Внимание - Следващите редове съдържат много спойлери.
Книгите винаги стават най-интересни накрая и тази е прекрасен пример. Принципно, като фен на поредицата и в частност на Гералт, бях направо разочарована когато започнах шестата част. Развитието на историята и без това беше станало ужасно бавно, но и тази книга се очертаваше да бъде поредната част, в която ще гонят Цири без да я намерят. Все пак има още две книги след нея, с какво ще ги напълнят, ако се осъществи така мечтаното събиране на Цири и Гералт.
Четох Кулата на лястовицата цял месец. По едно време я оставих за една седмица, защото не можех да се накарам да я погледна дори. И поне до 400ната страница си мислех "Боже, няма ли да свърши вече". С изключение на няколко неочаквани за мен момента, всичко останало беше от ясно по-ясно. Дори няма да коментирам драмите покрай Йенефер - дали е мъртва или не е. Това беше повече от очевадно, че няма да е мъртва, поне не и в тази книга. Да не говорим, че хич даже не се радвах на хронологичната размяна на събития относно Цири. Някак си се губеше тръпката на това да четеш, защото знаеш вече как ще завърши тази история - че тя ще избяга при Висогота. Да, интересно е да видиш как го е направила, но я няма тръпката да узнаеш какво ще се случи, като последствие от делата й. За това пък смъртта на Плъховете ме възрадва, две книги ме тормозеха с присъствието си и с лесбийските истории на Цири и Мистле. Най бях разочарована от малкото на брой глави за Гералт, а когато ги имаше, в тях вещерът беше описан, едва ли не, като хленчещо старче с болно коляно. Ще ми кажете сега, че нищо не съм разбрала от великото му преоткриване, дължа да кажа, че не е така. Разбирам защо Сапковски е избрал да пише толкова бавно действие, разбирам и делата и дилемите на героите, разбирам и какво значи изгарянето на вещерския медальон и влизането в пещерата и т.н. Аз, обаче, държа да чета за делата на Гералт, за същите му дела от първите книги, за приключенията му, смесени с терзания и странните му отношения с Йенефер. Не искам ЦЕЛИ три книги подред да го гледам как се измъчва и не знае какво да прави...и общо взето нищо не прави. И кога успя да преспи с Милва, за Бога! Искам да го видя как действа! Но какво мога да искам, явно централно действащо лице тук беше Цири.
До края на книгата главите ставаха все по-кратки и все по-неясни. Като откъслечни спомени с ярки картини в тях. А после дойде краят и Цири най-после се "раздвижи" и взе, че избяга от Бонхарт (за който, аз през цялото време, си мислех, че й дава меча, защото вярва в предопределението. Така и не разбрах, как така и даде меча с такива думи, а на края на книгата пак беше гадняр и тръгна да я убива. Хайде, побоя го изключваме). Пък и Цири, подобно на Гералт, едва ли не, беше жертва в цялата книга. Дори когато разказваше на Висогота, поне от гледната точка на момиче, видяло смъртта, едва след Дуна Дара аз започнах да я харесвам поне малко. Поне малко, защото до сега най я харесвах когато за първи път се срещна с Гералт в Брокилон.
Заслужаваха си последните страници, защото когато завърших книгата си помислих с радост "Ха! Най-после нещата потръгнаха на добре!". Макар и да очаквам нещата да не се развият добре за нито за Гералт, нито за Йенефер, у мен се таи надеждата, че в Господарката на езерото ще прочета една наистина шеметна история, пълна с действие и доста трупове. Искам всички гадове да умрат по забавен начин, защото има много герои, които си го заслужават. Начело със Скелен, Бонхарт и Вилгефорц. А и искам да видя от къде Емхир познава Цири и дали тя ще се събере с Кахир. Защото ми намирисва на предопределение.
Или всички ще измрат накрая.
Тop 5 shounen manga - July
Writing a publication in English once a month should be ok. ^.^~ So ...guess I would make another "top" chart but since I lack in "originality", I would just choose the top 5 manga I read this month. All shounen on top of that :P I hope this could be of some use when choosing your next manga!
Here goes nothing:
No: 5 - Code: Breaker
Meet Akimine-sensei's (the author of Samurai Deeper Kyo) current work. Not as good as SDK, but still, a catchy shounen. Some say it is similar to Death Note or Akumetsu, because it reflects on the question "is it right to kill the bad guys, or is it wrong". But I like the main protagonist - Oogami Rei. This guy knows how to burn people to ashes. Of course we should mention the cute main heroine - Sakurakouji, who's so determined to stop Oogami from killing people. Mehh... I smell a lovely love story.
But this manga is very similar to Kyo in many ways, though Oogami is quite different from Kyo - he's quiet, a cool-type of bishie, what we call - tall, dark and handsome. I've read just e few volumes of this one, but so far I like Oogami,
As for the story - I would give it a "good" mark. Around 6/10 I guess. I expected a lot more, since I love SDK, but when I started reading this...I got bored after the the 2nd volume -___-''' It needs more ecchi I guess.
No: 4 - Blood Lad
You've probably never heard of this one! So far, Blood Lad is up to the 3rd volume, but it is quite enjoyable. Here we have Staz - a pervert, otaku, oh, and a vampire with his own monster district or whatever. I guess I like Staz, because he is not the typical vampire we see in manga and (hell no!) I will not say even a word about Twilight and stuff like that. Btw, I really like Staz's teeth - a very nice representation ^.^ As for the girl in the story - Fuyumi....umm... She has boobs! I mean, how does she even walk with all that weight...uhh... -__-''' Heavy... So, yeah, Fuyumi dies and Staz vows to help her get her body back, since she became a ghost. I would not comment on what Staz wants to do with her body XD. This manga is not something amazing, but why not have a look at it when you have spare time. Yes, I give it 5/10, but I expect more of Staz's perverted behavour in the next volumes and when I see that, I would give this manga a higher rating.
No: 3 - Fairy Tail
I must say I hate mainstream manga, but my top 3 is consisted only of mainstream stuff. I should reconsider what I've just stated. (srsly, I do hate mainstream manga, don't get fooled by this top 3 XD )
So, never heard of Fairy Tail? Then you're actually not interested in manga, because this one is in the top lists of most manga websites and charts. And I would tell you why - because it's easy to understand, a very shounen-like manga. Yes, it's very...umm..uncomplicated? How should I put this - it's made for little boys and "retards". It's like Naruto/Bleach/One piece with magic. But this one has something I like, unlike the other three mentioned - this one has Erza! At first I began reading the manga as a joke, because I had nothing better to do and I like manga with lots of chapters. Soon I got a little interested in the story and after a few hours and was completely absorbed in Fairy Tail. But not because it's something unique or anything, it's just because I like Erza as a character. Oh, and Gray, of course XD. I'm not sure what Mashima has been thinking when drawing Lucy, but he clearly wanted to make her look smart because she reads a lot of books. That certainly did not happen >>''' But anyway, she's not all that annoying. Natsu too, especially after I've seen the anime. I like his seiyuu. :) I give Fairy Tail 7/10, though it looks like One piece (But that IS Mashima's style, read Rave, stop saying he copied) and it has a typical and absolutely predictable set of characters and events.
No: 2 - Mahou Sensei Negima!
Negiiiiiiii! I love it! It's one of my all-time favourites! But it is only at 2nd place this month! You would probably ask why, since I've said it's my favourite manga. Yes, yes, apart from the ridiculous story of a 12-year-old boy teaching 20 girls and the fact that they all fall in love with him o.O'''(God, he's only 12...) I like this manga - it's funny, it has ecchi stuff, romantic stuff and a lot of magic. And it has Nagi (Negi's dad) o.O *drools* Let's forget about my fangirl moments! So why is Negi 2nd? Ah, yes, the manga is going to end this year, I guess the 36th volume would be the last one. The story get's too boring, too much fighting and too much "friendship"stuff. I hate "friendship stuff"! I would say no more. I give Negi 8/10. I would not give it 9, because of the recent development of the manga, but I gladly give it 8, because Nagi and Arika's love story was one of the best episodes I've ever read!
No: 1 - Air Gear
I've seen the anime. I shouldn't have! Ok, it's not all that different from the manga, it's just that you won't get the right feeling of the characters and... Wait, this is not an anime review. This is not even a review!
Air Gear...What does it make so interesting? Well...I have no idea. Seriously, I have no idea why I like this and why I read it. But I do find it interesting, refreshing maybe. I do have roller-skates, this manga reminds me of the time when I used to ride them. And I love the art - full of bishies!!! But it's a typical shounen - the main protagonist is unique, he beats the bad guys, then they beat him, but he rises again, after being emotionally broken...stuff like that. And we have hot chicks everywhere. I want to bet that at the end he is still going to choose Ringo over Kururu. Then again, I like Ringo better :D. And I totally hate Simca -____-'''' ... But anyway, let's give this over-the-top story 8/10 because it's quite an extreme manga to read. I would recommend it to all shounen fans. ^.^
This was July's shounen list. Leave a comment if you have any other suggestions for me to read ^.^V I still have some time before leaving for Japan. Bla...Bla...Bla....Till next time I write something in English.... Bla!!!
Here goes nothing:
Meet Akimine-sensei's (the author of Samurai Deeper Kyo) current work. Not as good as SDK, but still, a catchy shounen. Some say it is similar to Death Note or Akumetsu, because it reflects on the question "is it right to kill the bad guys, or is it wrong". But I like the main protagonist - Oogami Rei. This guy knows how to burn people to ashes. Of course we should mention the cute main heroine - Sakurakouji, who's so determined to stop Oogami from killing people. Mehh... I smell a lovely love story.
But this manga is very similar to Kyo in many ways, though Oogami is quite different from Kyo - he's quiet, a cool-type of bishie, what we call - tall, dark and handsome. I've read just e few volumes of this one, but so far I like Oogami,
As for the story - I would give it a "good" mark. Around 6/10 I guess. I expected a lot more, since I love SDK, but when I started reading this...I got bored after the the 2nd volume -___-''' It needs more ecchi I guess.
You've probably never heard of this one! So far, Blood Lad is up to the 3rd volume, but it is quite enjoyable. Here we have Staz - a pervert, otaku, oh, and a vampire with his own monster district or whatever. I guess I like Staz, because he is not the typical vampire we see in manga and (hell no!) I will not say even a word about Twilight and stuff like that. Btw, I really like Staz's teeth - a very nice representation ^.^ As for the girl in the story - Fuyumi....umm... She has boobs! I mean, how does she even walk with all that weight...uhh... -__-''' Heavy... So, yeah, Fuyumi dies and Staz vows to help her get her body back, since she became a ghost. I would not comment on what Staz wants to do with her body XD. This manga is not something amazing, but why not have a look at it when you have spare time. Yes, I give it 5/10, but I expect more of Staz's perverted behavour in the next volumes and when I see that, I would give this manga a higher rating.
I must say I hate mainstream manga, but my top 3 is consisted only of mainstream stuff. I should reconsider what I've just stated. (srsly, I do hate mainstream manga, don't get fooled by this top 3 XD )
So, never heard of Fairy Tail? Then you're actually not interested in manga, because this one is in the top lists of most manga websites and charts. And I would tell you why - because it's easy to understand, a very shounen-like manga. Yes, it's very...umm..uncomplicated? How should I put this - it's made for little boys and "retards". It's like Naruto/Bleach/One piece with magic. But this one has something I like, unlike the other three mentioned - this one has Erza! At first I began reading the manga as a joke, because I had nothing better to do and I like manga with lots of chapters. Soon I got a little interested in the story and after a few hours and was completely absorbed in Fairy Tail. But not because it's something unique or anything, it's just because I like Erza as a character. Oh, and Gray, of course XD. I'm not sure what Mashima has been thinking when drawing Lucy, but he clearly wanted to make her look smart because she reads a lot of books. That certainly did not happen >>''' But anyway, she's not all that annoying. Natsu too, especially after I've seen the anime. I like his seiyuu. :) I give Fairy Tail 7/10, though it looks like One piece (But that IS Mashima's style, read Rave, stop saying he copied) and it has a typical and absolutely predictable set of characters and events.
Negiiiiiiii! I love it! It's one of my all-time favourites! But it is only at 2nd place this month! You would probably ask why, since I've said it's my favourite manga. Yes, yes, apart from the ridiculous story of a 12-year-old boy teaching 20 girls and the fact that they all fall in love with him o.O'''(God, he's only 12...) I like this manga - it's funny, it has ecchi stuff, romantic stuff and a lot of magic. And it has Nagi (Negi's dad) o.O *drools* Let's forget about my fangirl moments! So why is Negi 2nd? Ah, yes, the manga is going to end this year, I guess the 36th volume would be the last one. The story get's too boring, too much fighting and too much "friendship"stuff. I hate "friendship stuff"! I would say no more. I give Negi 8/10. I would not give it 9, because of the recent development of the manga, but I gladly give it 8, because Nagi and Arika's love story was one of the best episodes I've ever read!
I've seen the anime. I shouldn't have! Ok, it's not all that different from the manga, it's just that you won't get the right feeling of the characters and... Wait, this is not an anime review. This is not even a review!
Air Gear...What does it make so interesting? Well...I have no idea. Seriously, I have no idea why I like this and why I read it. But I do find it interesting, refreshing maybe. I do have roller-skates, this manga reminds me of the time when I used to ride them. And I love the art - full of bishies!!! But it's a typical shounen - the main protagonist is unique, he beats the bad guys, then they beat him, but he rises again, after being emotionally broken...stuff like that. And we have hot chicks everywhere. I want to bet that at the end he is still going to choose Ringo over Kururu. Then again, I like Ringo better :D. And I totally hate Simca -____-'''' ... But anyway, let's give this over-the-top story 8/10 because it's quite an extreme manga to read. I would recommend it to all shounen fans. ^.^
This was July's shounen list. Leave a comment if you have any other suggestions for me to read ^.^V I still have some time before leaving for Japan. Bla...Bla...Bla....Till next time I write something in English.... Bla!!!
Боза без баничка или историята за тежките неучебни дни
こんにちは！久しぶりですね！
Както и да е! Започва се! Мъчение! Ужас! Катастрофа! Терор! С една дума - учене!!! Хубаво си развявах задника до сега, четях си по главичка - две манга, гледах си анименца със субтитри. Ха, край!
Обявяваме военно положение! На военния фронт се призовават всички мозъчни клетки. Битката няма да е равностойна, ще загинат много, дори милиони клетки. Но които оцелеят, ще бъдат възнаградени със съвсем на ново придобитите знания по японски -____-'''' Oh, joy! Сбогом хубава лятна ваканция, в която се търкалях на леглото по цял ден и нищо не правех. Пфф...човек ще каже, че кой знае колко съм го правила това, има хора, които друго не правят...
Впрочем належащото ми заминаване в Хакухо не ми даваше мира така или иначе, просто сега ще седна и ще уча толкова, колкото трябваше отдавна да съм почнала да уча. Иначе, като ида там, ще стана на пълен идиот. Трябва добре да представя България :D.
Колкото до бозата и баничката...Банички хубави вече няма! Няма и да си купя. Виж, бозата е друго нещо, наздраве. Между другото, бозата действа освежаващо на главата ми, за момента пълна само с разкази! Даже не и книги, разкази...Де да можех да рисувам, щях да направя такива неща, че да ми се завърти свят. Уви, рисуването не ми се отдава. Не мога да съм ЧАК толкова перфектна :D
Отивам да се опитвам да готвя курабийки.... Сигурно хич няма да се връзват с бозата -____-''''
Както и да е! Започва се! Мъчение! Ужас! Катастрофа! Терор! С една дума - учене!!! Хубаво си развявах задника до сега, четях си по главичка - две манга, гледах си анименца със субтитри. Ха, край!
Обявяваме военно положение! На военния фронт се призовават всички мозъчни клетки. Битката няма да е равностойна, ще загинат много, дори милиони клетки. Но които оцелеят, ще бъдат възнаградени със съвсем на ново придобитите знания по японски -____-'''' Oh, joy! Сбогом хубава лятна ваканция, в която се търкалях на леглото по цял ден и нищо не правех. Пфф...човек ще каже, че кой знае колко съм го правила това, има хора, които друго не правят...
Впрочем належащото ми заминаване в Хакухо не ми даваше мира така или иначе, просто сега ще седна и ще уча толкова, колкото трябваше отдавна да съм почнала да уча. Иначе, като ида там, ще стана на пълен идиот. Трябва добре да представя България :D.
Колкото до бозата и баничката...Банички хубави вече няма! Няма и да си купя. Виж, бозата е друго нещо, наздраве. Между другото, бозата действа освежаващо на главата ми, за момента пълна само с разкази! Даже не и книги, разкази...Де да можех да рисувам, щях да направя такива неща, че да ми се завърти свят. Уви, рисуването не ми се отдава. Не мога да съм ЧАК толкова перфектна :D
Отивам да се опитвам да готвя курабийки.... Сигурно хич няма да се връзват с бозата -____-''''
Никът с дъх на опиум
Нямаш как да не го споделя, неземното си щастие. Мен не ме бива в химията, но чичо google ми каза....Каза ми, че никът ми било име на анти-опиум. По-правилно казано, името на една от главните ми героини в "Пейзажите" е име на анти-опиум о.О'''' По-перфектно не можеше да се връзва с нея. Така се е нагласило само, че аз няма как да не пусна мазна усмивка и да го напиша ^.^ Особено много ми хареса описанието на лекарството, което гласеше "потиска чувството на еуфория след употреба на алкохол или опиум".
Нях-нях @.@ Ще се видим утре пак, а аз се готвя да напиша поредната си уникално дълга статия, този път за любимата ми поредица за Вещерът ^.^ Няма как да не споделя мнение, само да завърша 5-тата книга. И няма как да не псувам тия от ИнфоДар Т.Т''' Каква е тази доставка 5лв бе!!! По-евтино ми излиза да си домъкна задника до София и да си я купя от Хеликона последната книга, от колкото да си я поръчам! Смилете се над бедната студентка :D
Нях-нях @.@ Ще се видим утре пак, а аз се готвя да напиша поредната си уникално дълга статия, този път за любимата ми поредица за Вещерът ^.^ Няма как да не споделя мнение, само да завърша 5-тата книга. И няма как да не псувам тия от ИнфоДар Т.Т''' Каква е тази доставка 5лв бе!!! По-евтино ми излиза да си домъкна задника до София и да си я купя от Хеликона последната книга, от колкото да си я поръчам! Смилете се над бедната студентка :D
Дурна
Отне им половин час да стигнат до първите руини на града. До този момент Кий вече започваше да се изнервя от непрестанните въпроси, с които бе заливан и с облекчение посрещна „скръбната“ новина, че ще трябва да се разделят. Граничарите не припарваха в града, причините, за което, те не му обясниха. Така той се озова най-после сам, най-после можеше да посвети цялото си съзнание на своята задача.
Не се оказа трудно да намери, нещо като кръчма, понеже в града имаше само около десет здрави постройки и в една от тях, понастоящем, се помещаваше „Запойникът“ – звучно име, което си отиваше на мрачната стая. Кий влезе в нещо, което му напомняше повече на тъмница, отколкото на кръчма, било то дори най-долната и пропаднала такава. Половината покрив липсваше, на негово място се ширеше следобедното жарко небе. Очертаваше се тежък ден.
На единствената, самотна маса бяха насядали няколко човека и прегръщаха празни чаши, докато подвикваха на младото момиче, щуращо се покрай тях в опит да прибере стъклариите преди да ги изпотрошат. Тя отчаяно се мяташе около масата, докато те й подхвърляха ехидни закачки и още по-ужасяващи погледи. На Кий подобни гледки му бяха познати до болка, но правило номер едно гласеше „Никога не се прави на герой“ . Поне на това се беше научил след дълги години съжителстване с Лий, а както знаем, Лий имаше особено криворазбрана идея за героизъм, ако ще и кръчмарски да е. Е, до тук добре, в тази кръчма вода нямаше, какво остана да се надява някой от веселата компания да му отговори на належащите въпроси. Те го забелязаха, но тормозът над момичето беше толкова по-забавен, че изпратиха Кий само с ругатни да се маха (и няколко по-сочни), защото той по-скоро приличаше на някой бедняк застанал жадно на входа на кръчмата с цел да проси, от колкото на достопочтен търговец, за какъвто в последно време се представяше. И „просякът“ се обърна да си тръгне, отчаян, че планът му да намери някаква информация в кръчмата се беше провалил напълно. Та нали кръчмите са местата за „социални контакти“ …
Не беше направил и крачка, когато нещо прелетя на милиметри от ухото му и се строши на хиляди кристалчета в краката му. „Опа, едната чаша вече умря. Почивай в мир, чаша.“ помисли си той, но ако не бяха виковете подире му, нямаше и да се сети, че чашата беше нечие оръжие, с което беше извършено посегателство над личността му. Кий се почувства въодушевен от вниманието, с което пияниците от кръчмата го даряваха, но намери и време да преработи в ума си няколко плана за евакуация, ако случайно реши да ги изколи до крак, след като премисли някои от думите, с които го наричаха в момента. Ние ще пропуснем тези думи.
Обърна се рязко, точно на време, за да хване и втората чаша. Девойчето от кръчмата вече се беше просълзило от радост, че поне една стъклария е оцеля. Веселата компания престана да ругае, особено след това шоу, което Кий им спретна – да хване летящ предмет на над 5 метра. Не че беше нещо особено, нека да не се лъжем, важна беше небрежността, с която нашият главен герой се направи, че хваща чашата. Това, че му върза късмета си е отделна тема. Момиченцето се затича да му благодари от все сърце, но още преди да стигне до него, седящите наставаха. И стана страшно.
- Ей! Ти там? – подвикна му най-старият от компанията – Така като те гледам, не си тукашен. От де идеш и каква работа имаш с нас?
- Аз…Нямам работа с вас – на Кий му кипна. Той запази външно спокойствие, дори нотка не трепна в гласа му. Дори се опита да звучи учтиво, хич не му беше до проблеми точно сега. А и се присети как капитана на граничарите го заплашваше, че ще могат да го одерат жив. Той не направи нищо и когато един от мъжете хавана момичето за косите и го извлече обратно назад. Не помръдна. Не каза и дума. Не я погледна дори. Но си представяше как на мига призовава Аен и му заповядва да ги издуши всичките, възможно по-бавно и мъчително.
- Ха! Не на мене тия! Нахалник такъв, но ако кажеш кой си и какво искаш от нас – Четиримата Най-Велики, обещавам, че се разминеш само с по някой липсващ пръст. - -
- Ама ще си жив де. – обади се друг от компанията и всички задружно се разсмяха.
„Хич не ми е ден. Още с влизането в града да попадна на магьосниците.“ помисли си Кий отчаяно. Дурнийците инстинктивно го намразиха, още от пръв поглед. „Сигурно е нещо от аурата ми“. Тежко въздъхна и се опита да им обясни, че е пътуващ търговец и т.н. Изпя си цялата заучена история и те го слушаха внимателно… А после наизвадиха оръжията и го нападнаха.
Никой от тях не го нападна с магия, но Кий и не очакваше подобно нещо. Тези хора се пазеха от изтощение, което по никакъв начин не намаляваше риска от летящите към него ножове и саби. Проблемът се състоеше в това, как да се измъкне без да се налага да вади оръжие или още по-малко да използва магия. Но след като мил поглед и молитви не накараха пияниците да спрат, Кий вече обмисляше колко бързо и на къде да бяга. Е, винаги можеше да се обърне и да ги изколи, но колко ли добре щеше това да се отрази на престоя му в Дурна.
Четиримата му налетяха от различни посоки, опитвайки се да го приклещят. Опитът им почти хвана главния ни герой неподготвен, едно от остриетата се вряза в ръката му. Кий си даде сметка, че съвсем сериозно ги беше подценил, но пък драскотината добавяше известно количество драматизъм на ситуацията – той срещу четирима старци в смъртоносна схватка насред пустинята, заради една счупена чаша. Просто епично. Празните улици ехтяха от закани: „Ще те научим на уважение“ и „Ние сме законът на Дурна“ . Някой се провикна „Слава на нас Четиримата“, а Кий не престана да проклина късметът си, докато се опитваше да отбягва ударите. Накрая, след като видяха, че няма лесно да го заколят, пияниците просто го хванаха и го проснаха на земята с благородната цел „да си поговорят по-откровено“.
- Ти си шпионин! – крещеше му насреща брадат гигант, опасно ловък с ножа и не толкова добър оратор. – Дошъл си да ни убиеш, нас, Гласът на Дурна! Искаше да премахнеш единствените защитници на закона тук!
- Ох! Не, в името на боговете! Аз съм просто търговец! – отчаяно се опита да обясни Кий
- На мен ли ще ми ги разправяш тия! Дявол такъв! Кой те праща? Казвай, иначе ще се простиш с някой крайник!
Кий нямаше време да отговори. Един от нападателите му небрежно посегна към препасаният на колана му меч. На този меч беше изобразен императорският герб с трите слънца – край с мисията му. Той тежко преглътна пясък и започна да призовава тотема си, щеше да направи едно доста запомнящо се бягство.
Прекъснаха го тежки стъпки. Към тях се беше приближил някакъв човечец, но гледната точка (от земята) не позволяваше да се види нищо от чертите му. Може би беше висок, на средна възраст, пълничък… „Още един ли? Само това ми липсваше! “ Помисли си Кий, докато се опитваше конвулсно да се изтръгне от ръцете на своите нападатели. За негово учудване, мъжът заговори с мек смирен глас и започна да моли четиримата да освободят своя пленник. Естествено те го наругаха и му изложиха доводите за „шпионин“, „демон“ и „син на Насфе“, от които последното Кий нямаше и идея какво е. Хич не искаше и да знае.
За книгите и когато вали
Небето се опита да се счупи на хиляди парченца и да се посипе над главата ми. Дъжд - парченца стъклено небе, се изливаше изпод мрачни облаци, а картината пред очите ми се замъгляваше от едрите капки. И така цял ден. После слънцето се скри и вече нямаше значение дали небето ще пада или не - утре си е нов ден.
Тъжно, но факт, заемам се с оправянето на книгите си точно в 1 през нощта. И да, наистина смятам това за най-подходящото време, просто защото през деня е твърде оживено, за да се занимавам с мислене. Денят е за нормалните хора, аз "вирея" през късните часове. Ученето ми до 4 сутринта по японски го доказва. А какво общо имат книгите ли? А, да, за малко да забравя! Мога да пиша и сериозно, но мога да пиша и отегчително сериозно, нали така? Ето така се зароди тази статия - сериозният ми проблем с книгите.
Отделих си почти 2 часа от деня, за да прибавя книги, които съзнанието ми се опитва да си припомни, но не успява да възстанови почти нищо освен името, автора и (да речем) името на главния герой + края на книгата. Малко жалко, защото книгите не трябва да се забравят така. От друга старана, има книги, които искам да забравя, че съм чела. Jane Eyre, проклятие мое, ти беше една от многото книги, които прочетох на сила и една от малкото, които откровено мразя - бий се ти за първото място след "Морският вълк". И след тези 2 часа размисли и страсти, нямаше как да не констатирам липсата на едно известно количество книги, които имам силно намерение да добавя в базата на goodreads, ако не ме хване мързелът. Но това е 0.0001% възможно да стане. Имам предвид да Не ме хване. Все пак тази листа се поддържа от добри души, които имат свободно време и желание. При мен свободното време изобилства даже твърде много.
С гордост отбелязах, че съм обозначена като No:40 top user. Ха! И рових аз, рових из листите на другите 40 преди мен, да видим дали ще намеря нещо интересно, което да чета или пък да съм пропуснала. Имах половинчат успех, но бях повече потресена, от колкото заинтригувана от това какво се чете в България. А какво е то ли? Казах, че ще престана да псувам Twilight едва, когато авторката му прочете Дракула и публично се извини за психичните увреждания, които нанесе на милиони читатели. Е, след като прегледах листите на около 30 човека...Мисля, че е време за онзи знаменит цитат-меме "I don't want to live on this planеt anymore". Сълзливи тийн съпунки с привкус на драматични любовни терзания и мъчения непосилни за главните героини. Go get a boyfriend, please >>"""" От другата страна на нещата седяха фън-шуй и езотерични, почти поетични, книжки, съпровождани от розови корици на чиклети. А, да, признавам си, аз също бях запалена по фън-шуй и дори отделих време да прочета цяла книга по темата. След нея, никога повече! Но да се върнем на темата ни. Сред потребителите имаше и много маниаци на Стивън Кинг и трилърите - далеч по-приемливи събеседници по мое мнение, на тях поне им стиска да прочетат книгите, а не се идиоти като мен, които се възпират под претекста, че ги е страх. Там е проблема...Мен наистина ме е страх.
И после не е проблемът в това какво хората четат. Не е моя работа да ги съдя, при положение аз самата колко ограничени интереси в областта на книгите имам - 99% само и единствено фентъзи. От време на време се мярка по някоя българска класика, но си признавам, че всички до една ги четох насила. И после ми харесаха. Аз съм идиот...Отделих си и известно време преди тази статия, за да оправя правилните издания на книгите си, но ме смързя след 5-тата книга. Това е прекалено много работа за нищо, аз нали знам коя книга е и на какъв език е била. Who the hell would care if it's not the right edition.
Но проблемът си беше в мен и коварната мисъл в главата ми "Само толкова ли съм чела за 22 години? 200 книги? Само толкова?" и жално поглеждам към книгите до мен. Две са и двете прилежно опаковани и ме чакат да ги отворя. Ще ме дочакат. И аз ще ги прочета. А после ще ги отбележа в този списък и ще ги забравя, ако те не се постараят да са незабравими. Моите книги са другият ми свят и аз му позволявам понякога да е отегчителен. И той си има своите добри и лоши моменти.
Тъжно, но факт, заемам се с оправянето на книгите си точно в 1 през нощта. И да, наистина смятам това за най-подходящото време, просто защото през деня е твърде оживено, за да се занимавам с мислене. Денят е за нормалните хора, аз "вирея" през късните часове. Ученето ми до 4 сутринта по японски го доказва. А какво общо имат книгите ли? А, да, за малко да забравя! Мога да пиша и сериозно, но мога да пиша и отегчително сериозно, нали така? Ето така се зароди тази статия - сериозният ми проблем с книгите.
Отделих си почти 2 часа от деня, за да прибавя книги, които съзнанието ми се опитва да си припомни, но не успява да възстанови почти нищо освен името, автора и (да речем) името на главния герой + края на книгата. Малко жалко, защото книгите не трябва да се забравят така. От друга старана, има книги, които искам да забравя, че съм чела. Jane Eyre, проклятие мое, ти беше една от многото книги, които прочетох на сила и една от малкото, които откровено мразя - бий се ти за първото място след "Морският вълк". И след тези 2 часа размисли и страсти, нямаше как да не констатирам липсата на едно известно количество книги, които имам силно намерение да добавя в базата на goodreads, ако не ме хване мързелът. Но това е 0.0001% възможно да стане. Имам предвид да Не ме хване. Все пак тази листа се поддържа от добри души, които имат свободно време и желание. При мен свободното време изобилства даже твърде много.
С гордост отбелязах, че съм обозначена като No:40 top user. Ха! И рових аз, рових из листите на другите 40 преди мен, да видим дали ще намеря нещо интересно, което да чета или пък да съм пропуснала. Имах половинчат успех, но бях повече потресена, от колкото заинтригувана от това какво се чете в България. А какво е то ли? Казах, че ще престана да псувам Twilight едва, когато авторката му прочете Дракула и публично се извини за психичните увреждания, които нанесе на милиони читатели. Е, след като прегледах листите на около 30 човека...Мисля, че е време за онзи знаменит цитат-меме "I don't want to live on this planеt anymore". Сълзливи тийн съпунки с привкус на драматични любовни терзания и мъчения непосилни за главните героини. Go get a boyfriend, please >>"""" От другата страна на нещата седяха фън-шуй и езотерични, почти поетични, книжки, съпровождани от розови корици на чиклети. А, да, признавам си, аз също бях запалена по фън-шуй и дори отделих време да прочета цяла книга по темата. След нея, никога повече! Но да се върнем на темата ни. Сред потребителите имаше и много маниаци на Стивън Кинг и трилърите - далеч по-приемливи събеседници по мое мнение, на тях поне им стиска да прочетат книгите, а не се идиоти като мен, които се възпират под претекста, че ги е страх. Там е проблема...Мен наистина ме е страх.
И после не е проблемът в това какво хората четат. Не е моя работа да ги съдя, при положение аз самата колко ограничени интереси в областта на книгите имам - 99% само и единствено фентъзи. От време на време се мярка по някоя българска класика, но си признавам, че всички до една ги четох насила. И после ми харесаха. Аз съм идиот...Отделих си и известно време преди тази статия, за да оправя правилните издания на книгите си, но ме смързя след 5-тата книга. Това е прекалено много работа за нищо, аз нали знам коя книга е и на какъв език е била. Who the hell would care if it's not the right edition.
Но проблемът си беше в мен и коварната мисъл в главата ми "Само толкова ли съм чела за 22 години? 200 книги? Само толкова?" и жално поглеждам към книгите до мен. Две са и двете прилежно опаковани и ме чакат да ги отворя. Ще ме дочакат. И аз ще ги прочета. А после ще ги отбележа в този списък и ще ги забравя, ако те не се постараят да са незабравими. Моите книги са другият ми свят и аз му позволявам понякога да е отегчителен. И той си има своите добри и лоши моменти.
Човек и добре да си почине, пак се отегчава от шоджото
Фу-фу-фу :) Цяла седмица ме нямаше, какво щастие нали! Но, като изключим разкази от сорта на "Наша Гана и лъвът" или "Закуска в Макдоналдса на съда", седмицата беше доволна, ползотворна, приятна и интересна. О, и го нямаше отегчителното седене по цял ден у нас! Последното посочено започва от начало...ъхх..
Какво ново под слънцето? Уеу, от утре сядам да превеждам манга от японски....this is going to be quite.....fun.... >>""" Но пък ще се отрази полезно, считайки, че вече нормален японски не мога да говоря >>""" Проклети анимета, ще ми провалите хубавия език!!!! Но за този малък проект, като му дойде времето ^.^....
Какво ново от останалата част от света? Днес погледнах Dantalian no shoka ...ии... откровено казано, ще ида и ще си я купя тази новела, това съм го обещала. Мангата също ми е една от любимите, макар и да не е излязло много от нея...въпросът е.... КАКЪВ Е ТОЯ ПЕРЧЕМ, дето Хю вади в анимето о.О'''''' Божке!!! Не че нещо, малко се различава от мангата, да речем че е по оригиналната история...и все пак....Перчемът!!!! Ще ме убие!!! -_____-'''' Да го видим това аниме, сега форумите ще бъдат залети с купища...ммм.....някакви....които ще започнат да казват, как това е най-великото аниме на света....или обраното....или въобще...не ме интересува Т.Т''' Ще му сложим етикет "скептично настроена" :}
Манга? След като приключих Special A, която така и не довърших в продължението на има-няма 2 години...мм...смятам, че завърши подобаващо тъпо за шоджо, с напълно отворен край и т.н. Някак си...на тази манга и липсваше типичната драма и беше толкова еднотипна, че чак ми беше тъжно, че свърши XD Това, обаче, което искам да споделя е мнение за KKJ...
Така. Ние знаем, че аз не съм фен на Танемура, даже обратното. Но аз обичам KKJ, гледала съм го над 4 пъти, още от времето на немските телевизии. Чиаки си остава един от най-любимите ми мъжки персонажи :} ....Преди да прочета мангата -____-'''''' Не трябваше да го правя.....Да, мангата беше ...добра...ъх...но ТОЛКОВА. о.О''' Само толкова! Само това! Добра и нищо повече, нямаше я магията, нямаше го вдъхновението, интереса, АРТА ако щете о.О''' Нямаше НИЩО! Освен поредната манга ;/ Къде ми отиде любимата история? Е, срина се мега брутално и сега стои под определението "посредствено" -____- Am I that old....lol.... Принципно смятам арта на Танемура за красив, малко очите са ми твърде големи за вкуса, ама все пак...шоджо, какво да искаме....Но винаги съм смятала историите й за ужасно скучни, с изключение на гореспоменатата. Мда...и след това...те трябваше да се ОЖЕНЯТ на 20!!!!!!!! о.О''''' WTF Абе, не че нещо, но по тази логика, аз съм стара мома...Да не говорим, че нямам скорошно намерение да се омъжвам. >>"" Знам, че японците са луди, днес в една манга, се обърнаха към главната героиня с думите "А, ти си вече на 18, ами време ти е вече да се жениш"... Но не мога да го приема, когато ми навират факта с годините в лицето --_____-- Краят на тази манга ПРОВАЛИ всичко.....ъхх....ок.....както и да е...
Аз не съм най-големия шоджо фен. Известно разпределение на мнагата ми показа, че чета повече шоунени и това откровено ме учуди. Смятах, че шоджото е повече. За съжаление, то започва да ми става все по-скучно и по-скучно, защото просто не мога вече да се идентифицирам с героините - аз си имам чудесна дългогодишна връзка, не ме тресе тинейджърска драма и най-малкото никога не ме тресяла, още повече шоджото вече няма на какво ново да ме научи ^.^''''' Отивам да чета шоунени, те поне по-трудно ми омръзват....май XD
Какво ново под слънцето? Уеу, от утре сядам да превеждам манга от японски....this is going to be quite.....fun.... >>""" Но пък ще се отрази полезно, считайки, че вече нормален японски не мога да говоря >>""" Проклети анимета, ще ми провалите хубавия език!!!! Но за този малък проект, като му дойде времето ^.^....
Какво ново от останалата част от света? Днес погледнах Dantalian no shoka ...ии... откровено казано, ще ида и ще си я купя тази новела, това съм го обещала. Мангата също ми е една от любимите, макар и да не е излязло много от нея...въпросът е.... КАКЪВ Е ТОЯ ПЕРЧЕМ, дето Хю вади в анимето о.О'''''' Божке!!! Не че нещо, малко се различава от мангата, да речем че е по оригиналната история...и все пак....Перчемът!!!! Ще ме убие!!! -_____-'''' Да го видим това аниме, сега форумите ще бъдат залети с купища...ммм.....някакви....които ще започнат да казват, как това е най-великото аниме на света....или обраното....или въобще...не ме интересува Т.Т''' Ще му сложим етикет "скептично настроена" :}
Манга? След като приключих Special A, която така и не довърших в продължението на има-няма 2 години...мм...смятам, че завърши подобаващо тъпо за шоджо, с напълно отворен край и т.н. Някак си...на тази манга и липсваше типичната драма и беше толкова еднотипна, че чак ми беше тъжно, че свърши XD Това, обаче, което искам да споделя е мнение за KKJ...
Така. Ние знаем, че аз не съм фен на Танемура, даже обратното. Но аз обичам KKJ, гледала съм го над 4 пъти, още от времето на немските телевизии. Чиаки си остава един от най-любимите ми мъжки персонажи :} ....Преди да прочета мангата -____-'''''' Не трябваше да го правя.....Да, мангата беше ...добра...ъх...но ТОЛКОВА. о.О''' Само толкова! Само това! Добра и нищо повече, нямаше я магията, нямаше го вдъхновението, интереса, АРТА ако щете о.О''' Нямаше НИЩО! Освен поредната манга ;/ Къде ми отиде любимата история? Е, срина се мега брутално и сега стои под определението "посредствено" -____- Am I that old....lol.... Принципно смятам арта на Танемура за красив, малко очите са ми твърде големи за вкуса, ама все пак...шоджо, какво да искаме....Но винаги съм смятала историите й за ужасно скучни, с изключение на гореспоменатата. Мда...и след това...те трябваше да се ОЖЕНЯТ на 20!!!!!!!! о.О''''' WTF Абе, не че нещо, но по тази логика, аз съм стара мома...Да не говорим, че нямам скорошно намерение да се омъжвам. >>"" Знам, че японците са луди, днес в една манга, се обърнаха към главната героиня с думите "А, ти си вече на 18, ами време ти е вече да се жениш"... Но не мога да го приема, когато ми навират факта с годините в лицето --_____-- Краят на тази манга ПРОВАЛИ всичко.....ъхх....ок.....както и да е...
Аз не съм най-големия шоджо фен. Известно разпределение на мнагата ми показа, че чета повече шоунени и това откровено ме учуди. Смятах, че шоджото е повече. За съжаление, то започва да ми става все по-скучно и по-скучно, защото просто не мога вече да се идентифицирам с героините - аз си имам чудесна дългогодишна връзка, не ме тресе тинейджърска драма и най-малкото никога не ме тресяла, още повече шоджото вече няма на какво ново да ме научи ^.^''''' Отивам да чета шоунени, те поне по-трудно ми омръзват....май XD
Да ти се отще кафе, гледайки толкова yaoi
Малко време ми е останало преди да замина за София и реших да запълня някой и друг ред с безсмислени писания...Особено след като отново бях обвинена в "твърде кратка е главата" и "къде ми е любовта" ^.^''''' Hey, I'm doing my best here...this is not a love story..so far.... XD ....
Минаха поредните ми три ден, в които нищо не правих о.О''' Навън е 34 градуса и дори не мога да си подам носа. Не че това е трагедия...не...това Е трагедия -____-''''' Четенето на шоджо по цял ден започва да ме вкарва в някакви странни настроения - ту ме избива на "awwww...how cute", а след това минаваме на "just go to hell -___-'''" Да не говорим, че от няколко дена ровенето ми из zerochan се оказва нездравословно....Има дни, в които сайтовете просто ПРЕЛИВАТ от yaoi >>""""" Моите извинения към колежките, които са фенки, мен обаче ме пропуснете! Не мога да го преживея!!! >>"" Не можеш да намериш свестен wall на някоя двойка, обаче можеш да се удавиш в yaoi.....
Да поразсъждаваме сега, какво му харесват момичетата на това? Де да знам о.О'''' Ъммм... Графика? Ооо....дааа....графиката е брутално добра..... Но едва ли е само това >>"" Хъммм..... История? Ъххх....Къде бе? Толкова история има, колкото в шоджотата - почти никаква демек. Ааа...любов....да има любов Т.Т''''' Чувствам се не особено нормална, защото явно е много модерно да се гледат такива неща.... По-точно..чувствам се старомодна, защото хич не ми харесва да гледам мъже как се натискат >>"" Още по-точно....даже ми е противно, не е естествено....ъх, упорито ще повтарям цял живот, че една момиченца на по 15 хич не им разбира главата от тия неща, ама ей на.....заради такива аз съм принудена да гледам ВСЕКИ ДЕН тонове такива неща Т.Т' THIS MEANS WAR !! Или не -____-'''' Заминавам...една седмица няма да гледам знойни голи мъжки тела.... Oh, joy ^.^
Минаха поредните ми три ден, в които нищо не правих о.О''' Навън е 34 градуса и дори не мога да си подам носа. Не че това е трагедия...не...това Е трагедия -____-''''' Четенето на шоджо по цял ден започва да ме вкарва в някакви странни настроения - ту ме избива на "awwww...how cute", а след това минаваме на "just go to hell -___-'''" Да не говорим, че от няколко дена ровенето ми из zerochan се оказва нездравословно....Има дни, в които сайтовете просто ПРЕЛИВАТ от yaoi >>""""" Моите извинения към колежките, които са фенки, мен обаче ме пропуснете! Не мога да го преживея!!! >>"" Не можеш да намериш свестен wall на някоя двойка, обаче можеш да се удавиш в yaoi.....
Да поразсъждаваме сега, какво му харесват момичетата на това? Де да знам о.О'''' Ъммм... Графика? Ооо....дааа....графиката е брутално добра..... Но едва ли е само това >>"" Хъммм..... История? Ъххх....Къде бе? Толкова история има, колкото в шоджотата - почти никаква демек. Ааа...любов....да има любов Т.Т''''' Чувствам се не особено нормална, защото явно е много модерно да се гледат такива неща.... По-точно..чувствам се старомодна, защото хич не ми харесва да гледам мъже как се натискат >>"" Още по-точно....даже ми е противно, не е естествено....ъх, упорито ще повтарям цял живот, че една момиченца на по 15 хич не им разбира главата от тия неща, ама ей на.....заради такива аз съм принудена да гледам ВСЕКИ ДЕН тонове такива неща Т.Т' THIS MEANS WAR !! Или не -____-'''' Заминавам...една седмица няма да гледам знойни голи мъжки тела.... Oh, joy ^.^
Записките на Злия Лорд - IX - Кой съм аз ли?
Някъде бях сбъркал и то много. Въпросът беше как да оправим нещата, без много жертви от страна на (и без това) оскъдните ми, налични сили.
Да, таванът се срути точно върху главата ми, по-точно – всичко се срути, но и преди да обърна поглед нагоре знаех какво ще ме гледа от там. Разбира се, аз и Ники бяхме невредими, главно заради покъртителното голямо количество джаджи екипирани в бронята ми. Иначе и двамата щяхме да се търкаляме на пода, под някое парче „таван“…Или поне някаква част от нас щеше да се търкаля, каквото остане….ако нещо останеше…
„О, по дяволите!“ помислих си аз, когато се озовах под небе пълно с изтребители – СОБСТВЕНИТЕ ми изтребители!! В тронната зала влетяха паникьосаните стражници, но преди и да питат как сме, се върнаха обратно в още по-голям ужас. Единственото нещо, което изкрещях като заповед тогава беше „Вдигайте щитовете, мамицата ви!!“ . Явно разкривеното ми от гняв лице се беше оказало по-голям шок за жените, от колкото почернялото от машини небе. И с право, вече бях бесен.
Изправих Ники на крака, тя явно беше в твърде голям шок, за да говори дори. Аз печелех от това, но ако се налагаше всеки път да ни нападат, за да си затваря тя устата, щеше да ми излезе през носа. Въобще, цялата тая каша с жените ми излизаше през носа. Трябваше да си седя аз в предишната планетарна система, да се разправям с демони ми беше доста по-лесно от колкото с хора - тях поне като почнеш да ги изтезаваш не се чупеха в първите няколко часа. Новите ми придобивки не бяха толкова издръжливи, но пък оръжията им си ги биваше, както доказваха магнитните щитове, сега бляскащи в пурпурно червено пред очите ми. През това време Ники се окопити, разпитах я набързо с какво разполагаха в базата и….отговорът беше повече от задоволителен. Защото тези, които си позволяваха да ме нападат бяха собствените ми изтребители – наричаха се „Гарвани“ и бяха мое лично изобретение, ето защо перфектно знаех как да ги сваля от небето. Надянах отново задушаващата маска, време беше за работа.
Едно от правилата на войната беше, че когато си Зъл Лорд –няма „свои“ и „чужди“ . Имаше такива, които ти се подчиняват в момента и такива, които трябваше да се научат на уважение. Почувствах се ужасно наскърбен от новия Лорд, който беше седнал на мястото ми и беше отхвърлил опитите ми за комуникация. Щом така искаше, щях да го залича от лицето на таз планета. Рядко побеснявах толкова, но бях доста докачлив относно властта си. Особено, ако някой я игнорираше.
Връхлетях като гръмоносен облак в командната зала на базата. Много се постарах да си придам правилния вид, какъв Лорд щях да съм ако се страхувах от някаква си пасмина насъбрала се над мен. Блъснах стената яростно и доволно се усмихнах, когато прочетох в лицата на присъстващите неистов страх. Знаех как изглеждам, сякаш щях да ги убия всеки миг. За да засиля ефекта се движех така, сякаш аурата ми също се разхождаше и беше готова коли наред. Бомбардирането не спираше…Поне докато не наредих да активират лазерните бариери:
- Целете се в десните крила. – мрачно изкомандвах аз
И тогава се започна – от небето почнаха да валят метални късове. „Гарваните“ падаха като черен дъжд. А аз се смеех доволно. И истерично, за всеки случай, да не загубим ефекта. Последвалите събития няма нужда да описвам, на кратко – премазах ги. Да не се наричам Зъл Лорд, ако пък бях оставил и един жив от тези гадове. Наредих да доубият, ако някой беше останал жив, но едва ли се намираше такъв, след като се оказа, че жените си имат и прекрасно бойно снаряжение от танкове – новички и чистички.
Малко по-късно вече седях в командната зала и се готвех за комуникация със своите, които след разгрома бяха решили все пак да говорят. Ники нервно се суетеше наоколо – напълно се беше съвзела, не млъкваше. Аз не се занимавах с оправии след битки, но тя явно много се грижеше всичко да е в ред – и машинариите и пострадалите. Беше ми интересно да гледам, по начало нашата раса беше на принципа, ако някой е ранен, да го доубиваме, защото така или иначе имахме машини, които служеха за „възвръщане“. На кратко, отдавна бяхме измислили начин да надвием смъртта, нищо, че аз упорито отказвах да умра, за да пробвам какво има от „другата страна“ . Някои казваха, че се натрупвал голям опит като умираш, аз смятам, че мога да натрупам повече опит с далеч по-безболезненото четене. Някои от колегите ми много ме мразеха заради това, още повече, че то не ми пречеше да съм доста по-успешен тактик от тях.
Ники даде и последните си заповеди и се обърна към мен:
- Изненадана съм. Бях решила, че ще наредиш всички да умрат.
- Моля. Това е напълно безсмислено хабене на слуги. Аз съм Зъл Лорд, не идиот.
- Да де. – Ники направи кратка пауза, докато аз застанах в целия си блясък и зачаках началото на комуникацията. В този момент бях повече от доволен от победата си, но гледах да не ми личи твърде много. Зачаках началото на комуникационния канал, като междувременно упорито разсъждавах дали да взема Ники с мен, когато напусна базата на жените. Тя беше чудесен домашен любимец. Който сега се обърна към мен:
- А! Да! Ти няма ли да ми кажеш поне как ти е името, Лорде, така и така, след тази комуникация изключвам всякакви шансове да се измъкнем от теб.
- Толкова ли е важно? Можете спокойно да се обръщате към мен с „господарю“. – весело се засмях, защото Ники понече да ме удари в поредния пристъп на ярост, но за огромно нейно съжаление, просто я хванах и я преметнах по гръб. Тя успя да изстене само едно кратко „Ох“ и пред нас се отвори холограмната стена, а аз й прошепнах „Сега ще разбереш“.
Смених физиономията набързо и когато разговорът започна, трябваше да играем по правилата. Бях се подготвил в цялото си мрачно снаряжение , ако не друго, смятам че ми отиваше да съм Зъл Лорд. Поне черната броня ми стоеше неотразимо добре. За мое учудване, пред мен стоеше нисичък и пълен мъж, с мустак, който метеше пода…и очи, които упорито ме предизвикваха. Никога не го бях виждал…Но вече го мразех. Разбира се, не му оставих време да каже дори дума, по-нисшите нямах право да се обаждат първи. За това аз скръстих ръце и започнах, докато той безпомощно тръгна да си отваря устата и си глътна езика:
- Аз съм Лархе от система Текта, Лорд от първи ранг, владетел на 47 планетарни системи, понастоящем военачалник на 3-та инвазационна армия. – заявих гордо – А ти кой си, по дяволите? – попитах с възможно най-раздразнения и все пак пренебрежителен тон, на който бях способен. Човечецът беше замлъкнал. Всички бяха замлъкнали, жените ме гледаха втрещено, онзи от другата страна на разговора преглътна шумно. Ники се дръпна с крачка назад:
- Ти…си….Лархе … - едвам промълви тя, преди панически ужас да задуши гласа й. Ударих се по главата и въздъхнах отегчено:
- Ето защо не исках да казвам кой съм…
Името ми беше по-известно дори от делата ми. Аз си бях роден за Зъл Лорд.
Записките на Злия Лорд - VIII - Почти като на филм
Ако не се подпирах, главата ми сигурно щеше да падне и да се строполи на пода, да се поразходи малко из тронната зала и пак да се върне при мен, или каквото ще да е останало от нея. Раздразнението ми започваше да се излива в неконтролируеми изблици на гняв и сарказъм, които бяха прекъснати от срутването на тавана.
А как се стигна до това ли? Сложно е. Да, то винаги е сложно. Измина само един ден от величествената ми битка с жените. О, каква битка беше – вилнях, и вилнях, и вилнях…и….Кого се опитвам да лъжа. Истината е, че имах у себе си гравитатор, който бях забравили да ми отнемат, конфискувайки добре екипираната ми броня. Иначе, как според вас, бих могъл да помета цяла зала за 10 минути – не се надценявам ЧАК толкова. Да обясним с прости думи – гравитаторът променя гравитацията – по-лека за мен, защото нашата раса е свикнала на по-лека гравитация от човешката и по-тежка за тях, за да ги обездвижа. Но не е нужно никой да знае за този малък трик. Аз просто съм адски бърз и адски силен, нали съм Лорд, как иначе.
„Преговорите“ ми с кралицата минаха подобаващо добре – тя направо прояви учудващо разбиране относно ножа. После, разбира се, набързо подчиних колонията и се започна тежката разправия с преустройството. Строих ги набързо и кратко, точно и ясно си им зададох какво да правят. Защото всяка секунда беше фатална , ако успееха да се окопитят от първоначалния си ужас от мен – с величаещата ми особа беше свършено. Но, аз съм царят на терора все пак!!! За една нощ превърнах проклетата тронна зала в съвсем удобно място за пребиваване, значително по-хладно, обесих няколко индивида, решили да се окопитват от ужаса си твърде бързо и да вдигат бунт, а след това оковах кралицата им и я завързах за трона. За по-натам планирах някои и други хубави мъчения, важно беше да не изневерявам на традицията си – по една екзекуция на ден караше робите да проявяват невероятно разбиране към заповедите ми. И жените не правеха изключение. Макар, че тази бърза намеса се дължеше толкова на бронята ми, която си върнах, все пак маската беше направена от части човешка кожа, толкова и на малкото момиченце, което си избрах да предава заповедите ми на множеството . Впрочем, това беше същото нещо, което ме пазеше първата седмица в килията. То се казваше Токе и вършеше чудеса в подчиняването на иначе злобните жени.
Така мина първата нощ. До сутринта всичко беше мирно и тихо и аз спокойно се настаних на трона, нетърпеливо чакайки Токе да донесе новини от главната ни база. Защото нещо започваше да ме човърка отвътре – защо цяла нощ главната ни база не отговаряше. „Да не са напуснали планетата?“ беше първата ми мисъл...Тя, обаче, започваше да бъде измествана от съвсем друга…. Но чудовището не ме остави да мисля дълго:
- И какво сега? – бях я оставил вързана и на пода до трона, където си й беше мястото. Отегчено обърнах поглед към нея, сега беше важно и нейния страх да взема, което ми представляваше известна трудност. Изгледах я маниакално ледено, малко нервче потрепна на лицето ми. Не й отговорих, придържах се към тактиката с наказателното мълчание. Тя нервно потъркваше вързаните си китки. До някъде я съжалявах, доста тежко приемаше загубата си. Но като цяло – не ми пукаше.
- НЕ ме игнорирай!! Чудовище такова! – разкрещя се тя изведнъж и наруши прекрасната ми тишина. В залата бяхме само двамата, защото не исках да я изпускам от поглед – като нищо да се освободи и да ме издебне в гръб. – Ти проклетник такъв… Бла –бла …Смяташ да ни избиеш всички ли? Искам да знаеш, че ние сме малка колония ! Какво като ни избиеш, народът ни няма да тъжи за загубата ни и … – тук спрях да я слушам за известно време, докато се успокои. Все пак прекъснатата комуникация ме притесняваше, трябваше да се докопам до базата някак. Внезапно настъпилата тишина ме откъсна от мрачните мисли. Дори аз започнах да се потискам, нищо, че това беше като естествената среда, в която виреех като Зъл Лорд. Въобще, от както седнах на този трон, почти бях забравил своята зла натура. Оставайки почти сам в тишината свалих отново маската – задушавах се. Това явно я впечатли много и за това млъкна….След малко, обаче пак се обади:
- Вече по-добре ли си – аз я изгледах втрещено, за пореден път ме „застрелваше“ с подобни реплики. А до преди секунди ме нареждаше сред най-великите злодеи на света. Не че бъркаше, аз бях особено известен с жестокостите си и няколко други подвиза, с които дори аз не се гордея.
- А защо мислиш, че нещо ми има. И въобще, за какъв дявол ти е да се притесняваш за мен – троснато я попитах. Честно казано, даже не исках да се заяждам с нея, но…Нямаше как, държах на традициите – пленниците нямаха право да се обаждат, още по-малко да се притесняват за МЕН!! Към притеснението ми се добавяше и особено тънко раздразнение.
- Защото си блед като стъкло, дяволите да те вземат. Не че нещо, ама твоите не отговарят, нали? – тя заби коментара право сърцето ми. Свъсих мрачно вежди. – Ще ни нападнат, а това означава, че ще пометат и НАС, заедно с тъпата ти, руса глава. Що‘ не вземеш да измислиш как да ни измъкнеш от тая каша, тъпако!!!!
- Лазиш ми по нервите, нали знаеш. – кратко отговорих аз. Много рядко повишавах тон, освен ако не беше преднамерено и с цел да накарам някой да получи удар само при вида на побеснялата ми физиономия. Тук мазна усмивка разкраси лицето й и понече да каже нещо, преди да я спра с възможно най-властният си жест – Просто млъкни, чудовище.
- Чудовището си има име, нали знаеш!
- Знам ли? Вие сте толкова назадначива раса, че може да нямате имена. Сигурно се кръщавате на първото нещо, което чуете – Тряс, Бам, Туп… Стига прави тези физиономии, наистина започваш да ме вбесяваш. Добре, чудовище, кажи как се казваш.
- А! Най-после искаш да знаеш! Добре, ще ти кажа аз!! Ще те науча да се отнасяш по-уважително, защото аз съм кралица Никиеру Халетел Претевер ил Нур – императрица на глактика Сефтерис. Сега няма ли да ме пуснеш, нищожество? – докато ми обясняваше тя беше вирнала нос и ме гледаше предизвикателно. Аз само наклоних глава и се подсмихнах възможно най-мазно.
- Хеее~ Голям звяр съм си хванал, а …Ники….. – посъкратих прекалено дългото й име на бърза ръка, което доведе до поредното й избухване. Това адски много ме забавляваше.
- Мразя те! – Ники буйно се опита да се освободи от оковите, абсолютно безуспешно. – Поне няма ли да ми кажеш твоето име. Или името ти е Зъл Лорд?
Щях да отговоря. О, щях много да й кажа, хубаво да я наредя. Имаше много какво да й обяснявам, тъкмо беше на езика ми – Естествено, че си имам име, идиотка такава….
И тогава таванът се срути.
300?
Мухахахахах!!!! Ударихме заветната бройка от 300 завършени анимета. Не, не е много. Пак не е и малко де. Сега като се замисля, колко голяма част от живота си съм пропиляла в гледане.... И пак съм си доволна и щастлива, само дето надраснах проблемите с хората, които все ми казваха да не гледам "тези глупости". Пък и три години живот само с идиоти като мен ми дойдоха добре :D
Какво научих за след 300 анимета?
Научих, че обожавам да чета шоджо, но мразя от дъното на душата си да го гледам. о.О''' WTF нали! Ами, трябва да си признаем, в мига, в който го видя на аниме...почва да ми се гади от розово и дъгички, а бишитата покъртително много нямат нищо общо с това, което са в мангите. Sad but true >>"" За подбора на анимета няма какво да говорим - какво съм гледала едно време - 6 пъти 300 епизода DBZ o.O'''' Че дали не са били и повече. ОМГ!!! Важното е да си луд ^.^''''Сега далеч повече ги подбирам, по-точно се опитвам да ги подбирам. И да звучи тъпо и да не - не ги правят тия анимета като едно време -_____- От две години насам - само глупости, намирам си само по едно-две максимум зарибяващи неща. Е не ли жалко да се отегчиш от аниме о.О'''' За драма няма да говорим....никога май няма да изгледам Air -____-'''''
Аниме с короната 300...
Тук вече мога да се смеееееяяяяя и да се смееееяяяяяяя. Подбрах си го аз, спор няма. Yondemasu yo, Azazel-san. се казва и честно казано, сигурно 90% от хората, който познавам и са отакута, никога няма да го гледат (rofl). Останалите 10% ще реват от смях ;). Но както и да е...сега остана да стигнем до края на лятото 400 @.@ мухахахах...... нооо..по-скоро не :D
Какво научих за след 300 анимета?
Научих, че обожавам да чета шоджо, но мразя от дъното на душата си да го гледам. о.О''' WTF нали! Ами, трябва да си признаем, в мига, в който го видя на аниме...почва да ми се гади от розово и дъгички, а бишитата покъртително много нямат нищо общо с това, което са в мангите. Sad but true >>"" За подбора на анимета няма какво да говорим - какво съм гледала едно време - 6 пъти 300 епизода DBZ o.O'''' Че дали не са били и повече. ОМГ!!! Важното е да си луд ^.^''''Сега далеч повече ги подбирам, по-точно се опитвам да ги подбирам. И да звучи тъпо и да не - не ги правят тия анимета като едно време -_____- От две години насам - само глупости, намирам си само по едно-две максимум зарибяващи неща. Е не ли жалко да се отегчиш от аниме о.О'''' За драма няма да говорим....никога май няма да изгледам Air -____-'''''
Аниме с короната 300...
Тук вече мога да се смеееееяяяяя и да се смееееяяяяяяя. Подбрах си го аз, спор няма. Yondemasu yo, Azazel-san. се казва и честно казано, сигурно 90% от хората, който познавам и са отакута, никога няма да го гледат (rofl). Останалите 10% ще реват от смях ;). Но както и да е...сега остана да стигнем до края на лятото 400 @.@ мухахахах...... нооо..по-скоро не :D
От една кълка, та на друга....
"По цял ден се местиш от едната кълка на другата". Поне така казва майка ми, аз не го отричам - 3 дена щастливо се заседявам у нас и не правя НИЩО. Не, гледането на аниме, четенето на манга и играенето на игри не се брои - that is still a MUST. Ъх, звуча като една от онези самотни и (както ние от бака-триото бихме казали) смотани млади дами, които по цял ден не правят нищо друго освен това. Ха, слава Богу, скоро отивам на София и ще прекъсна този порочен кръг на местене от едната кълка на другата.
Исках да споделя мислите си за всичко изчетено и изгледано до тук ...
Ще започнем с Fairy Tail, на която изчетох излезлите глави....нн....признавам си, не вярвах, че ще ми хареса. Ето, с чисто сърце сега казвам - ще я чета, харесва ми ^.^''''' ехе-хе-хе-хе... Сещам се за куп хора, които вече планират как да ми прережат гърлото, защото не ги послушах още тогава. Моите извинения, бяхте прави. Колкото до анимето......mehhhh >>"""" Както и предполагах, не правиш аниме 80 епизода без малоумни филъри, не че мангата има кой знае каква история, ама все пак....и какви са тия проклети магически руни ли, печати ли, както щете ги наречете о.О WTF? Това разваля едно солидно 90% от кефа да го гледаш...пфф......изглежда толкова...малоумно.... Както и да е, сега вече с чисто сърце мога да споря с хората, когато почнат да ме убеждават, колко е "яко" анимето. Ни-хи-хи-хи.... Винаги съм казвала, че само време да има човек, всичко може да види -_____- Което ми напомня за Yumekui Merry.... това не е аниме..това е някаква гавра с анимето, което аз изгледах....поредното нещо, което се вписва графа - УЖАСНО, господи, почти стига Devil May Cry.
Нека поговорим и за Kyo vs Code: Breaker - двете творби на Акимине-сенсей. ( едни глас ЗА, че е мъж :P ). След като изчетох SDK сърцето ми беше пусто за манга почти месец - всичко бях видяла. Преди дни подхванах Code:Breaker, бях й хвърлила око доста отдавна, но никога не стигах до нея. Е, след около 3 тома мога да кажа само ....ъъхххх........ Не е толкова добра колкото SDK ;/ Пак е добра, но стила на рисуване малко се е променил, персонажите не са толкова колоритни....ъх....Не мога да искам втори Kyo, я! Да не говорим, че мангата упорито ми напомня на някаква смесица между Ao no exorcist и Akumetsu. ДА! Точно така - Akumetsu, а не проклетия Death note, в който всичко е взето от Akumetsu-то. Не мога да повярвам, че Death note и Bakuman са на едни и същи -____-''''.
Това исках да споделя в този късен час. Понеже вече имам безкрайно време, ще мога всеки ден да пиша по редче-две за онези, на които им се чете ^_^V Ха, новата глава на Злия Лорд също чака своя ред, както и нова класация за месеца...нях нях.....this is going to be quite fun XD
Исках да споделя мислите си за всичко изчетено и изгледано до тук ...
Ще започнем с Fairy Tail, на която изчетох излезлите глави....нн....признавам си, не вярвах, че ще ми хареса. Ето, с чисто сърце сега казвам - ще я чета, харесва ми ^.^''''' ехе-хе-хе-хе... Сещам се за куп хора, които вече планират как да ми прережат гърлото, защото не ги послушах още тогава. Моите извинения, бяхте прави. Колкото до анимето......mehhhh >>"""" Както и предполагах, не правиш аниме 80 епизода без малоумни филъри, не че мангата има кой знае каква история, ама все пак....и какви са тия проклети магически руни ли, печати ли, както щете ги наречете о.О WTF? Това разваля едно солидно 90% от кефа да го гледаш...пфф......изглежда толкова...малоумно.... Както и да е, сега вече с чисто сърце мога да споря с хората, когато почнат да ме убеждават, колко е "яко" анимето. Ни-хи-хи-хи.... Винаги съм казвала, че само време да има човек, всичко може да види -_____- Което ми напомня за Yumekui Merry.... това не е аниме..това е някаква гавра с анимето, което аз изгледах....поредното нещо, което се вписва графа - УЖАСНО, господи, почти стига Devil May Cry.
Нека поговорим и за Kyo vs Code: Breaker - двете творби на Акимине-сенсей. ( едни глас ЗА, че е мъж :P ). След като изчетох SDK сърцето ми беше пусто за манга почти месец - всичко бях видяла. Преди дни подхванах Code:Breaker, бях й хвърлила око доста отдавна, но никога не стигах до нея. Е, след около 3 тома мога да кажа само ....ъъхххх........ Не е толкова добра колкото SDK ;/ Пак е добра, но стила на рисуване малко се е променил, персонажите не са толкова колоритни....ъх....Не мога да искам втори Kyo, я! Да не говорим, че мангата упорито ми напомня на някаква смесица между Ao no exorcist и Akumetsu. ДА! Точно така - Akumetsu, а не проклетия Death note, в който всичко е взето от Akumetsu-то. Не мога да повярвам, че Death note и Bakuman са на едни и същи -____-''''.
Това исках да споделя в този късен час. Понеже вече имам безкрайно време, ще мога всеки ден да пиша по редче-две за онези, на които им се чете ^_^V Ха, новата глава на Злия Лорд също чака своя ред, както и нова класация за месеца...нях нях.....this is going to be quite fun XD
Много драма, много нещо....
И ето как се изложихме! Няма как, сесия беше, тежки времена, нямаше време и така си зарязахме блога. Но! Понеже вече е лято, пак се почват тежките размисли и страсти по злободневните ни проблеми... Повече страсти, от колкото размисли де.
Какво ново под небето...
Освен, че размазахме изпитите like a boss @.@/m\ животът си все така почти убийствено скучен. Ще пропуснем детайлите в личен план...и ще се насочим към един по-належащ проблем, който така дерзае скромната ми и нежна душа.
Ей, голяма драма, голямо нещо...
Почвам да си мисля, че аз съм побъркана, защото откровено мразя драма. О, да...мразя е хубавата дума в случая. Защо сега се захващам да го мисля това ли? А, не, скоро никой не ми е предлагам да чета или гледам драматични произведения на съвременния свят....просто след Jane Eyre дълго ще преглъщам розови сълзи и сополи по драматичната развръзка на тази прекрасна, особено интересна и поучителна книга. И всички вие, които мислите така - моля, идете се гръмнете! Отделих си цял час в goodreads, за да установя, че ВСИЧКИ до един са отбелязали максимален рейтинг, а ние с минимален сме около 3-ма. Да, моля, чувала съм приятели, които много уважавам да я хвалят тази книга, но съм чувала да я харесват и хора, чието мнение не струва и пет пари. Какво мисля аз ли - сюжетът е скучен, дори и да започва интересно, след 3-тата глава става безумно отегчително, любовна връзка между главната героиня и мъж, който през една страница й повтаря, че може да й е баща ме побъркваше (категорично не одобрявам връзка с разлика от 20 години, бога ми), описанията са прости и недовършени, действието е слабо, "дълбоките" мисли и страсти на Джейн реално са твърде плоски, всички второстепенни персонажи са слабо развити и сякаш нямат никаква роля, присъствието на някакви тайнства и мистерии е по-скоро досадно и не на място, от колкото да предизвиква интерес и след всичко това, аз откровено съжалявам всички, които искат да го четат. А и другите, които си мислят, че като го прочетат са видели някакъв свещен феминистичен образ и са прочели "велика" класика. Oh, God, please....
Но не е само Jane Eyre, много други книги са. Кажете ми, защо четете Twilight??!!!! ЗАЩЩОООООО!!!!! *ще се разплача* Кажете ми хора, защо си го причинявате, това не е книга, това е извращение и хабене на мастило и хартия И цял ден да пиша, пак няма да мога да изпиша всичко, което мисля за тази глупост. НЯМА! *арргггххх* Но хората не спират да ми я навират в носа, не спират да ми обясняват колко била хубава. Разбира се, говорим само за момичета, дано да не чуя момче да ми говори за драма, че вече не знам къде ще ида.. Но стига сме разисквали това днес, обещавам, че ще си продължа мисълта, искам да се изкажа и по втората книга по-широко....много по-широко....
А на вас мили дами, искам да кажа само едно - престанете да си мислите, че "четете книги", само защото сте прочели горните две. Вие просто обиждате нормалните хора. Благодаря за вниманието.
Какво ново под небето...
Освен, че размазахме изпитите like a boss @.@/m\ животът си все така почти убийствено скучен. Ще пропуснем детайлите в личен план...и ще се насочим към един по-належащ проблем, който така дерзае скромната ми и нежна душа.
Ей, голяма драма, голямо нещо...
Почвам да си мисля, че аз съм побъркана, защото откровено мразя драма. О, да...мразя е хубавата дума в случая. Защо сега се захващам да го мисля това ли? А, не, скоро никой не ми е предлагам да чета или гледам драматични произведения на съвременния свят....просто след Jane Eyre дълго ще преглъщам розови сълзи и сополи по драматичната развръзка на тази прекрасна, особено интересна и поучителна книга. И всички вие, които мислите така - моля, идете се гръмнете! Отделих си цял час в goodreads, за да установя, че ВСИЧКИ до един са отбелязали максимален рейтинг, а ние с минимален сме около 3-ма. Да, моля, чувала съм приятели, които много уважавам да я хвалят тази книга, но съм чувала да я харесват и хора, чието мнение не струва и пет пари. Какво мисля аз ли - сюжетът е скучен, дори и да започва интересно, след 3-тата глава става безумно отегчително, любовна връзка между главната героиня и мъж, който през една страница й повтаря, че може да й е баща ме побъркваше (категорично не одобрявам връзка с разлика от 20 години, бога ми), описанията са прости и недовършени, действието е слабо, "дълбоките" мисли и страсти на Джейн реално са твърде плоски, всички второстепенни персонажи са слабо развити и сякаш нямат никаква роля, присъствието на някакви тайнства и мистерии е по-скоро досадно и не на място, от колкото да предизвиква интерес и след всичко това, аз откровено съжалявам всички, които искат да го четат. А и другите, които си мислят, че като го прочетат са видели някакъв свещен феминистичен образ и са прочели "велика" класика. Oh, God, please....
Но не е само Jane Eyre, много други книги са. Кажете ми, защо четете Twilight??!!!! ЗАЩЩОООООО!!!!! *ще се разплача* Кажете ми хора, защо си го причинявате, това не е книга, това е извращение и хабене на мастило и хартия И цял ден да пиша, пак няма да мога да изпиша всичко, което мисля за тази глупост. НЯМА! *арргггххх* Но хората не спират да ми я навират в носа, не спират да ми обясняват колко била хубава. Разбира се, говорим само за момичета, дано да не чуя момче да ми говори за драма, че вече не знам къде ще ида.. Но стига сме разисквали това днес, обещавам, че ще си продължа мисълта, искам да се изкажа и по втората книга по-широко....много по-широко....
А на вас мили дами, искам да кажа само едно - престанете да си мислите, че "четете книги", само защото сте прочели горните две. Вие просто обиждате нормалните хора. Благодаря за вниманието.
Абонамент за:
Публикации (Atom)