"Игрите на глада" грабнаха интереса ми още щом излязоха на пазара, но не достатъчно, за да ида и да ги купя. Поне не в последните 4 години. Сега, когато около книгата се вдигна шум до небесата, реших най-после да видя за какво иде реч и то най-вече преди да гледам филма. Всички знаем, как филмите изначало провалят книгите.
По начало не подходих с големи очаквания към книгата, най-вече защото влиза в т.н. категория "young-adult", а аз не просто съм я преминала отдавна, но и най-искрено никога не съм я харесвала, особено откъм нашумялата й напоследък 'романтична" част. Правя опити да подтисна опитите си да повърна само при споменаването на това. Дори като тинейджърка намирах повечето книги отбелязано като такива просто като "книга, която не си заслужава времето".
След като излезе филма и книгата нашумя подходих с още по-отрицателна нагласа, защото започнаха да ми я препоръчват хора, за чийто вкусове аз имам особено мнение. Рядко харесвам книги, които се смятат за "велики" от тълпа криво-разбрани фентъзи/sci-fi фенове.
До тук не звучи обещаващо да ми хареса въобще, но не можеш да плюеш нещо без да си го чел. Нищо не рискувах да я взема, ако толкова пък не ми харесаше, щях да я подаря.
Покрай всички познати, които я прочетоха аз вече имах чудесна представа за историята, края на книгата и "колко е велика" тя.
Общо взето се оказах права, че книгата не е нищо особено. И все пак, не беше толкова зле колкото очаквах. Трябва да си го призная - прочетох ги и трите от поредицата за няма и седмица.
В началото първата книга ми беше ужасно скучна. И това Аз-повествование ми се струваше объркващо, макар аз самата да пиша в него и, честно казано, ужасно много да ми допада този начин на разказване на историята. Свикнах с това в рамките на точно двайсетина страници. Куцото и липсващо въобще описание ми бяха най-малкият проблем, даже трябва да си призная, че това ми оставяше далеч по-голяма свобода да си представям всичко сама. (което доведе до коренните разлики в моите представи и това, което после гледах във филма)
Да се запознаем с Катнис Евърдийн, майка й, сестра й, трагичната й сълзлива история и мнимата още по-сълзлива вързка с Гейл (някой си). Чудесно, почти се разревах в началото на книгата, особено след поне половин книга, в която ми се намекваше КОЛКО ТОЧНО МНОГО тя обича сестра си. Разбрах го и без да го пише на всяко изречение. До тук добре, ясно какви ще са мотивите на главната героиня, която въпреки всичко ми стана симпатична. Може би, защото не хленчеше, което очаквах да прави, при положение, че феновете на twilight си направиха труда да сравняват тяхната "любима" героиня и тази от "игрите".
Ако авторката, обаче, бе премахнала напълно откровено малоумният любовен триъгълник и бе наблегнала на самите игри и битки - ето тогава сигурно щях истински да харесам книгата. Защото сега има нещо, което ми пречи да кажа, че я харесвам и то се нарича Пийта! Кажете ми, от къде го изкопа този главен герой! За мен Пийта беше жалко подобие на мъж, сложено там, само за да се подчертае колко "самостоятелна" е главната героиня. И не знам как не го убиха през всичките 3 книги -___- Дяволит да я вземат авторката, трябваше да ми го бута пред носа - колко бил миличък, сладичък, добричък, колко я обичал..бла..бла...бла.... >>"" Да не си мислите, че съществуват такива в реалния свят?! И така Пийта ми лазеше по нервите почти толкова много, колкото краткото описание на самите игри или пък невъзможно дългите сцени с рокли и глупави "разкрасявания".
Грешно търсех в книгата бой и тръпка. Все пак е писана за тинейджъри. Обаче останах доволна от бързите намеси на главната героиня и това ме накара да стигна до края на поредицата. Ако беше убила и Пийта - щастието ми щеше да е несравнимо.
После се започнаха следващите книги - бой, бой, бой...и отново проклет любовен триъгълник, от който ми ставаше зле. Добре, разбирам, че главната героиня не знае какво иска, но ТОВА...Ооооо...това беше вече на ръба да се гръмна. Иди ми-дойди ми! Днес ще се целува с единия, утре ще спи при другия.....WTF не е наред с това момиче -____-'''. И на много хора това реално им харесва О.О!!!!
Сега е момента да спра да соля книгата, все пак е много по-добре от други, които спокойно мога да назова, ако мястото ми стигнеше да изброявам. Харесват ми такива kick-ass героини, макар и главните герои да бяха там само за украса. Освен Хеймич, определено освен него. Разбира се, ако трябва да съм честна и коректна, аз очевидно съм предпочитала Гейл, макар и това да е доста криворазбрано. Особено след като видях филма.
О....филма.... О...дааааа~ -____-'''' Там вече нещата варират между 'поносимо тъп" и "покъртително тъп". Това е най-грозният Гейл, който съм виждала о.О Напомня ми на ..един...ъхх..за когото гейовете викаха:"и ние не го искаме". До сега явно принципа е - ако си гледал филма - не харесваш книгите и обратното. Но трябва да си признаем, че ако махнем актьорите - филма не е нищо повече от бледо подобие на история, в което са махнали всичкото чувство. Аз поне така го виждах. Но коя ли съм аз да коментирам, аз мразя всички филми.
Благодаря за вниманието, чувствайте се свободни да прочетете книгите, но не очаквайте бленувания "хит" на годината. Това е просто една история за объркана госпожичка по време на тежки времена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар