Аз не пиша за политика и икономика и това, може би, ще е пръв и последен път, в който засягам подобна тема.
Попадна ми една статия. Именно тази, за бананите. Фейсбук си е голямо нещо, щом става дума за разпространение на информация.
Рядко чета новини. Сайтът не ми познат, авторът също, но ме привлича обещанието за смешна история за бананите в България по едного време. Снимката също изглежда обещаващо черно-бяла, а и бананите ме карат да си спомня с "умиление" за онова с мандарините по Коледа - а именно, че само тогава ги виждах. Не мога съвсем да си дам сметка дали е това достойно за завист или съжаление, а и не става дума за същия период от време.
Изчитам статията на един дъх, така или иначе е кратка. Хваща ме последното изречение, пак за бананите. Наистина, много можеш да научиш от тях. Сега не е същото, едни банани по онова време са говорели много. Статията ме кара да се замисля сериозно за положителните и отрицателни страни на това да не си роден по онова време преди септември 89, пренебрегвайки технически подробности като това, че съм родена около две седмици преди края на "епохата". Това си е техническа подробност, не го помня, макар че разказите за това, че са ми дали име, което го е нямало в списък ме потрисат. (Списък с позволени имена? Сериозно? Надявам се аз да съм разбрала погрешно.) От друга страна, може би, сега не е лошо да си направим списък "как да НЕ си кръщаваме децата" (Помните ли Арман (без 'и') и Шанел? Доста популярни си бяха. Е, не са Освалдо (Риос), но все пак ;) )
