Човек ще каже, че претърпявам любовна драма, за да слушам балади в 3 през нощта. Бас се ловя, че никой няма и да познае, че ги слушам с цел да се приспя....очевидно не особено успешно. Не съм любител на баладите, карат ме да се чувствам сантиментална и разстроена, а нали уж се стремя да съм позитивна и успешна. Чудесно! Равносметката е, че преди няколко часа тихичко пророних някоя и друга сълза на последния епизод на kimi wa petto, хапнах си шоколадче и започнах отново да се вглъбявам в мисли за следващата глава на Пейзажите, взех, общо взето, фаталното решение да започна отново да превеждам манга (и то сама) и с това се изчерпаха събитията на деня. Едновременно ми е адски весело и много тъжно, защото в моя малък свят се случват толкова много хубави неща, че чак ме е яд, че си ги скривам и си ги тая, само се усмихвам на момента и после никога повече не ги споменавам. Затова и не разбирам хора, които умират да се хвалят с всичко, което правят....
Дааа~ А заслужава ли си да превеждам манга въобще на български? Откровено казано - НЕ! Но пък и тихото седене в ъгъла на леглото няма да осмисли живота ми повече от баладите в момента. Сблъсъкът на двете начала - онова, което иска да седи вкъщи, затворено и да разсъждава над Ницше и да пише "приказки" и онова, което иска да крещи на целия свят "вие сте скучни!", да вилнее и да прави какво ли не? Честно казано чувала съм това нещо от много хора и знаете ли какво още - на нито един от тях не вярвам! Че ако реално ги вълнуваше този проблем, тогава нямаше да има проблеми да се разбираме! Може и аз да съм сбъркана!
А сега е само 3 през нощта - нека заспиването да започне!
Няма коментари:
Публикуване на коментар