Сумо

   Като си говорим за Япония, няма как да пропуснем националният "спорт" - сумото. Макар, че самите японци не го наричат спорт, за тях то е просто сумо, дори повече биха се съгласили да го нарекат бойно изкуство (и повече "изкуство", от колкото "бойно").

   И като говорим за сумо, бас се ловя, че голяма част от хората си представят просто някакви дебели японци, които се боричкат в кръг. И да, вече ме попитаха няколко пъти как съм изявила желание да ходя да гледам такова нещо, явно повечето момичета изпитват непреодолим ужас от сумото. Но аз не гледах и нормален мача, а просто тренировка в една школа в Осака, което, да си признаем, беше доста по-поучително от това, което съм гледала по телевизията. Защото виждаш как точно един сумист израства, с колко кръв, пот и сълзи (буквално и трите) се тренира този спорт. Жал ми стана за тия момчета - да си на 15 (защото бяха горе долу между 15 и 30) и да те мъчат с подобни тренировки. Но няма лесно в този живот.

   Школите обикновено се водят от бивши сумисти, които си вземат голям брой ученици (ние гледахме поне около 20 да тренират). Ако ви се чете подробно за това как става номерът, google знае всичко, но на кратко - учениците живеят в школата и общо взето са нещо като "храненици", докато не стигнат ранг секитори, от където започват да получават заплата. Стават в 4-5 сутринта и започват тренировка до 12 на обяд. Ние гледахме от 7 до 10 и честно - премръзнахме. "Тренировъчната зала" беше реално едно хале пълно с пясък. Беше студено - около 5градуса, нищо, че имаше няколко огромни печки включени, те просто не биха могли да стоплят цялото хале. И там тренираха учениците - 2 часа загряване, 2 часа трениране на стойките и движенията и там някъде около 9 започнаха тренировъчни схватки. В сумото няма категории по тежест и затова ние толкова се впечатлихме, когато един дребничко момченце (да си признаем, може би е бил малко, ама съвсем малко по-пълен от мен) се изправи пред една канара и на всичкото отгоре си го изкара от ринга.

   В сумото има няколко ранга, но можем да се спрем на най-високите - секитори, секиваке, озеки и йокозуна. Наш Котоошу е озеки - вторият най-висок ранг, а аз видях един секитори днес. Разликата е, че докато не стигнеш секитори, нямаш право да носиш бяла препаска, която се нарича маваши. Учениците носят черни такива. Когато те повишат в ранг секитори получаваш много, ама много привилегии, като да се жениш, да живееш извън школата, заплатата, по-хубаво кимоно и маваши, даже да използваш по-нисшите по ранг ученици за лични..хъмм..слуги :D. Но тези рангове се постигат с мнооого кръв и пот.
   През трите часа, в които ние гледахме, трениращите успяха да се посинят допълнително, имаше разбити носове, колена, от които се стичаше кръв, един почти се разплака. Общо взето си беше като борба за оцеляване. И ако им станеше много горещо - няма проблеми - ето кофа с вода. Ледена вода. Корава работа са това сумистите, спор няма. И трябва да издържат на гладен стомах до обяд, защото не им се позволява закуска. Честно, горките ;/ Но пък после ще си хапнат хубавко,ще получат биричка и дрямка ^.^ 

   Ние не издържахме до края, защото премръзнахме, но пък беше поучително. Научаваш се, че нищо не идва на готово и че борба си трябва :)