Няколко часа преди полета ме тресе някаква треска - ту ми е мъчно, ту ми е весело. Най-вече ме боли глава и то жестоко. Нека си го кажем, не ми е толкова мъчно, че напускам страната, колкото ми е мъчно,че ще трябва да ставам сериозен човек. А това определено е МНОГО тъжно ;/.
Какво ще ми липсва от България? Освен самата тя, защото човек си дава сметка колко е красиво тук едва когато го остави....не се сещам много други неща. Ще ми липсва самата Враца, Балканът, родителите, кучето и mi love! Ще ми липсва СИРЕНЕТОООО :D Сирьене треа' да има!
Какво няма да ми липсва ли? О, ХОРАТА! Няма да ми липсва нищо от човешката ни простотия, нищо от проклетата ни простотия! На тръгване аз все пак не срещнах добър човек - те всички са надменни, гадни, толкова впити в проклетото си ежедневие, че нямат даже време да се обърнат и да погледнат другите. Всички българи ли са така? Всички ли трябва да сме толкова дребнави! Трябва ли като влезеш в магазин да те гледат гадно, сякаш ще ги ограбиш? Трябва ли като се обадиш за инфомарция да ти се сопат и да не ти кажат и дума, просто защото не си клиент на фирмата им!!! Ето какво бяха последните ми дни тук - борба за това да надвия проклетата ни простотия и злободневие! Майната ви, злобари такива, аз отивам на по-добро място -___-'''' Всичките сте такива! Защото ако човек е мил, той е "слаба ракия" и "не става". Е, защо пък трябва да псувам на всяка втора дума и да казвам "баце" и да се правя на много груба!? И защото ако човек е учтив, не му отвръщат със същото, а те смятат за парвеню! Как да не съм отчаяна от това?!
Попитаха ме, защо не правя като другите - защо не се хваля, че заминавам! Защото това не е детска игра, защото това не е за забавление. И защото на другите не им пука от това и на мен не ми пука за това дали на тях им пука! Те нека си живеят в проклетото си ежедневие. Аз нали съм гадна кариеристка, отивам да правя кариера, за да мога следващия път щом вляза в магазин да кажа: "Купувам го целия". Ха да видя как ще им цъфнат налъмите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар