Какъв прекрасен ден. Седях си кротко в базата и си четях любимото четиво – „Наръчник на злодея“ , навън животът си течеше кротко и само от време на време се чуваше по някой нечовешки писък откъм мините. Отпивах си спокойно чаша вино, необезпокоявано и обмислях сериозно написаното в книгата, по настоящем много належащия въпрос за това как да прославя злините си. Графикът както винаги беше пълен – вчера опожарявахме съседните села по границите ни с вражеските империи, утре по график трябваше да направя демонстративна екзекуция на някой от най-верните си генерали, уж провинил се, а през почивните дни беше ред да поизтезавам за удоволствие някой от затворниците. Имам големи очаквания за това какво ще ми кажат…
Та седях си аз така….И после залата се разтресе, виното се разля (м***** да му ****** ) върху новата ми чисто черна роба и малки капчици попаднаха върху моя наръчник. „Днес ще се режат глави“ помислих си кротко и се отправих бавно, с възможно най-невъзмутимата и злостна походка, която можех да сътворя. Изкарах дяволите, ангелите и каквото и да имаха проклетниците, които пазеха тронната зала и след кратко и без особен смисъл обяснение се разбра, че са ни нападнали. „О, каква изненада“! „Какво ли друго можеше да е“?!
Чудейки се, кой ли „чука на вратата“ по това време, насъбрах пасмината от генерали и набързо им дадох стандартните заповеди в такива случаи – „Отивате…бла-бла…Убивате всичко живо…бла бла бла бла…. Връщате се….бла бла.“ О, и тук обикновено завършвам с по някоя насърчителна дума за това как Боговете са с тях, обаче днес трябва да направя изключение, защото играя ролята на ядосан злодей – мръщя се, говоря гадно и заядливо, удрям веднъж по масата и готово. И за всеки случаи им нареждам да вземат по нещо друго дебело и грозно, че да не се окаже някой силен противник.
А след това кротко сядам да си дочета главата за това „Как да всеем страх сред хора“. Много интересна глава и аз винаги съм се чудел как ли става това, при положение, че в главите на хората няма и грам мозък. Поне не толкова колкото нашия. Даже, като се замисля, най-вероятно някой човек ще е решил да ни напада базата.
....После минаха няколко часа и още преди да завърша главата ми донасят „прекрасните новини“, че са помели гарнизона ни и че е останала само главната ни база – откъснати сме от света – няма комуникация, няма ресурси, най-малкото няма измъкване…. Интергалактическото летище също било превзето. Толкова много се зарадвах на тези новини, че почти се задавих с виното. Не го обмислях много, просто наредих да вадят изродите от инкубаторите и ще се бием с каквото имаме. Умея да чакам и ще чакам идиотите на нашата планета да се усетят и да ни помогнат. Нищо че сме най-отдалечената колония, според великата реч на Съвета, пак сме били най-важните. А и не биха оставили своя Велик Господар О Толкова Зъл И Безпощаден да умре….
Така си мислех няколко дни. После ми се наложи да вляза в схватка с хората и ХОП … След като си възвърнах поне 50% от ресурсите се случи ….ОНОВА…. Отивам аз надъхано към базата им, напълно сигурен, че моите сенки и изроди ще се справят, тук таме имах някое и друго ново корабче с лазерчета и се подсигурих личната си гвардия с най-новите оръжия, които пазех за спешни случаи….А после БАМ …ТРЯС…. ФИУУУ….. ТТРРРРРРР….БУУУ…..БАНГ…… и няма вече корабчета и няма лична гвардия…. НЯМА!!!!! Седях си аз, а пред мен танкове – ама няколко, джетове, пехота – повече от колкото имах въобще на проклетата колония, стрелци – хиляди….и онзи прекрасен демон, който се раздвояваше и ставаше на два пред очите ми…преглътнах сухо и се обърнах за помощ към съветника си – измършавял магьосник, с вид на труп, какъвто трябваше да е от много време, ако не го бяхме съживявали поне 4-5 пъти . Той само поклати тъжно глава, потупа ме по рамото и каза:
- Милорд, след съживяването е малко гадно чувството на наместване в мъртвото тяло,но иначе всичко друго си е добре...
„Колко успокоително, както винаги!“ Днес не ми се умираше и утре беше ден….
(Тази прекрасна страница достига до вас, благодарение на това, че вече 4-ти път преигравам проклетата карта и нека се помолим на 5-тия път демоните най-после да ПУКНАТ ******* ******* Благодаря за вниманието. Всяка прилика с действителни игри и лица не е случайна)
Няма коментари:
Публикуване на коментар