Едно дъждовно априлско утро

  Мина много време от последният път, в който писах. Сега може и да стана по-редовна, кой знае. Със сигурност не и аз ^^''''
   Няма много какво да кажа, от както съм се върнала става все по-лошо и по-лошо, сякаш от Рая паднах в някакъв земен проклет АД! Не искам постоянно да се оплаквам, но след като не мога да го излея цялото на хората до мен, по-лесно ми е да го вкарам в думи. Така винаги е било много по-лесно :) И ето как ежедневието ми се е превърнало в някаква тотална каша и започва да ме кара да съжалявам все повече и повече и повече, че се намирам тук.
   Защото кученцето ми умря...

   Не мога да спра времето, не мога и да го върна, а толкова искам. 13 години да живееш с едно животинче и в един момент то просто да изчезне от живота ти.... ужасно болезнено е. Малко ми е трудно да го приема, определено, но се опитвам. Единият ден си заминавам за лекции, три дена по-късно се прибирам, а него вече го няма, сякаш някой го беше изтрил с гума от живота. Знам, че и за него е по-добре да не е тук, там ще е в някой кучешки рай и ще ни чака да се срещнем един ден пак. Една частичка от мен си отиде, но не мога да си позволя да плача. Просто не мога. Нищо, че всеки път когато вляза в кухнята очаквам да е там, да ми се зарадва, да ме посрещне на вратата, да му дам част от сандвича си... Това е последната снимка, която му беше правена, преди да замина за Япония, дори компютърът да се счупи, дори всички останали копия на снимките да се изтрият, тази ще бъде запазена тук.
     Сбогом захарче, ще се видим някой ден пак.
   
    Това от една страна, от друга страна изпитите ми се множат с всеки изминал ден, трупайки се все повече и повече -____- Само ТУК, в ПРОКЛЕТАТА НИ СТРАНА може преподавателят да ти каже, че няма да ти даде подпис, защото не си бил в лекциите му, защото си бил ПО ОБМЕН!!!! Кажете ми, къде по света го има това >>"" Няма го, НЯМА ГО! Господи, тази седмица е някакъв ад. Що за образование е това, в което те мачкат, унижават, тормозят и накрая ти пак нищо не научаваш? Мисля, че за една седмица набрах толкова огорчение, колкото не бях набирала в последните години. Вече дотяга на всички да ме слушат :D А аз даже не казвам и на половина това, което мисля ^^ Хахахахха, в крайна сметка от писанието винаги ми става по-добре ;)
     I'm still gonna' kick some ass !!! Ще видите проклети 50 контролни, ще ви унищожа!
     Като изключим, че преподавателите ми смятат, че няма да се справя с натоварването и с изпитите и ще повтарям годината, а аз имам точно обратното намерение, друго ново няма. Освен, че вече изпитвам облекчение когато не съм на компютъра о.О Господи, чак сега си дадох сметка колко съм изпростяла и затъпяла от толкова седене на него. И без аниме карам чудесно, и без манга, и без игри. о.О Те само ме ограничават, като удобен наркотик. А едно време се интересувах от толкова повече неща, а не само от проклетите си ограничени хобита и жалкото си животче.
    А сега отивам да пиша за японската литература, мога и с вас да споделя за нея, не е чак толкова впечатляваща като Данте или Байрон, за мен, но предполагам, че мога да ви изненадам ;)