Как прекарахме Свети Валентин

   Понеже ще натъпча всички постове от тоя месец в последния ден, нека видим и Свети Валентин в Япония.

   Какво правихме? Ами бяхме на ски и се прибрахме късно вечерта на 14-ти, така че не видях много от самия ден. Ауу, колко жалко, но вероятността да видиш куп двойки, които да се разхождат с рози по улиците е равна на нула. Просто, защото японците са уникални в това отношение. Както се майтапихме едно време, че като почнат да излизат в училище, това "излизане" се състои момчето да изпрати момичето до тях, поне 3-4 години САМО това, то взе, че се оказа вярно -___-''. Та традицията повелява, ако още някой не го знае това, че на 14.02 момичетата правят шоколади и ги дават на момчетата, които харесват.  Ако момчетата искат да отвърнат на чувствата - връщат шоколад на т.н. White Day , който е на 14ти Март. А момичетата могат да ги дадат и на приятелите си в знак на благодарност, че сте приятели и това е т.н. obligatory chocolate или на японски - girichoco :) Аз също правих такъв задължителен шоколад - за цяла детска градина :D А после, защото дечора ме посреща с думите :"Днес има ли шоколад?" -____-
   Въобще, цялата шоколадова индустрия покрай Св. Валентин е в разгар - всякакви съставки и форми за домашен шоколад, по моловете имаше по 4-5 щанда само с бонбони. Може би сте виждали онези бонбони под формата на планети - ами те са от Япония, имаше ги в единия мол, дори не бяха скъпи, пък можех да се закълна, че това е най-невероятният и реалистичен интергалактически шоколадов бонбон о.О''' Разбира се, аз бях по-скромна в направата на моите, като се има предвид колко съм сръчна, доста сладки се получиха, но все пак ядливи ;)

   Това беше първият Св. Валентин, който прекарах сама от много време насам. В началото ми беше тъжно, че седя сама, но имайки предвид, че аз постоянно съм сама от 6 месеца насам - доста бързо ми мина депресията, само за половин ден :D. Различно е, когато знаеш, че там на света има някой, който си мисли за теб. И затова аз можех далеч по-сърдечно да поздравя хората с този празник. Докато чух толкова много други да се оплакват, че това не е български празник, че трябва да се празнува Трифон Зарезан и че сме били родоотстъпници и какво ли още не. Нима има нещо лошо да празнуваме и двете о.О''' Не мога да разбера, защо хората така се озлобяват, когато си нямат половинки, че чак да мразят и всичко и всички. Аз също седя сама, но вместо да седна и да се оплаквам на света: "Ох, сега седя сама" реших да драсна нещичко, защото съм "ужасно" добра в рисуването ;)
   Поне беше от сърце.