За бананите, за които прочетох

I'm sorry guys, this concerns only Bulgarians and therefore it will be written in Bulgarian. ^.^

     Аз не пиша за политика и икономика и това, може би, ще е пръв и последен път, в който засягам подобна тема.

     Попадна ми една статия. Именно тази, за бананите. Фейсбук си е голямо нещо, щом става дума за разпространение на информация.

     Рядко чета новини. Сайтът не ми познат, авторът също, но ме привлича обещанието за смешна история за бананите в България по едного време. Снимката също изглежда обещаващо черно-бяла, а и бананите ме карат да си спомня с "умиление" за онова с мандарините по Коледа - а именно, че само тогава ги виждах. Не мога съвсем да си дам сметка дали е това достойно за завист или съжаление, а и не става дума за същия период от време.

     Изчитам статията на един дъх, така или иначе е кратка. Хваща ме последното изречение, пак за бананите. Наистина, много можеш да научиш от тях. Сега не е същото, едни банани по онова време са говорели много. Статията ме кара да се замисля сериозно за положителните и отрицателни страни на това да не си роден по онова време преди септември 89, пренебрегвайки технически подробности като това, че съм родена около две седмици преди края на "епохата". Това си е техническа подробност, не го помня, макар че разказите за това, че са ми дали име, което го е нямало в списък ме потрисат. (Списък с позволени имена? Сериозно? Надявам се аз да съм разбрала погрешно.) От друга страна, може би, сега не е лошо да си направим списък "как да НЕ си кръщаваме децата" (Помните ли Арман (без 'и') и Шанел? Доста популярни си бяха. Е, не са Освалдо (Риос), но все пак ;) )

Thoughts on Kaichou wa Maid-sama

Kaichou wa maid-sama  

( 会長はメイド様！)

Fujiwara Hiro 

Ah...It's over. I cannot believe it's over. It's been so many years since I started reading this manga that the end leaves me with a mixture of sad and happy feelings. Isn't it always painful to finish series you wasted/invested so much time in. Now that I finally completed the manga let me ponder a little bit on it.
   So...Kaichou wa Maid-sama...Famous for the strong lead character of  a girl kaichou (student consul president) that is also a...wait for it ....a maid (wow! one would have never guessed). So Ayazawa Misaki works part time at a maid-cafe and doesn't want anybody to find this out because it will ruin her image of the perfect president and student. Since this is shoujo, guess who finds out first.
   And then the fun begins  Ah~

A Korean dinner

   So yesterday we got a dinner invitation from our Korean friends. I have so little knowledge on the Korean culture and cuisine and I was very exited to try some traditional food. On the other hand I felt so bad as I could not cook anything traditional on my side. I mean...what was I supposed to do - I suck at cooking, I've never made a Bulgarian dish in my life and... seriously, was I supposed to cook "bob" or something to foreigners knowingly that our food is very heavy and full of fat. I still remember that Korean guy in Veliko Tarnovo who said he hates everything about our country especially the food XD. He was hilarious, poor thing, I still can't figure out why his company would send him to Bulgaria without asking him if he's interested in the culture or even the trip (actually it's a whole adventure to live in Bulgaria :D ).
    So it took me almost one hour to figure out what to bring to the dinner. I decided to go for my classical chicken with vegetables and soy souse (instead of teriyaki) and...whoa.... "rice with milk and cinnamon". "Мляко с ориз" that is. Not that this is a traditional Bulgarian dish but it's something we all eat and it's simple to make. So I tried making it. For the first time in my life. If you are wondering what happened, well, I somehow managed to make it taste like the traditional rice with milk though I got a little help.

Living in Danmark - week 3 -

  It's been a while but one must understand that it's really hard for me to keep up with my new life. Too much socializing I would say. ^_^'''
   So, greetings from Denmark - my new home. To sum it up - it's windy, clean, full of cheese and beer and flat as fuck. It's been 3 weeks already and I am really sorry to say it but I still prefer Japan :D. You would ask why and I would just go with "It feels like Europe". Yes, this is Europe, it doesn't matter if you live on the east or west, north or south of it, it's still the European Union. And I tend to think all people are alike no matter where they live and despite the cultural differences. Down to the core we are all alike and this is what makes us strive to be different.
   Anyway, let's go back to Denmark. When we arrived we were so afraid of rain and wind that I brought only winter clothing but Aalborg greeted us with sunny hot weather and remained so till today. Though due to the flat terrain the wind here is very strong and I always get the feeling that if I let go of my hat I will never see it again :}
    The city itself is a wonderful place. Here are some pictures of Aalborg day and night.

 We met some wonderful people from all around the world. ^_^ As expected being in an international environment is amazing! However I do find some problems in immersing into the Danish culture mainly because I hate beer and so far everyone's been insisting that living here is all about beer and partying. I cannot really believe this but I cannot argue with it either. :} As you can see from the big photo above there are a lot of bars at one place. For some reason the street is called "Virgin Ane street" and it's the place where every house is a bar. (and one striptease bar :D).
   Living and studying here is a whole new experience. I would not comment on the prices as we all know how expensive a high living standard county can be :). Though I would like to talk about living with so many international (and Danish) students. Communication sometimes can be quite a challenge due to the cultural differences. Today I realized I had 4 perfect years of studying my bachelor degree and now I am entering hell where everyone has a completely different view of the world and doesn't care even a little bit about what you think. My boyfriend would say:" Welcome to the real world". Well shit! I hate it >>"" How am I supposed to do my project work with 4 more people when I cannot really get to know them. I do not even have the time to get to know them o_O''' When everyone comes from a completely different backgrounds it's really hard to stand on equal grounds.
   And so on...I am not complaining I am making sure some people get to understand that I am not in Paradise and I am not having fun all the time as they think. I get to hear that a lot lately and it's really frustrating. -___-''' I like it, It's good but it's not perfect.
   So it's time to torture myself with learning Danish. Till next time~ :O

За бебешкия култ, кризата на един провинциален град и последните дни в България

   Полетът е след няколко дена, подготовката е почти завършена и остана само един куфар да се стегне. Изглежда заминаването за Дания ще премине по-леко от очакваното. Очевидно има известна полза да сме в ЕС, поне в отношение на документацията.
   Да, отново изчезвам и силно се надявам, че този път няма да се върна скоро в милата ни родина. Всеки път щом се върна на Враца се чудя дали няма да ме хване носталгия - все пак няма да виждам този град поне до следващото лято. Замислям се, почесвам се по главата докато вървя през пустия център и осъзнавам, че "носталгия" не е правилната дума. "Досада" описва нещата по-точно. И ми е мъчно, защото не намирам у себе си и една капчица мъка. За хората да, за родината като цяло - да, за много други неща - да, но за Враца... Както винаги ще си припомням думите на един определен човек (ако го прочетеш това някога, макар и да се съмнявам, знай, че съм запомнила добре какво ми каза и си помисли дали на кариеристката не й е много добре сега): "Ти си гадна злобна кариеристка". Такава съм! Трябва да си го сложа за мото на блога, явно добре ме описва. Дали обаче на кариеристката й зле? Дали е зле като цяло да си кариеристка? Всеки си избира, но като си говорим за това, преди време намерих точното описание на прекрасния ми роден град и всички асоциирани с него.

 

   Явно ми остава една седмица срок преди да навърша 24, за да народя децата и да започна да готвя иначе ще ме заколят и макар и сега да се шегуваме, не си мислете, че е много забавно да те гледат и да те питат с изключително сериозен тон, защо (по дяволите) не можеш да готвиш боб (аз дори не обичам боб) или кога ще се жениш (любимият ми въпрос след темата за децата), когато на теб единственото в главата ти е "кога ще събера пари за нов компютър/кола/нещо си там" или "дали ще имам време и пари за една екскурзия до Париж".

Боговете на БДЖ или историята за влака до Враца

Ето, дойде му времето и аз да напусна работа. Беше сърцераздирателно, пуснах няколко сълзи и с пожелания да излезем на кафе с колежките се разделих с всемирния народ. Ще ми липсват, но не и клиентите ни. Ох, най-после няма да слушам за "на мама ангелчето иска еди-си-каква пързалка, иначе няма никъде да ходим"! Трябваше да събера компилация с глупостите, които са казва ли, но мисля, че нищо не надминава "Духа ли вятър на плажа"; "Ама Испания не е в Европа" и "Не разбирам разликата между цена на човек и обща цена". Ето това е щастието да работиш в сферата на туризма. Дай Боже никога или поне не подобна позиция повече.
   И тъкмо се възрадвах, че няма повече де се мъча с всекидневната идиотщина на зареклите се да възпитават чаветата си "дами" и ме стягаше въпросът за прекратените ми доходи и здравни, когато...Реших да се прибера.
    Ами да, да видя мама и тате, едно такова. И ето ме, навлизането в Северозападнала България вече почти ми излезе през носа. Разбира се не говоря за факта, че времето е ужасно и небето се излива. Това е само бонус.
    От много време насам не бях взимала влак до Враца. Реших, че няма нужда да хабя цели 12лв за автобус, когато влакът е 3. Ох, как ги преглътнах тия пари. Влакът ме посрещна претъпкан до козирката - София-Варна. Добре, няма проблеми, успяла съм да взема място, храната беше в чантата, mp3/psp/gsm - всичко заредено и в бойна готовност. Книгата също беше прилежно под ръка в чантата ми. Да се чуди човек как това се превърна в кошмарни 1:30 минути, в които аз се молех да пристигна на Мездра, за да изляза от влака.

От Януари до Май

    За съжаление работата ми отнема всичкото свободно време и някак си, болката в ръцете ми след работа винаги ме спира да пиша каквото и да било. Целодневното седене на компютър убива желанието ми да виждам монитора вкъщи, а да не говорим, че писането ми се струва като вид изтезание. Затова и оставих блога за известно време. Разказите също. Всъщност....всичко. 
   Всъщност аз мразя работата си, защото ме кара да се чувствам като поредния човек. Когато работя у мен няма нищо специално, нищо различно и в много случаи нищо човешко. Така разбираш, че си заменим. Ти си просто пореден номер в офиса.
    И понеже няма как да си излея всичкото изтощение, раздразнение и гняв наяве, единственото, което ми остава е да го напиша.. Back to basics, така да му кажем.
    В последните месеци си дадох сметка, че нервната ми се система някъде е дала много накъсо и дори концентрата от мента вечер не ми помага на гнева. Исках тук да напиша една много дълга статия, да излея всичко в нея, да изпиша роман и най-после това раздразнение, което се таи у мен да премине, но не можах. Защото все някой ще се засегне, все някой няма да е съгласен, все някой ще се почувства обиден от написаното. Затова ще съкратя нещата:
   От както работя започнах да мразя хората още повече, да се чувствам нещастна три-пъти повече и всяка сутрин да ставам с молитвите:" дръж се само още един ден", а да е Понеделник. Нямам време за нищо и никой няма време за мен.
   Ще направя всичко по силите си да имам повече време да пиша, защото не искам да оставям това малко кътче да умре. То си е малкото ми блогче, моето тефтерче за размисли и страсти. Обещавам ти, тефтерче, скоро ще ти дам повод да се гордееш с мен, не съм си губила времето само в работа последните месеци ;)

Записките на Злия Лорд - XV - Задругата на побърканите I

   Завърнахме се обратно в орбита на планетата, за да чакаме вести от новия си командир и така нареченият нов Зъл Лорд, който скоро щях да пратят на мое място.

   Първо ме обхвана тревога, от онази неестествената, която те обхваща, когато осъзнаеш, че си изпуснал някъде ключовете, а ги намираш всъщност дълбоко заровени в джоба, под носните кърпи, няколко банкноти, листчето с покупките, две копчета и една смачкана визитна картичка, на която едно време е пишело нещо като „Китайски ресторант Цун Мун, безплатна доставка…“ Впрочем, китайското им беше най-доброто в разстояние от около три човешки галактики, жалко, че трябваше да убием собственика – беше започнал твърде много да се меси в нашите работи и да ни пречи.

The lack of infinity

It could be me...
But it could also be 120345067090 other things in this life. 

I think we lack "infinity". 
 

Thoughts on Guilty Crown

So recently I had enough time to actually watch something and complete this anime. Finally. I've been waiting it, watching it while airing and then...then it got so boring that I've even considered dropping it.

Indeed. I have no idea what was the fuss around it. Can someone explain to me why was Guilty Crown so popular? At all?

At first I thought Guilty Crown's anime was a spin off of a visual novel. Trough the way I realised it was the opposite but that did not make things better. On the contrary - it made things worse. Now that I knew the anime had no deep story (revealed in the novel/game) it became very clear to me that they tried to make the "all-so-deep-and-sophisticated-not-your-average-plot" and failed miserably. It was interesting the first 3ep, then it was boring as hell and when I thought it finally ended around episode 12-13 I was in for a surprise - guess who decided to proceed with torturing the viewers.

Понякога в София

Понякога чувството, че големият бетонен град ще те смачка е неизбежно - ти си малък, едва ли не просто торба пълна с желания, мечти, няколко идеи и велики планове, а бетонът.... Той може да ги прекърши само с едно леко заланяне настрани.

Пътувам в автобуса и понякога се усещам, че не знам къде съм. Гледам същите хора, същите сгради, същият път, по който минавам всеки ден за работа, а погледът ме не попада на нито едно от тези неща. Не знам къде съм, защото не съм там. А после се стряскам изведнъж, гледам уплашено, виждам, че съм в автобус, в непознат град, всред непознати бетонни сгради и се чудя къде отивам и какво правя с живота си.

Понякога седя и си мисля дали нямаше да ми е по-добре, ако живеех в някое малко градче, а не в проклетата столица, но отговорът е по-скоро "не". Защо? Защото ние се нуждаем от бетонните си сгради толкова, колкото и те от нас. Защото колкото ни плашат отвън, толкова повече ние ги превръщаме в наши черупки - празни, студени, в които мечтите от торбата се пилеят и топят с всяка изминала секунда.

А бетонът блести измамно в златно и червено, в синьо и зелено. Денем е грозно кубче от разгром, а нощем се превръща в малка дъга. Очите ни виждат, това което искат да видят, но под феерията това пак си е сграда - пълна с други съдби, други приказки, други истории, които друг човек разказва. И ти не слушаш, защото те не са герои от твоята история.  

Не чувствам този град като "дом". Не чувствам тези хора, като същества. Това е един мъчителен кръговрат от време и сивота, скука и умора. Защото нямам вече време за нищо, а животът едва е започнал. Защото не мога да се отърся от двете си проклети бремена "чест" и "отговорност". Задушавам се.

Един ден ще застана срещу този бетон, ще му сваля шапка, ще се поклоня, а после дълго време ще крещя: "Никога повече няма да се видим"

Проклети символи на ежедневието, проклети бетонни сгради, проклет еднотипен скучен живот.

Проклет град.

☆*:.｡.To Do list of 2013 .｡.:*☆

   Да направим кратка равносметка и да видим какво успях да изпълня от списъка за 2012 и какво ще си наумим за 2013!
   Успях да постигна точно 6 от заплануваните 20 неща за 2012 и няколко, които наполовина се изпълниха по обстоятелства независещи от мен. :) Да речем, че наполовина съм го изпълнила, сега да видим какво ще си наумим за 2013:

☆*:.｡. TO DO LIST OF 2013  .｡.:*☆

1. Become postgraduate student
2. Complete +500 anime
3. Complete +300 manga
4. Complete Evil Lord story
5. Complete another story
6. Actually allow someone to read the stupid story
7. Read over 20 books 
8. Write as much as possible blog posts

Happy New 2013

Oh! Long time no see our dear minions. We know you missed us, We missed you too...at least that one time, for a second, when we were showering. We know you have been doing well, so We would not even ask.
Let's cut to the point.

明けましておめでとうございます！Happy 2013! We wish each and every person on this planet to be happy and to fulfil at least one of his/her dreams. Except that one guy that hit my cake on the bus, I personally wish him to slip on the ice -___- He ruined my cake, damn him >.<"""

Nevertheless we wish you a wonderful year, because it's the year of the snake and we snakes are going to rule during the next 364 days ^.^~

I know we are not much around but life is hard and now we do not have as much time to write as we used to. Please forgive us, we are doing our best but we would still like to keep a lazy profile, so do not expect us to overdo it :) See you when we wake up in the new year.