Top 5 shoujo manga

     Ohai! I know you missed me! Or not so much. I decided to write in English for a change, or probably, for the sake of this article getting red in an understandable language. Nor that Bulgarian is not good enough...I'm just in a different mood. So now...let us begin with this first "top....whatever-you-would-like"chart. This is going to be the most subjective top 5 you've ever seen. That I promise ;)
     So here goes nothing - my top 5 sentimental, lovey-dovey, most dear shoujo manga. Let's make it clear - there's no smut in this list, only romantic (or not so much) shoujo.

No: 5

Good Morning Call

     I know, I know! This is not the best art we've seen, BUT! There's always a "but"! Why would I choose this to be my No:5 if there was no reason. Oh come on, I just couldn't resist putting this manga in the list. It's relatively old - finished in 2002 but it's sequel - Good morning kiss is currently publishing. So why do we have this here? Ah, yes - it's because of the memorable phrase: "I've lost to a pudding and a computer"!!!! How true!!! I know this is not the best manga, but the overall sweet feeling you get while reading is something you don't want to miss. This story was about the main hero and heroine living together in an apartment and..guess what...I bet you can't guess :P Overall 7/10...

No:4

Kimi ni Todoke

     Ok. Let's face it - this is just so cliché - the main heroine is dark and everyone is scared of her (and we've seen that already in The Wallflower). But then prince charming enters the scene and the little girl becomes popular. Oh....should I label this as "boring"? Yes, some chapters could kill you with "sentimental" slime drooling all over you as you read, but after all - why would you read it if you don't like such stuff in the first place? So why is this so damn popular manga, getting the 4th of this list? It's because it's too predictable. Not very interesting in my opinion, not original either. But there is something about it, that's making me read it - it's art is like 9/10 or something, and the main hero - Kazehaya - I cannot stop laughing every time he fusses over something that Sawako does. I've also seen the two seasons of the anime, but I couldn't get over the feeling of this story being too slow - that's why my overall is 8/10.  

 No: 3

Dengeki Daisy 

     This one kept me reading it all night long, till 4am. I wouldn't say it's perfect, though it's not so popular for no reason. Is it because of the love story? Nope - it's nothing special, quite boring actually (not as much as the previous one, yet nothing different or interesting). Then is it the art? The art's good over 8 points, let's put our hand's up for the bishi! Then what's making this one good? It's probably the idea/dream of every little girl - to be protected by someone. Of course, this "someone" has to be a hot bishi, somehow falling in love with her plain self. Actually, I love this story, probably because of the bad-ass main character (me being all impressed over the name of "daisy") but there's nothing else that I would like to share. Just go read it, for God's sake, my overall is 9/10.

No: 2

Kaichou wa Maid-sama!

     Oh, of course this would be here. It's the perfect shoujo - the main heroine is a tsundere and the main hero - rich genius. It's just the perfect dose of feminism, fan service, classical shoujo stuff and love story. But I've chosen this manga for No: 2 mainly because of the strong main character. I mean, Misaki is not your everyday shoujo heroine - being all protected by the hero. She is a tsundere, but she's strong on her own. A good example for all of us, if you ask me ^.^~ And then - we have Usui, who is....umm....how should I put this ....he's an "pervert alien". Being more "alien" than "perverted". So I would give this one 9/10, because it lacks something in the story. The "love" part of the manga is quite slow on the development and a little bit poor. Hey, all the fans want to see more lovey-dovey scenes! Overall 9/10

No: 1

Koko ni Iru yo!

     This is probably the most boring, sentimental and cliché manga that I've ever read and I still LOVE it! I love all of Ema-seinsei's manga, but this one...is just so cute and sweet and....it's like a muffin covered with cream and filled with little pieces of chocolate and hazelnuts and....whatever...just ignore any other random stuff I say....it's irrelevant. So, what do we have here? It's the poor little main heroine being all bullied and lonely. The only thing she has is her blog and her two net-friends that just happened to be bishies. And then we have the usual love story and so on...Nothing interesting or unusual, just go and read it, check for yourself. But to be honest - reading this is going to feel like eating sugar cubes. I bet you understand me. Over all 10/10 for the great art and feeling that it gives. Sugar cubes...om-nom-nom @.@ 

So thanks for reading, leave a comment or a shoujo for me to read, because, honestly....I am bored to death of everything I read....It's a cruel shoujo world we live in -____-''''

Записките на Злия Лорд - VII - Моето зло Аз ~part 2 - Note to self: remember to destroy the world~

     Тежки размисли и страсти ме обземаха. До колкото това беше възможно, когато си окован здраво за стената.  Чувствах се подтиснат и то, не толкова заради всичко случило се до тук, колкото от факта, че ще да се НАЛОЖИ да направя АЗ нещо. Това беше трагедията в живота ми.

     Всеки знае, че Злите Лордове само заповядват. По дяволите, те не вършат САМИ работата. Е, освен мъченията. Не стига, че бях заловен, но и на това отгоре, щеше да ми се наложи да се освобождавам. Чаках достатъчно, за да си дам сметка, че вече някой друг седи на прекрасното ми мрачно кресло, с черепи и всякаквите му мрачни екстри, които подбирах – масажор, сваляща се облегалка, чекмедже с шишенца отрова, изскачащи ножове….ох….а знаете ли, колко трудно беше намирането на приставката за чаши. Вече си представям, какво ще причиня на всеки посмял да настани дебелия си задник на МОЕТО кресло.

     И в подобни ужасни терзания минаха ден или два. Знаех, че кодексът повелява, ако не се върна до седмица, че ме отписват. Тъй като не бях мъртъв, дори не бях на път да умирам, нямаше как да ме върнат. А откровено казано – аз не исках и да ме връщат, възкресенията хич не са ми по вкуса. Знаех, че са назначили вече друг лорд, на моето място. Но аз не се отчайвах от подобни подробности. Бях се примирил с мисълта, че ще се наложи да правя нещо, но поне като го правя, щеше да е впечатляващо. Припомних си всичко, което бях чел за жените от книгите и го обмислях старателно. Трябваше да е бягство подобаващо на моята Величава особа.

     После ме изкараха от тъмницата.

     В тронната зала пак се разнасяше подлудяващата сладникава миризма, но носът ми явно започваше да свива с тази особеност. И жените ме гледаха все така странно. И това вече не ми правеше впечатление. Готвех се за поредния словесен двубой с чудовището пред себе си. Вече беше 2:0 за нея. Проклета жена, до тук не се беше случвало някой да ме надхитря, залавя или каквото и да било.

     - О, здравей руса главо – поздрави ме ехидно тя. Така и не разбрах, защо ми се подиграват, при положение, че за нашата раса това беше белег, че принадлежиш към аристокрацията.

     - О, здравей полуголо чудовище – аз се наместих удобно на плочките пред трона, пред никой пак да ме е повалил. Скръстих ръце и зачаках неизбежния ефект . Тя почервеня като домат  от главата до петите. Не можах да се сдържа, мазна усмивка се разля върху лицето ми. Тя ме засипа с голям брой обръщения към родата ми, поне 10 поколения назад. О, забавното тепърва започваше. След като тя се поуспокои, все пак се зае с основната част на „преговорите ни“:

     - Все пак си станал по-приказлив. Седенето в килията те е накарало да премислиш поведението си – тя се позамисли и добави тихо – Поне до някъде….

     - А, не, нищо подобно. Даже започна да ми харесва в килията. Напомня ми за у дома, нали се сещаш – мрачно е и студено, не ужасно топло и задушно като тук.

     - Да, забравих, че вие се подвизавате в гадни дупки, плъхове такива. Е, хайде Лорде, реши ли да ми споделиш местонахождението на базите?

     - Ни най-малко . – Последва удар по главата. Изругах сърцераздирателно, но с нищо не показах, колко реално заболя. Тия луди ли са, ще ми строшат черепа!!!  Мисля, че жените силно подценяваха театралните ми умения. Аз не съм паднал от Марс, нищо че живях там поне няколко месеца. Те и да имаха намерение да ме измъчват, аз нямах намерение да стигаме до тази фаза на „преговорите“ въобще.

     -О, горкото – кралицата изведнъж се изправи и пристъпи към мен. Металните дрънкулки по нея зазвъняха дразнещо. – Силно ли те удариха. Няма, знаеш ли, сигурно ти изисква неимоверни усилия да сдържаш сълзите си. Обещавам, че няма повече така да те удрят.

     Аз бях силно потресен и изумен. Май си внушавах, разумът ми сигурно се беше замъглил от сладката смрад. Какво каза тя? Нима ме разбираше! Измънках нещо засрамено и наведох поглед. Кралицата беше видяла право в сърцето ми, беше видяла болката. И тази в главата ми също. Тя клекна пред мен и продължи:

     - Ти си тук от поне две седмици, но не направи нито един опит да се освободиш. Не се опита и да ни посегнеш, нищо че те пазиха деца. Ти не си обикновен Лорд? Ти не си като другите.

     Аз забих поглед в пода, още по-засрамено. Тази жена ми влизаше под кожата. Да, никога не съм се чувствал като други, тя го беше прозряла от пръв поглед. Приближаваше се все повече до лицето ми. Отвърнах й нещо като „и какво от това“. А тя просто ме погали по бузата и ми каза мило:

     - Не, няма нужда да ми казваш каквото и да било. Аз разбирам, дълбоко в душата си, ти си добър. Ти не си искал да ставаш такъв, принудили са те нали? Не се страхувай от тях, аз ще съм до теб, аз ще ти помогна да преодолееш тези демони. Нали. - кралицата леко отдръпна ръката от лицето ми. Бях сигурен, че ако ръцете ми не бяха вързани зад гърба ми и тях щеше да хване. Какво сърцераздирателно същество. Трогнах се дълбоко. Една сълза бавно се влече на пода, подсказвайки им за тежките душевни проблеми, над които разсъждавах, нищо, че погледът ми беше скрит зад русият ми перчем. Просто не можех да сдържа емоционалният си срив.

     После се извърнах, за да може кралицата да види погледът ми. ПОГЛЕДЪТ ми! Тя застина потресена и в пълно недоумение, а аз избухнах в истеричен смях. Впрочем, сълзите ми течаха, защото от поне пет минути стисках зъби, да не разваля сърцераздирателния момент.

     Само изчаквах залата да притихне в тотално недоумение, а после – после  умът ми превключи на други нива. Рязко се изтръгнах от ръцете на жените, които ме държаха и скъсах железните окови. Съборих ги с лек финт, после плавни и премерени удари ги отхвърлиха на доста голямо разстояние. А аз се сдобих с двете им копия. Кралицата падна на пода, жените се хванаха за оръжията и почнаха да крещят паникьосано.

     Твърде късно.

     Трябваха ми само няколко минути да помета насъбралото се множество. След още няколко минути вече водехме преговори – аз опрял нож в гърлото на кралицата, тя на колене пред залата потопена в кръв. Няма страшно, никого не убих, това не беше част от плана…само леко ги поосакатих. Жените ме гледаха ужасено, кралицата трепереше в ръцете ми. А аз отегчено се прозинах:

     - Така…В графикът ми за деня влизат само няколко неща, които е добре да запомните – кафе, четене, о, и да не забравим изтребването на някоя и друга раса. Сега, къде ми е кафето, жено?