Първо ме обхвана тревога, от онази неестествената, която те
обхваща, когато осъзнаеш, че си изпуснал някъде ключовете, а ги намираш всъщност
дълбоко заровени в джоба, под носните кърпи, няколко банкноти, листчето с
покупките, две копчета и една смачкана визитна картичка, на която едно време е
пишело нещо като „Китайски ресторант Цун Мун, безплатна доставка…“ Впрочем,
китайското им беше най-доброто в разстояние от около три човешки галактики,
жалко, че трябваше да убием собственика – беше започнал твърде много да се меси
в нашите работи и да ни пречи.
Записките на Злия Лорд - XV - Задругата на побърканите I
Завърнахме се обратно в орбита на планетата, за да чакаме
вести от новия си командир и така нареченият нов Зъл Лорд, който скоро щях да
пратят на мое място.
The lack of infinity
It could be me...
But it could also be 120345067090 other things in this life.
I think we lack "infinity".
But it could also be 120345067090 other things in this life.
I think we lack "infinity".
Thoughts on Guilty Crown
So recently I had enough time to actually watch something and complete this anime. Finally. I've been waiting it, watching it while airing and then...then it got so boring that I've even considered dropping it.
Indeed. I have no idea what was the fuss around it. Can someone explain to me why was Guilty Crown so popular? At all?
At first I thought Guilty Crown's anime was a spin off of a visual novel. Trough the way I realised it was the opposite but that did not make things better. On the contrary - it made things worse. Now that I knew the anime had no deep story (revealed in the novel/game) it became very clear to me that they tried to make the "all-so-deep-and-sophisticated-not-your-average-plot" and failed miserably. It was interesting the first 3ep, then it was boring as hell and when I thought it finally ended around episode 12-13 I was in for a surprise - guess who decided to proceed with torturing the viewers.
Indeed. I have no idea what was the fuss around it. Can someone explain to me why was Guilty Crown so popular? At all?
At first I thought Guilty Crown's anime was a spin off of a visual novel. Trough the way I realised it was the opposite but that did not make things better. On the contrary - it made things worse. Now that I knew the anime had no deep story (revealed in the novel/game) it became very clear to me that they tried to make the "all-so-deep-and-sophisticated-not-your-average-plot" and failed miserably. It was interesting the first 3ep, then it was boring as hell and when I thought it finally ended around episode 12-13 I was in for a surprise - guess who decided to proceed with torturing the viewers.
Понякога в София
Понякога чувството, че големият бетонен град ще те смачка е неизбежно - ти си малък, едва ли не просто торба пълна с желания, мечти, няколко идеи и велики планове, а бетонът.... Той може да ги прекърши само с едно леко заланяне настрани.
Пътувам в автобуса и понякога се усещам, че не знам къде съм. Гледам същите хора, същите сгради, същият път, по който минавам всеки ден за работа, а погледът ме не попада на нито едно от тези неща. Не знам къде съм, защото не съм там. А после се стряскам изведнъж, гледам уплашено, виждам, че съм в автобус, в непознат град, всред непознати бетонни сгради и се чудя къде отивам и какво правя с живота си.
Понякога седя и си мисля дали нямаше да ми е по-добре, ако живеех в някое малко градче, а не в проклетата столица, но отговорът е по-скоро "не". Защо? Защото ние се нуждаем от бетонните си сгради толкова, колкото и те от нас. Защото колкото ни плашат отвън, толкова повече ние ги превръщаме в наши черупки - празни, студени, в които мечтите от торбата се пилеят и топят с всяка изминала секунда.
А бетонът блести измамно в златно и червено, в синьо и зелено. Денем е грозно кубче от разгром, а нощем се превръща в малка дъга. Очите ни виждат, това което искат да видят, но под феерията това пак си е сграда - пълна с други съдби, други приказки, други истории, които друг човек разказва. И ти не слушаш, защото те не са герои от твоята история.
Не чувствам този град като "дом". Не чувствам тези хора, като същества. Това е един мъчителен кръговрат от време и сивота, скука и умора. Защото нямам вече време за нищо, а животът едва е започнал. Защото не мога да се отърся от двете си проклети бремена "чест" и "отговорност". Задушавам се.
Един ден ще застана срещу този бетон, ще му сваля шапка, ще се поклоня, а после дълго време ще крещя: "Никога повече няма да се видим"
Проклети символи на ежедневието, проклети бетонни сгради, проклет еднотипен скучен живот.
Проклет град.
Пътувам в автобуса и понякога се усещам, че не знам къде съм. Гледам същите хора, същите сгради, същият път, по който минавам всеки ден за работа, а погледът ме не попада на нито едно от тези неща. Не знам къде съм, защото не съм там. А после се стряскам изведнъж, гледам уплашено, виждам, че съм в автобус, в непознат град, всред непознати бетонни сгради и се чудя къде отивам и какво правя с живота си.
Понякога седя и си мисля дали нямаше да ми е по-добре, ако живеех в някое малко градче, а не в проклетата столица, но отговорът е по-скоро "не". Защо? Защото ние се нуждаем от бетонните си сгради толкова, колкото и те от нас. Защото колкото ни плашат отвън, толкова повече ние ги превръщаме в наши черупки - празни, студени, в които мечтите от торбата се пилеят и топят с всяка изминала секунда.
А бетонът блести измамно в златно и червено, в синьо и зелено. Денем е грозно кубче от разгром, а нощем се превръща в малка дъга. Очите ни виждат, това което искат да видят, но под феерията това пак си е сграда - пълна с други съдби, други приказки, други истории, които друг човек разказва. И ти не слушаш, защото те не са герои от твоята история.
Не чувствам този град като "дом". Не чувствам тези хора, като същества. Това е един мъчителен кръговрат от време и сивота, скука и умора. Защото нямам вече време за нищо, а животът едва е започнал. Защото не мога да се отърся от двете си проклети бремена "чест" и "отговорност". Задушавам се.
Един ден ще застана срещу този бетон, ще му сваля шапка, ще се поклоня, а после дълго време ще крещя: "Никога повече няма да се видим"
Проклети символи на ежедневието, проклети бетонни сгради, проклет еднотипен скучен живот.
Проклет град.
☆*:.｡.To Do list of 2013 .｡.:*☆
Да направим кратка равносметка и да видим какво успях да изпълня от списъка за 2012 и какво ще си наумим за 2013!
Успях да постигна точно 6 от заплануваните 20 неща за 2012 и няколко, които наполовина се изпълниха по обстоятелства независещи от мен. :) Да речем, че наполовина съм го изпълнила, сега да видим какво ще си наумим за 2013:
Успях да постигна точно 6 от заплануваните 20 неща за 2012 и няколко, които наполовина се изпълниха по обстоятелства независещи от мен. :) Да речем, че наполовина съм го изпълнила, сега да видим какво ще си наумим за 2013:
☆*:.｡. TO DO LIST OF 2013 .｡.:*☆
- Become postgraduate student
- Complete +500 anime
- Complete +300 manga
- Complete Evil Lord story
- Complete another story
- Actually allow someone to read the stupid story
- Read over 20 books
- Write as much as possible blog posts
Happy New 2013
Oh! Long time no see our dear minions. We know you missed us, We missed you too...at least that one time, for a second, when we were showering. We know you have been doing well, so We would not even ask.
Let's cut to the point.
明けましておめでとうございます！Happy 2013! We wish each and every person on this planet to be happy and to fulfil at least one of his/her dreams. Except that one guy that hit my cake on the bus, I personally wish him to slip on the ice -___- He ruined my cake, damn him >.<"""
Nevertheless we wish you a wonderful year, because it's the year of the snake and we snakes are going to rule during the next 364 days ^.^~
I know we are not much around but life is hard and now we do not have as much time to write as we used to. Please forgive us, we are doing our best but we would still like to keep a lazy profile, so do not expect us to overdo it :) See you when we wake up in the new year.
Let's cut to the point.
明けましておめでとうございます！Happy 2013! We wish each and every person on this planet to be happy and to fulfil at least one of his/her dreams. Except that one guy that hit my cake on the bus, I personally wish him to slip on the ice -___- He ruined my cake, damn him >.<"""
I know we are not much around but life is hard and now we do not have as much time to write as we used to. Please forgive us, we are doing our best but we would still like to keep a lazy profile, so do not expect us to overdo it :) See you when we wake up in the new year.
Абонамент за:
Публикации (Atom)