Историята ми с
Телаловото „Драконче“ е дълга и сложна. Преди доста време забелязах книгата в
един списък и, от добро желание да чета български произведения, взех твърдо
решение, че ще я намеря, пък каквото ще да става.
Хич не ми се
получи.
Исках да купя
книгата, нали се сещате, винаги е важно да подкрепяме българските автори, макар
и това да е последното останало от патриотизма ми. Но закупуването се оказа
несравнимо премеждие, граничещо с отчаяние и гневни изблици. Намерих
издателството и тръгнах из България да търся книгата. Започнах в Търново, но не
сполучих. Не я бяха чували, нямаха я. Във Враца дори и не опитах, там нямаме
книжарници, вместо това директно се насочих към София. Обиколих големите
книжарници и каквито знаех малки, но не ми сполучих. Не намерих първата книга,
а и нямах време да търся още, не съм столичанка. По това време замихме за
Бургас и реших там да си опитам късмета. И там, след дълго обикаляне и
недоумяващи погледи, намерихме една книжарка, която знаеше книгата, но била
свършила. Нямало да докарват нови.
Напълно се
отказах, толкова труд за една книга.
