Да, отново изчезвам и силно се надявам, че този път няма да се върна скоро в милата ни родина. Всеки път щом се върна на Враца се чудя дали няма да ме хване носталгия - все пак няма да виждам този град поне до следващото лято. Замислям се, почесвам се по главата докато вървя през пустия център и осъзнавам, че "носталгия" не е правилната дума. "Досада" описва нещата по-точно. И ми е мъчно, защото не намирам у себе си и една капчица мъка. За хората да, за родината като цяло - да, за много други неща - да, но за Враца... Както винаги ще си припомням думите на един определен човек (ако го прочетеш това някога, макар и да се съмнявам, знай, че съм запомнила добре какво ми каза и си помисли дали на кариеристката не й е много добре сега): "Ти си гадна злобна кариеристка". Такава съм! Трябва да си го сложа за мото на блога, явно добре ме описва. Дали обаче на кариеристката й зле? Дали е зле като цяло да си кариеристка? Всеки си избира, но като си говорим за това, преди време намерих точното описание на прекрасния ми роден град и всички асоциирани с него.
Явно ми остава една седмица срок преди да навърша 24, за да народя децата и да започна да готвя иначе ще ме заколят и макар и сега да се шегуваме, не си мислете, че е много забавно да те гледат и да те питат с изключително сериозен тон, защо (по дяволите) не можеш да готвиш боб (аз дори не обичам боб) или кога ще се жениш (любимият ми въпрос след темата за децата), когато на теб единственото в главата ти е "кога ще събера пари за нов компютър/кола/нещо си там" или "дали ще имам време и пари за една екскурзия до Париж".
