Аз съм щедър
индивид! Добре де, може и не толкова щедър, колкото ми се иска, но ЗЛОТО никога
не е по-щедро от необходимото за случая. Ние никога нямаме излишни средства,
как мислите, че се поддържа тази черна Мрачна Тронна Зала? Ами средствата за
съживяване на всички умрели по време на бойните действия? Давате ли си сметка това
колко точно струва? Но неееее… всичко, което хората знаят: „тия извират от
ада“. Ако „ада“ идва под формата на цяла стая с останки и странни жички, водещи
до огромни камери, то – да, аз живея в ада. Хладен и приятен космически Ад.
Трябваше да си кръстя кораба Ад, по дяволите, каква прекрасна идея!
Взех твърдо
решение така да кръстя следващия си кораб, а до него ме делеше само един
спокоен разговор с човешката жена, която реших за забавление да отвлека.
Понякога грешките сами се оправят, кой да знае, че причината за настъпилите ми
неудобства (ЗЛОТО никога не изпитва друго освен временни неудобства) ще се окаже и решението им. Оставаше ми само
да измъкна всичко от нея…
- И как разбра, че
е човек? – запитах аз, оставяйки книгата на страна. Отпих драматично глътка
кафе, поглеждайки преценително над чашата. Понякога не се налага да ги гледаш
злобно, за да ги накараш да треперят. Е, не можех да отрека и ефекта на
маската, но това бяха подробности. Основно бях АЗ.
- Ами…
- Колебание ли
чувам? А преди секунди толкова спокойно ми обясняваше, че си го халосала с чаша
по главата…
- Да, ама ти си от
враговете! – възкликна изведнъж Ники – Няма да ти разкривам повече, я. Ти ще го
използваш срещу нас!
- Аха. Предложил
ти е да се съюзите срещу мен и ти си му отказала… О, точно в десетката