Ето, пак съм аз. Реших да ви разкажа за малкото ми пътуване до Арашияма, Киото, за да се полюбувам на червените кленови дръвчета, по-познати в Япония като момиджи.
И наистина беше красиво. Още със стъпването в малкото градче се озовах пред купищата туристи изливащи се от всички краища на страната, само за да видят есенният клен. А Арашияма е известна точно с това. Няма да коментирам перипетиите си през деня - получих sms в 3 през нощта от едната си колежка виетнамка, който гласеше звучното "Ще те чакаме утре в 7:30 за Арашияма". Damn it!! Кой луд праща на хората подобни sms-и в 3 през нощта!!!! За хора, които се побъркват от заяждане за най-малката ти грешка правят невероятни изпълнения. Да не говорим, че нямах никакво намерение да ставам в 7 да тръгвам толкова рано... -___-''' Животът се оказа нечестен, станах в 7, за да ида с тях в Арашияма и после да се срещна с хората, с които реално имах среща там в 12:30.
Както и да е. Пристигнахме благополучно бързо, като за JR. Само с 2 прекачвания и без много много проблеми :) . Самата Арашияма е малко градче, може би по-малко от Враца, но определено по-известно с прекрасният с клен.
От тревисто зелено до кърваво червено, още с влизането в храма Тенрюуджи разбрах защо народът толкова се впечатлява от момиджита, че чак есенен фестивал да посвещава на тях. Мъничките кленови лестенца толкова наподобяваха звездички, че дърветата изглеждаха като посипани със звезден прах, вместо с листа. И не капеха - те просто си седяха там, все така невероятно ярки и пъстри листенца с най-причудливите за мен цветове. Не е като в България да няма почервеняване на листата, но това е различно. И е наистина красиво! Водопад от малки червени звездичи!
Не влязохме в самия храм - така наречената будистка "otera", защото искаха вход, при това никак евтин. Дори на Киомизу беше по-евтино, да му се не види .>>''
И така. Денят мина сред много дървета и такива мънички листенца в малката Арашияма. Имаше нещо много опияняващо в цялата гледка, искаше ми се да седна под някое дърво и да започна да съчинявам стихове или разкази. За съжаление, цялата туристическа паплач не би позволила подобно нещо, но, какво пък, пак можех да се любувам на дърветата колкото си исках. Няма нищо по-красиво от това да гледаш шарената плетеница над себе си и едно малко японско цветче да ти казва:" Здравей! Добре дошъл в страната на чудесата".
А после се завлякохме в Киото и се натъпкахме на "all you can eat" в една сладкарница наречена Sweets Paradise. За нескромната сума от 1400 йени опитах 11 вида торти и пасти, 2 вида спагети и две напитки :) Това му се вика щастие. Макар че японските пасти не са по-добри от нашите си, определено беше вкусно. От друга страна...спагетите бяха ужасни -____- Японците наистина не ги бива в италианската храна! Затова пък ние бяхме добри прасета, опитахме от всичко, за единият час, който ни дадоха успяхме общо да ометем огромно количество от предоставената храна. И осъзнах, че не е хубаво хората да говорят с "аниме" гласове в реалния живот. Точно обратното - покъртително ужасно е. Затова пък сервитьорките там се стараеха да вадят най-сладките си гласчета. Побъркаха ни! Ние и затова се натъпкахме с пастите - за да забравим за ужасът и пискливостта.
После женската ни страна се обади и ние трите момичета - една германка, една японка и аз, се замъкнахме на неползотворен шопинг. Защото нищо не купихме....освен по един чифт обици и толкова ;/ Но това е нищо за нашите възможности. ^_^V Ако ми дадяха достатъчно пари, сигурно щях да изкупя Япония - толкова много хубави неща им тук!! Господи, мисля че повече нищо не бих си купила в България >>"" всичките ми дрехи ми се струват от грозни по-грозни в сравнение с тукашните. Опаа...не е хубаво да пускам шопинг-страната си на свобода! Отивам да я заключа!!!
Поздрави от Арашияма и Киото, ще пиша скоро пак :)
