Аз съм щедър
индивид! Добре де, може и не толкова щедър, колкото ми се иска, но ЗЛОТО никога
не е по-щедро от необходимото за случая. Ние никога нямаме излишни средства,
как мислите, че се поддържа тази черна Мрачна Тронна Зала? Ами средствата за
съживяване на всички умрели по време на бойните действия? Давате ли си сметка това
колко точно струва? Но неееее… всичко, което хората знаят: „тия извират от
ада“. Ако „ада“ идва под формата на цяла стая с останки и странни жички, водещи
до огромни камери, то – да, аз живея в ада. Хладен и приятен космически Ад.
Трябваше да си кръстя кораба Ад, по дяволите, каква прекрасна идея!
Взех твърдо
решение така да кръстя следващия си кораб, а до него ме делеше само един
спокоен разговор с човешката жена, която реших за забавление да отвлека.
Понякога грешките сами се оправят, кой да знае, че причината за настъпилите ми
неудобства (ЗЛОТО никога не изпитва друго освен временни неудобства) ще се окаже и решението им. Оставаше ми само
да измъкна всичко от нея…
- И как разбра, че
е човек? – запитах аз, оставяйки книгата на страна. Отпих драматично глътка
кафе, поглеждайки преценително над чашата. Понякога не се налага да ги гледаш
злобно, за да ги накараш да треперят. Е, не можех да отрека и ефекта на
маската, но това бяха подробности. Основно бях АЗ.
- Ами…
- Колебание ли
чувам? А преди секунди толкова спокойно ми обясняваше, че си го халосала с чаша
по главата…
- Да, ама ти си от
враговете! – възкликна изведнъж Ники – Няма да ти разкривам повече, я. Ти ще го
използваш срещу нас!
- Аха. Предложил
ти е да се съюзите срещу мен и ти си му отказала… О, точно в десетката
–
пропуснах да кажа, че въобще не ми беше ясно, защо ще му отказва. Жените си
остават мистерия за мен, дори след толкова време и изчетена литература по
въпроса, не ми ставаше ясно как подобна биологична субстанция функционираше.
Търсих грешки в ДНК-то, някакви разлики с това на останалите хора, които бяхме
пленили, ала уви, не намерих обяснение на откаченото женско държание. Като
психопат с нож – в един момент си маже филия, в следващия те напада с ножа,
защото някъде в съседния град, нечии акумулатор е паднал и това влияе на
глобалната популация на катерици. Така е, и аз не му схващам цаката.
Психопатът в
библиотеката ми реши да ми създаде един сериозен проблем. Трябваше да се сетя.
За ЗЛОТО нищо никога не вървеше както трябва!! Колкото и ЗЪЛ да си, все ще се
намери някой, който да се прави на герой и да обявява на всеослушание, че нищо
няма да ти каже. Дългият ми опит показва, че често не става така. По-често
моята става. Аз правя да става така. Тя скръсти ръце и отказа да говори
повече. Отпих още една глътка кафе, свалих маската, скръстих ръце и
изключително спокойно й обясних последствията от това да откаже този прекрасен
приятелски разговор. Виждате ли, ние Злите Лордове не сме някакви варвари.
Напълно сме наясно с предимствата на един приятелски (до колкото е възможно и
без да се нарушава Злият ни Имидж) разговор. А в приказките винаги има една пленена
принцеса, която уж бива измъчвана, за да издаде имперските тайни. И понеже аз
вече знаех всичките им „имперски“ тайни, дори не си заслужаваше да я измъчвам.
Пълна загуба на Злото ми Време. Накрая я склоних да ми каже криво-ляво за
чашата. Тя обясняваше, аз отпивах от Злото си Кафе.
- Влязох в стаята
и очаквах да започнат да ме измъчват. Само като го видях, онзи, с маската на
маймуна и ми стана зле. И като отпрати пазачите и съвсем ми се изправи косата.
Обаче той свали маската и какво да видя – човек!
Драматично ахнах,
сякаш не го бях предвидил, за да я насърча да премине по същество.
-Каза ми името си
от къде идва. Бил на мисия тук. Дълго се внедрявал в редиците ви….
- Ох, нека позная.
Господин героят е решил, че ще ни избие отвътре. Или ще ни накара сами да се
избием, всявайки раздори – изразих Зло Отвращение от геройските дела – И така
ще спаси галактиките? – свъсих вежди недоволно. Героите винаги бяха такива,
възползваха се и от най-малките слабости в системата, в този случай зрението на
тъпаците, които набираха нови кадри. А сложи ли маската, дори за мен беше
трудно да позная дали е шпионин или не. Пък аз се смятам за малко по-умен! ЗЛОТО
винаги е Умно! Ники приседна и смутено заби поглед в пода. Казвам ви, не ги
разбирам жените – ту забива поглед в книгите, ту в пода! Какво толкова
интересно има в под на космически кораб!? Явно нещо пропускам! Злото ми АЗ нещо
не схваща, кое му е толкова забавното на тоя под!
- Каза, че и мен
ще спасят… - измънка тя.
- А? – не успях да
се спра на време и изтървах възклицанието
- Казаха, че ме ще
отърват от теб, ако им помагам, нали се сещаш, да срутим Злата империя! –
обясни тя.
- И ТИ ИМ
ОТКАЗА?!! ТИ ТЪПА ЛИ СИ!?? – извиках аз.
Стоп.Стоп.Признавам си, че това не беше
най-умното нещо, което да кажа, но възмущението ме заля изневиделица. Аз ви
казвам, хората са най-тъпите същества които съм срещал, а аз доста галактики
съм обиколил и доста раси съм покорил. А и хората са единствените, които са
способни да ме изкарат извън злата ми кожица и да ме вбесят до тази степен, до
която да бълвам огън. Не буквално, разбира се. Не мога да бълвам огън, поне не
и до колкото знам. Кога сте виждали Зъл Лорд да бълва огън?! Макар че, кой
знае, модите се менят, сега огнените мотиви са много модерни. Огнени очи,
пламтящи длани, наметало, което гори с адски огньове – пробвал съм всичките,
доста добри ефекти са. Да бълвам огън ще е следващото. Нещата, които правим, за
да сме в крак с модата.
Това, което
последва в библиотеката ми ме накара сериозно да преосмисля Злите си Възгледи
за света. Ама коренно! Говорехме си за психопати, а? А как ви се струва психопат
с наклонност към чаши? Чудесно, нали… На кратко, на мен разцепената вежда ми се
размина, само защото бях много по-бърз от полетялата към мен чаша. Останалата
част от разговора не се състоя, защото магьосникът ми дойде с нещата, които ни
трябваха.
- Няма пък! До тук
бях! Няма да ти помагам! – тропна Ники с крак. Мога да се закълна, че пода се
разтресе. Дали пък жените нямаха способността да увеличават теглото си
стократно, в случай на излезли извън контрол чувства. Интересна теория (NB: да си напомня да я изпробвам по-късно).
Магьосникът ми
направи нещастен опит да я укроти, примамвайки я с неоспорими благини, като
това, че ще може да запази живота и главата си, ако спре да прави сцени пред
Господарят. Мен, a.k.a. Господарят, не ме беше особено грижа за случващото се поради нещо
непредвидено. За да избегна чашата бях бутнал книгата относно пустинната
планета, а оттам бе изпаднало интересно листче. Пресегнах се и го взех. Нали
знаете, на ЗЛОТО съдбата рядко му се усмихва. Е явно аз бях първият Зъл Лорд,
който бе роден под що-годе щастлива звезда. Разглеждайки снимката в ръцете ми,
защото намачканото листче бе точно снимка, упорито разсъждавах къде и какво бях
пропуснал, защото нещата вървяха прекалено добре. Каква хубава изненада беше
тази снимка. Доволна Зла усмивка се проточи по лицето ми, от онези, които се
изписват само, когато си натъпкал тортата с разслабителни и гледаш как
най-големият ти враг отхапва огромно парче от сладкиша.
Доволен от
изненадващото си откритие хванах Ники за раменете и я изритах от стаята по
най-ужасният и брутален начин, на който бях способен. Преносно разбира се, кой
знае какво щеше да стане ако приложа сила, хората са чупливи създания, не искам
да пробвам.
- Така. – проточих
доволно злобно – Млъкнахме ли? Млъкнахме, чудесно. Защо му отказа? – попитах аз
рязко. Разпитът на хора винаги ми доставяше огромно удоволствие. Защото те
трудно скриваха страха си. И Ники изведнъж стана много сериозна.
- И какво ще ми
направиш, а?
Доста се чудя,
когато ми зададат подобен въпрос. Може би, защото „Мога да ти направя много
неща“ не звучи някак си правилно, колкото и точно да беше. Да бъдеш ЗЪЛ винаги
означаваше, че можеше много неща. А аз може още повече. Оригиналността и
скромността бликат от мен като извор на Злобата. Не можеш да питаш един Зъл
Лорд какво може да ти направи! Това си е чиста тактика за отклоняване на
вниманието. Тоест, всеки може да вземе една лопата и да те удари в главата,
докато ти строяваш злите си мисли да съставят най-прекрасния, злобен и страшен
план за „какво мога да направя“. А лопати под път и над път. Проклетиите винаги
се намират, когато най-малко НЕ ти трябват!!
И аз реших да
прибягна към нестандартно зло решение на въпроса, вземайки под предвид, че
много бързах. Обясних й доста постно какво може да й се случи, пропускаме
обяснението, в случай, че тези записки попаднат при читател с по-слабо сърце. Тя
тежко преглътна и само кимна разбиращо. Доволно седнах обратно в креслото си и
зачаках поучителният си разказ. Той съдържаше достатъчно политически глупости,
които също ще пропуснем, но завърши с отличително избухване, което донякъде ме
хвана неподготвен. Нали се сещате, когато си Зъл Лорд, не очаквах, че пленниците
ти ще изпадат в гневни изблици ей така.
- И мръсникът ми
каза да си стоя мирно и да чакам да ми помогнат. Защото жените сме били
безполезни и все сме създавали такива проблеми на империята! Ние не бяхме част
от Империята! – още политически обяснения – Но чашата преля, когато ми каза, че
заради мен сме в тая каша! Че аз съм ти помагала! Аз не ТИ помагам! Аз те
МРАЗЯ! Но ти поне не изтезаваш хората ми!
Брей. Почти се
поласках, ако Злото можеше да се поласкае от нещо. Е, като си говорим за
ласкаене, ние Злите Лордове бяхме обградени от много желаещи да се подмазват.
Колко жалко, че аз възприемах ласкателството по малко по-прагматичен начин. В
смисъл, убивах онези, които ме ласкаеха, нямам нужда от тълпа, която да ми
обяснява, че съм перфектен, знам си го.
Впрочем нищо не
разбрах от обясненията й. Беше малко сложно да схванеш, поради каква причина
пленницата ти ще избере да откаже на спасител и ще помага на Черният Господар,
който я беше заточил. Нищо, че нейното не му се викаше заточение. (NB2: да я заточа за известно време с чисто обучителна цел). И дълго след тоя случай пак не схващах, защо тя реши да ми
помага, но каквото и да беше, аз я пратих да вдигне прекрасен скандал на
мостика, докато моя Зла Милост търсеше едно яйце.
Не мина много и
покрай мен започнаха да тичат паникьосани стражи. Всички в посока на
контролната зала. Разбира се, всички ме игнорираха. Нали се сещате, понякога,
когато видите нещо МНОГО страшно, мозъкът сам решава, да го игнорира и вие
просто НЕ ГО виждате. Аз не бях там. Колко удобно.
Трябваше ми едно
много ЗЛО яйце. Злото има на разположение само ЗЛИ или смъртоносни предмети. А
понякога и кафе, шампоан с аромат на личи и лилия, а също така и запас от
сметана за спешни случаи на смъртоносно Лошо настроение. Не за мен, разбира се!
Не е хубаво Злият ти Владетел да е в постоянно лошо настроение, не се
отразяваше добре на популацията. Смъртността нарастваше рязко.
Но аз бях в много
добро настроение. Остана само яйцето.
И тогава към мен
полетя чаша…
Няма коментари:
Публикуване на коментар