Ядосана съм, как всеки ми говори покровителски, сякаш аз съм малкото дете в историята, а те видиш ли са видели света през друг поглед и а съм щяла "да стигна до този извод". Всеки си има своя извод, но ми е много интересно, защо аз съм си налагала мнението, когато вие всички ми налагате своето по този въпрос. Нима аз не мога да имам различно мнение. Нима не мога просто да не харесвам да общувам, да не зная как или да не ми е приятно. Аааа~ Да! Когато си извън стадото си "черната овца" и е "готино" да си различен, изведнъж влизаш в стадото и "прозираш" всичко. Ама ей така - ИЗВЕДНЪЖ! И после вече "черните овци" стават глупаци, "те нищо не разбират", но виждаш ли - ти, човеко, всичко си разбрал, от всичко си опитал и познаваш силна болка и силна радост. Ти си перфектен и няма нужда да си хабиш времето да обясняваш на простолюдието своите велики идеали. Те няма да разберат, нали са "невежи" деца.
Ядосана съм, но съм и много тъжна, повече дълбоко засегната от горното, от колкото да седна и да плача за него. Сълзи се проливат само за човек, когото обичаш. Не виждам причина да плача за глупаци, нищо че искам. А искам, защото е тъжно как хората въобще не приличат на книгите. Казаха ми, че пак съм започнала да си живея в "своя розов свят". Моите извинения, аз не съм излизала от там. Никога. И не искам да излизам, не искам да прозирам вашите "велики" идеи за света, не искам да се опитвам дори да се занимавам с хора, които не могат да отделят и секунда да ти обяснят, а просто казват "както искаш" и "не ми се спори с теб", или още по-добре "ми хубаво, всеки си има мнение". Щом имаш различно мнение си го кажи, а не отрязвай просто така хората пред теб, те няма как да разберат какво ти минава през великата глава. А като не искаш да обясняваш, тогава не започвай да се държиш покровителски!
Ядосана съм. И ми се плаче. Тъжно ми е. И пак ми е весело. Когато съм ядосана си припомням хубави неща - как просто трябва да тегля майната на великия ви свят и на всички вас и да седна да чета някоя хубава книга. После пак ще се усмихвам, пак ще се смея, пак ще ми е весело и ще се припичам на слънце. А дълбоко в себе си ще съм все още ядосана. Аз забравям, защото грешките трябва да се забравят, искам и на мен да не ми се натяква. Осъзната грешка, казаното извинение, над тях няма нужда да се злобее.
Но точно за тази обида трябва да съм благодарна. За малко пак да повярвам на хората. Не ми стига, че се парех толкова години, ама и пак за малко щях. На човек вяра не може да се има, той е животно, което ще ти забие ножа в гърба, в първия миг щом кажеш, че мислиш различно от него.
Почувствах се толкова по-добре, когато си излях всичко в писмен вид. Благодаря за вниманието, отивам да водя своя перфектен живот.
Ще си допиша ревютата за този месец :} Няма страшно. Има още цели 10 дена.
Вярвам
Вярвам, че всеки човек е роден да бъде герой! Вярвам, че всеки човек таи в себе си частица магия! Вярвам, че всеки човек може да преобърне света, да го превърне в звезден прах и после отново да го съгради. Вярвам, че всеки може да обича и мрази! Вярвам, че и всеки върши грехове само от любов. Вярвам, че всеки е създаден за велики дела! Вярвам, че всеки е красив. Вярвам, че всеки носи у себе си познанието на вселената! Вярвам, че всеки от нас е добър по начало. Вярвам, че всеки иска само най-доброто за всички ни. Вярвам, че всеки е създател и разрушител. Вярвам, че всеки е глупак и мъдрец. Вярвам, че няма само добро и само зло. Но не вярвам, че има и нещо по средата. Вярвам, че хората могат да се променят. Вярвам, че всяка промяна у човека е за добро. Вярвам, че старите желания, винаги трябва да бъдат заменяни с нови, защото не е хубаво да желаем в миналото. Вярвам, че всеки може да постигне целите си. Вярвам, че всеки има мнение по всеки въпрос. Вярвам, че хората не искат да са сами. Вярвам, че светът съществува само за нас. Вярвам, че хората трябва да желаят, за да постигнат нещо в живота си. Вярвам, че хората трябва да вярват. Вярвам, че хората трябва да искат.
Защото всеки може да бъде каквото си поиска, но е важно да поискаш нещо. Защото аз мога да не искам нищо, но това не е живот. Мога и да искам всичко, но това не ме преви по-добър човек от другите. Важното е да вярваш винаги в себе си. А аз вярвам, че човек трябва да бъде герой в своя собствен свят.
Защото всеки може да бъде каквото си поиска, но е важно да поискаш нещо. Защото аз мога да не искам нищо, но това не е живот. Мога и да искам всичко, но това не ме преви по-добър човек от другите. Важното е да вярваш винаги в себе си. А аз вярвам, че човек трябва да бъде герой в своя собствен свят.
Аз искам светът да е мой!
Има време - няма време
По-точно няма време. Нямам много време да пиша в блога и това много ме натъжава ;/ Не мога да излизам огромно количество безсмислена информация под формата на глупави статии. УЖАС! Не мога да убивам мозъчните клетки на всеки, който чете това нещо о.О ОЩЕ ПО–ГОЛЯМ УЖАС! ... Радвай те се докато можете :P
Е, как ли е живота в Япония. Нищо ново под слънцето, сдобих се най-после с Aniplex, за да установя, че предпочитам на гледам BS11 и да си доспойлна още 4 анимета, хващайки да ги гледам от последните им епизоди Т.Т'' Супер, просто супер...Още ме е яд за Tiger and Bunny. Но пък ми липсваше гледането на аниме по телевизията, не го бях практикувала от както ни спряха RTL II, но с разликата, че сега ми дърдорят на японски... И аз го разбирам.... Почвам да се чувствам странно от този факт оО'''
По-странното е, обаче, че нищо от купищата аниме неща по магазините ни ми прави впечатление. Пак гледам аниме всеки ден, пак чета манга всеки ден, но след като нито една от колежките ми не се интересува от това, някак си забравям да го обсъждам. И не чувствам нужда да го обсъждам, нито да купувам аниме неща, нито да се впечатлявам от тях по улицата. Не е ли странно, че го приемам ЧАК толкова спокойно. Вярно, че живея в собствения си розов свят, но не трябваше ли да съм малко поне щастлива, изненадана, учудена...и аз не знам какво вече, от факта, че се намирам на мечтаното си място (на друг континент)? Само дето аз се чувствам като у дома си о.О'''''' До сега съм живяла в аниме!!!!! (само фурната ми липсва)
Още по-странното е, че Япония ми подхожда перфектно - всички са мили и учтиви, всичко е подредено, 80% шофьорите са жени, дрехите им са супер сладки, дават аниме по телевизията, храната е чудесна...Какво повече да иска човек! Седейки тук си давам сметка, че ми е трябвало да се махна от България, за да потвърдя вечната си теория - че ние българите сме заядливи мрънкащи гадове, живеещи в перфектната родина и ужасната държава! Тук продават i-phone-и на бутки в училищата XD, при нас това се счита за скъпо? Защо? Безсмислено е по самото си начало!
Да не говорим, че за дните, от които съм тук, осъзнавам колко много МРАЗЯ да готвя. Има хора, на които им харесва. Има хора, които готвят от нужда, има хора, които готвят за семействата си.... Hell with them all T.T На мен ли ще ми разправят, че готвенето било изкуство, че носело удоволствие да сготвиш за някого, че трябва да се наядеш. Всеки път щом седна да готвя се отегчавам до смърт, почва да ми се гади щом помисля за храна и накрая вместо да ям се оказва, че не го искам и ми става зле само като го гледам. Не е защото не е вкусно...а просто защото съм го готвила Т.Т'' Не трябва да готвя, за да седна да ям въобще. Това е трагично... Ако сте от хората, които обичат да готвят - не си правете труда да ми го обяснявате, аз мога да готвя, просто не искам и никога няма да поискам. Изнервям се само докато го пиша това.
И така с времето. Утре пак. Сега няма време. Канджитата зоват, анимето си върви по телевизията... Добре е :) Добре е този живот, не е това, което искам, но за 6 месеца ще го преживея... Малко е самотно, но няма голяма разлика с повечето епизоди от жалките ми 20 години :D so who cares... отивам да гледам Mayoi neko overrun ! :D
Е, как ли е живота в Япония. Нищо ново под слънцето, сдобих се най-после с Aniplex, за да установя, че предпочитам на гледам BS11 и да си доспойлна още 4 анимета, хващайки да ги гледам от последните им епизоди Т.Т'' Супер, просто супер...Още ме е яд за Tiger and Bunny. Но пък ми липсваше гледането на аниме по телевизията, не го бях практикувала от както ни спряха RTL II, но с разликата, че сега ми дърдорят на японски... И аз го разбирам.... Почвам да се чувствам странно от този факт оО'''
По-странното е, обаче, че нищо от купищата аниме неща по магазините ни ми прави впечатление. Пак гледам аниме всеки ден, пак чета манга всеки ден, но след като нито една от колежките ми не се интересува от това, някак си забравям да го обсъждам. И не чувствам нужда да го обсъждам, нито да купувам аниме неща, нито да се впечатлявам от тях по улицата. Не е ли странно, че го приемам ЧАК толкова спокойно. Вярно, че живея в собствения си розов свят, но не трябваше ли да съм малко поне щастлива, изненадана, учудена...и аз не знам какво вече, от факта, че се намирам на мечтаното си място (на друг континент)? Само дето аз се чувствам като у дома си о.О'''''' До сега съм живяла в аниме!!!!! (само фурната ми липсва)
Още по-странното е, че Япония ми подхожда перфектно - всички са мили и учтиви, всичко е подредено, 80% шофьорите са жени, дрехите им са супер сладки, дават аниме по телевизията, храната е чудесна...Какво повече да иска човек! Седейки тук си давам сметка, че ми е трябвало да се махна от България, за да потвърдя вечната си теория - че ние българите сме заядливи мрънкащи гадове, живеещи в перфектната родина и ужасната държава! Тук продават i-phone-и на бутки в училищата XD, при нас това се счита за скъпо? Защо? Безсмислено е по самото си начало!
Да не говорим, че за дните, от които съм тук, осъзнавам колко много МРАЗЯ да готвя. Има хора, на които им харесва. Има хора, които готвят от нужда, има хора, които готвят за семействата си.... Hell with them all T.T На мен ли ще ми разправят, че готвенето било изкуство, че носело удоволствие да сготвиш за някого, че трябва да се наядеш. Всеки път щом седна да готвя се отегчавам до смърт, почва да ми се гади щом помисля за храна и накрая вместо да ям се оказва, че не го искам и ми става зле само като го гледам. Не е защото не е вкусно...а просто защото съм го готвила Т.Т'' Не трябва да готвя, за да седна да ям въобще. Това е трагично... Ако сте от хората, които обичат да готвят - не си правете труда да ми го обяснявате, аз мога да готвя, просто не искам и никога няма да поискам. Изнервям се само докато го пиша това.
И така с времето. Утре пак. Сега няма време. Канджитата зоват, анимето си върви по телевизията... Добре е :) Добре е този живот, не е това, което искам, но за 6 месеца ще го преживея... Малко е самотно, но няма голяма разлика с повечето епизоди от жалките ми 20 години :D so who cares... отивам да гледам Mayoi neko overrun ! :D
Абонамент за:
Публикации (Atom)