29th of February?

   И след като набутах и аз не знам колко публикации за днес, последно ще пожелая на всички - Честита Високосна Година! Нека е много "сребърна" ;) Според омикуджито (като предсказание за годината, което си теглиш от храмовете) тази година за мен ще е с най-голям късмет ^^ 大吉 (daikichi) ми се падна :P И как - вече написах 20 глави от разказа, изпитите вървяха добре паралелно в два университета :О Аз съм някакъв гений! Всичко върви толкова добре ^^ Ха дано! Защото тази година ще има много от това:

   И доста по-малко от доброто ми аз ^^V Време е да креснем на света, че е в краката ни! Е-хе-хе-хе~ @@ Но първо да ида да си купя нещо сребърно за тази година :D

Зоопаркът в Тенноджи

   Понеже имах време да се поразходя до Тенноджи (един "квартален град" на Осака), се отбих и в зоологическата там.
   На кратко - за 900 йени се намъкнах в музея по съвременните изкуства и зоологическата градина.
   В музея ми направи впечатление, че модерното японско изкуство е определено особено реалистично, но и някак тъжно. Повечето картини бяха в студени цветове, а дори и онези, които все пак бяха в топли краски, бяха меланхолични залези и празни гори. Имаше много картини и скулптори на жени, голяма част от тях голи, но всички имаха един замислен и замечтан поглед. Въобще 14 зали с картини те поставят в една приказка, чийто край е още в бъдещето, сякаш японците чакат нещо, някакво чудо. Но спор няма - приказката е красива и тъжна, точно като реалният живот.

  След музеря влязох в зоологическата градина, тъй като двете са едно до друго. Няма да се спирам на подробно описание - животни нормални, като в софийската зоологическа. Е, малко по-различни бяха ;) Радвам се, че имах възможността да видя коала и киви :p И да - коалите са олицетворение на "сладко и пухкаво" ^^~ За съжаление снимането при тях беше забранено, но очите ми попиха пухкавостта @@! Уж имаше и жираф, но някак си го пропуснах. Как се пропуска 5 метров жираф, само аз си знам -____-''' Но пък видях розово фламинго и хипопотам в действие (под водата) ;) Беше забавно.

   Тази зоологическа, може би, е голяма колкото Софийската, но и нашата не отстъпва по разнообразие ;) Макар и да не е добре да сравнявам националният ни зоопарк с кварталният зоопарк на Осака XD. Да речем, че в Тенноджи имаше повече люлчици и пейчици, пък в София има повече пространство за животните ;).
  И ето там долу се вижда аз с какви подаръци се сдобих ;) Само в Япония има такива сладки плюшени играчки :P

Две понеделнични песни за Февруари

Since I was too lazy to write and post till today (or should I say "tonight), I am going to post the last 2 songs for February :) Yey!
   This time I've chosen a song of an airing anime - Mouretsu Pirates and one from the good old Spice and Wolf.
   Here we go - Mouretsu Pirates and it's opening song Mouretsu Uchuu Koukyoukyoku Dainana Gakushou "Mugen no Ai" by Momoiro Clover Z. I actually prefer the ending song, but it's not out yet :P 

   
 And one of my favourite songs of all time - Spice and Wolf's opening - Tabi no tochuu  by Kiyoura Natsumi @@

That's all for February ^_^ More songs - next monday :P

Как прекарахме Свети Валентин

   Понеже ще натъпча всички постове от тоя месец в последния ден, нека видим и Свети Валентин в Япония.

   Какво правихме? Ами бяхме на ски и се прибрахме късно вечерта на 14-ти, така че не видях много от самия ден. Ауу, колко жалко, но вероятността да видиш куп двойки, които да се разхождат с рози по улиците е равна на нула. Просто, защото японците са уникални в това отношение. Както се майтапихме едно време, че като почнат да излизат в училище, това "излизане" се състои момчето да изпрати момичето до тях, поне 3-4 години САМО това, то взе, че се оказа вярно -___-''. Та традицията повелява, ако още някой не го знае това, че на 14.02 момичетата правят шоколади и ги дават на момчетата, които харесват.  Ако момчетата искат да отвърнат на чувствата - връщат шоколад на т.н. White Day , който е на 14ти Март. А момичетата могат да ги дадат и на приятелите си в знак на благодарност, че сте приятели и това е т.н. obligatory chocolate или на японски - girichoco :) Аз също правих такъв задължителен шоколад - за цяла детска градина :D А после, защото дечора ме посреща с думите :"Днес има ли шоколад?" -____-
   Въобще, цялата шоколадова индустрия покрай Св. Валентин е в разгар - всякакви съставки и форми за домашен шоколад, по моловете имаше по 4-5 щанда само с бонбони. Може би сте виждали онези бонбони под формата на планети - ами те са от Япония, имаше ги в единия мол, дори не бяха скъпи, пък можех да се закълна, че това е най-невероятният и реалистичен интергалактически шоколадов бонбон о.О''' Разбира се, аз бях по-скромна в направата на моите, като се има предвид колко съм сръчна, доста сладки се получиха, но все пак ядливи ;)

   Това беше първият Св. Валентин, който прекарах сама от много време насам. В началото ми беше тъжно, че седя сама, но имайки предвид, че аз постоянно съм сама от 6 месеца насам - доста бързо ми мина депресията, само за половин ден :D. Различно е, когато знаеш, че там на света има някой, който си мисли за теб. И затова аз можех далеч по-сърдечно да поздравя хората с този празник. Докато чух толкова много други да се оплакват, че това не е български празник, че трябва да се празнува Трифон Зарезан и че сме били родоотстъпници и какво ли още не. Нима има нещо лошо да празнуваме и двете о.О''' Не мога да разбера, защо хората така се озлобяват, когато си нямат половинки, че чак да мразят и всичко и всички. Аз също седя сама, но вместо да седна и да се оплаквам на света: "Ох, сега седя сама" реших да драсна нещичко, защото съм "ужасно" добра в рисуването ;)
   Поне беше от сърце.

Сумо

   Като си говорим за Япония, няма как да пропуснем националният "спорт" - сумото. Макар, че самите японци не го наричат спорт, за тях то е просто сумо, дори повече биха се съгласили да го нарекат бойно изкуство (и повече "изкуство", от колкото "бойно").

   И като говорим за сумо, бас се ловя, че голяма част от хората си представят просто някакви дебели японци, които се боричкат в кръг. И да, вече ме попитаха няколко пъти как съм изявила желание да ходя да гледам такова нещо, явно повечето момичета изпитват непреодолим ужас от сумото. Но аз не гледах и нормален мача, а просто тренировка в една школа в Осака, което, да си признаем, беше доста по-поучително от това, което съм гледала по телевизията. Защото виждаш как точно един сумист израства, с колко кръв, пот и сълзи (буквално и трите) се тренира този спорт. Жал ми стана за тия момчета - да си на 15 (защото бяха горе долу между 15 и 30) и да те мъчат с подобни тренировки. Но няма лесно в този живот.

   Школите обикновено се водят от бивши сумисти, които си вземат голям брой ученици (ние гледахме поне около 20 да тренират). Ако ви се чете подробно за това как става номерът, google знае всичко, но на кратко - учениците живеят в школата и общо взето са нещо като "храненици", докато не стигнат ранг секитори, от където започват да получават заплата. Стават в 4-5 сутринта и започват тренировка до 12 на обяд. Ние гледахме от 7 до 10 и честно - премръзнахме. "Тренировъчната зала" беше реално едно хале пълно с пясък. Беше студено - около 5градуса, нищо, че имаше няколко огромни печки включени, те просто не биха могли да стоплят цялото хале. И там тренираха учениците - 2 часа загряване, 2 часа трениране на стойките и движенията и там някъде около 9 започнаха тренировъчни схватки. В сумото няма категории по тежест и затова ние толкова се впечатлихме, когато един дребничко момченце (да си признаем, може би е бил малко, ама съвсем малко по-пълен от мен) се изправи пред една канара и на всичкото отгоре си го изкара от ринга.

   В сумото има няколко ранга, но можем да се спрем на най-високите - секитори, секиваке, озеки и йокозуна. Наш Котоошу е озеки - вторият най-висок ранг, а аз видях един секитори днес. Разликата е, че докато не стигнеш секитори, нямаш право да носиш бяла препаска, която се нарича маваши. Учениците носят черни такива. Когато те повишат в ранг секитори получаваш много, ама много привилегии, като да се жениш, да живееш извън школата, заплатата, по-хубаво кимоно и маваши, даже да използваш по-нисшите по ранг ученици за лични..хъмм..слуги :D. Но тези рангове се постигат с мнооого кръв и пот.
   През трите часа, в които ние гледахме, трениращите успяха да се посинят допълнително, имаше разбити носове, колена, от които се стичаше кръв, един почти се разплака. Общо взето си беше като борба за оцеляване. И ако им станеше много горещо - няма проблеми - ето кофа с вода. Ледена вода. Корава работа са това сумистите, спор няма. И трябва да издържат на гладен стомах до обяд, защото не им се позволява закуска. Честно, горките ;/ Но пък после ще си хапнат хубавко,ще получат биричка и дрямка ^.^ 

   Ние не издържахме до края, защото премръзнахме, но пък беше поучително. Научаваш се, че нищо не идва на готово и че борба си трябва :)

На ски в Япония

Не е хубаво да се мързелува по цял ден, но моя милост наистина не й се прави нищо друго освен да седи и да играе minecraft, да спи и от време на време да почетва някоя и друга страница от новия брой на LaLa, както и новата новела, с която се сдобих при последната си разходка в книжарницата. Хич не е полезно да влизам в книжарници - рядко излизам с празни ръце от там. Въпреки, че обещах да запълня постовете от седмицата, нека да не е днес. Поне не всичко...

   Та, нека си поговoрiм за ските - никога не се бях качвала на ски до сега, нищо че Враца е достатъчно близо до планината и до ски пистите. Никога не съм имала и желание да се качвам, още като бях на 5 се пребих като куче с една шейна (потрошавайки металните й релси, за което не знам дали да се гордея - хората упорито вярваха, че желязна шейна няма как да се потроши, а аз успях само с един удар) и от тогава изпитвам някакви странни смесени чувства, клонящи към негативизъм към зимните занимания (с изключение на снежните човеци и търкалянето по снежни склонове ^.^). Та така и никога не стъпих повече на шейна, какво ли остава за ски.

лифт of doom

   Но ето, че дойде време да се науча. Не очаквах да го направя в Япония, но... Човек не знае от къде ще му дойде. Разбира се, в Нара няма сняг, но скокнахме до Кобе за целта.

kotatsu

   Три метра преспи! Кеф голям! И си мислите, че е било студено - нищо подобно, два дена беше около нулата. Ако не друго наблюдавах как се променя от сняг на дъжд с промяната на температурата. Беше забавно, можехме да познаем кога е над нула и кога под само по това, което вали XD .

   Вечерта се топнах в огромните японски бани. Мислите си, че знаете какво е вана? Аз мисля, че докато не опитате японските бани, до тогава нищо не сте видели! Разбира се, ваните са за много хора, може би за около 10тина човека, а отвън имаш малки столчета и тоалетки за къпане преди влизане във ваната. Но не е там разликата с европейските. Разликата е, че ваната е с вряла вода @@ постоянно вряла вода!! Не изстива!!! Господи, това беше рай!! Десет минути киснене в този рай и после под котацу-то. А какво е котацу ли? Котацуто е традиционна японска маса с одеяло и нагревател под нея ;) Още едно гениално японско изобретение, защото нищо не спестява ток като едно котацу - ти си седиш под него, то си те грее, пък навън ако ще света да свършва :D .

futon

   А колкото до ските - ппффф - винаги съм повтаряла девизът си: "Няма нещо, което не мога; има само неща, които не искам". Научих се да се спускам точно за 2 часа. Разбира се, няма как да е перфектно и никой не ме е пускал сама да се спускам, но от общо 4 ни часа урок, аз успях да падна само 5 пъти и то, защото не намалях скоростта и падах при спирането :D Нали трябва да се правя на гъзе и да спирам като по филмите - с рязък завой --_____--'''
   Ето така мина малкото ми ходене на ски ;) Сега мога спокойно да кажа, че и ски мога да карам. Мухахах~ Почти си повярвах, време ми е да спя, тук е 2:13 през нощта ^^ '''
   Поздрави от ветровита Нара ^_^~

Shhh..I am not dead

I'm not dead, I'm just a little bit busy with work, homework and a little bit of travelling ;) Tomorrow is my first day off and I'll write ALL the posts I didn't write during the past weeks ;) Crazy end of the month, heh :D
So, this is me and Osaka Castle - see, I'm still alive ;) And I'll tell you all about it next time :P

Going ski :D

   So I'm going away on a ski-trip near Kobe ^^ It's my first time actually skiing and I'm not pretty enthusiastic about it, but I'll do my best. It be a fabulous falling down on my side ;) I know haven't been much active recently, but that's because I still have to submit my homework in due time. No matter that we have no lectures and that it's called "spring vacation", we still have to submit homework at least one time a week -_____- Guess who missed their first week, because of "some reasons". But I suck at kanji, so I'll have to give my best to learn as much as I can ;) It's not like I have something better to do (except play pokémon, watch anime, read manga, read books and etc.) --___--''' I wonder if I'll look like Gintoki on the picture :D Hhahha...

   Anyway, since won't be here monday, I decided to post a song now ^_^ I was wondering what to choose, so... here we go - Kuroki Meisa (where Meisa is her own name, I want to keep the Japanese way of writing names) and the 2nd opening of Ao no exorcist - Wired life ^^

So, I went poké-cazy :D

I was bored...And I began Pokémon Fire Red. And I was bored some more... And I made some changes to my icons and desk ;) This is just the beginning ^_^ But I like these poké-cat icons, even though they are so small ;/

   Just ignore my other icons and look at Red and the upper right corner ;) Anime, Manga, Translations and Stories. Pika Pika? ^^ Oh, and a rainmeter with whooper ;)
   Indeed - poké-crazy.

Pokémon Emerald - completed not like a boss

   So today I completed my Pokémon Emerald. Not "like a boss", indeed, but still - I kicked the Elite Four's asses :D .
   This is half of my "win" team, though two of them are actually here because of their high lvl, not because I played with them.
   And I do remember my pokémons names - See, Darkflame, Pochi (my starter), Offbatt, Raizo and Jirafff are here. We are missing the scarmory that I really loved- Ironwin but he did not get to see the finals due to his low lvl ;/ He was 30 and Pochi was 63 :D ( due to my love for Pochi he grew big and strong). And we are missing my swablu - Blue, due to forgetting him with the nanny :D
   It was quite interesting and fun game o.O I never though I would like a pokémon game, but that's because I never had the chance to play one. Now..I understand all of you fans, you have my respect ^_^~  I could not actually capture rayquaza, but that's due to my lack of nerve to actually reach the stupid dragon o.O God I HATE those bike puzzles o.O I just can't do it !!! This other thing I regret not doing is going into Shoal cave ;/ No matter what I did, the clock didn't work so the time and tides never changed. But..oh..well... :) I won, so it's ok.
   Bye Pochi ( btw, if you didn't know - Pochi is a common dog name in Japan :D ), thank you for your support trough this game ;) See you in the next one.

p.s. God, I'll always remember my first pokémon ;( I'm actually really sad to leave them and the game.

Та, кой ми говореше за Inuyasha?

   Намирам този арт за великолепен! Макар че, докато го гледах/четях мразех Кикио доста сериозно. Кой знае, сигурно идеята за "бившата" ме е дразнела.
   Но аз така и не довърших мангата. Не мога да го преживея - толкова много обичах Inuyasha като дете и толкова да ми е тъпо сега о_O''' Факт! Не мога да го търпя, а съм на нещо от сорта на 30ти том. Графиката му куца, историята ми се струва прекккаалллеенноо протакана. Май няма да разбера какво става накрая :D
   Но нека се насладим на арта. о.О Mother of Artwork! Даййййтеее миии гооооо о_O! Искам го в хареемммааа!!! И ще убием Кикио.. пак ^^''' Това в рамките на шегата ;)
   Изморена съм, днес беше безинтересно дълъг ден - събудих се в 1 с ясната мисъл, че каквото ще да става - трябва да ида в Осака о.О И отидох. И изхабих пак 10.000 йени Т_T''' ... Затова сега ще си легна по-рано, за да забравя за този факт и да се събудя в един по-добър ден :D Отивам да сънувам харем!

Kill Me Baby! monday song time ;D

So it's been one week. I took a break form life. But I'm back now, with Kill Me Baby and it's awesome ending - Futari no kimochi no honto no himitsu" (translated as something like "The real secret behind their feelings" o.O) So yeah, enjoy ;) And definitely watch the anime!