На мое име се приписваха какви ли не злодеяния – изтребване на няколко раси, поробване на 5-6 планетарни системи, прилагането на няколко нови начина за разпит на пленници (всички до един много зли и много ефективни), взривяването на прочутата Крехска армада и дори избухването на една звезда. Последното въобще не беше по моя вина, аз просто спомогнах мъничко за редуцирането й до черна дупка, която по още по-голяма случайност се оказа в опасна близост до главната планета на една, малко недружелюбна към мен, раса и още по-случайно ги погълна. Не беше красиво, но пък задоволително ефектно. Докарах краля на В‘руките до сълзи.
Случаят с армадата не искам да коментирам, просто защото са намесени няколко опасни личности, три крокодила от Земята, една чаша кафе и аз, който попаднах там по чисто стечение на обстоятелствата – еднакво неблагоприятно както за мен, така и за командирът на главния кораб. Поне той така каза, след като се опитахме да разиграем сцена от Междузвездни войни, в която той упорстваше, че „силата е с него“, а аз още по-упорито му повтарях, че в открит космос силата на гравитацията не действа на кораба му. Нямаше време да се окажа прав, една идея по-късно армадата навлезе в астероидно поле, от което повече не излезе. Поне не и цяла.
Ники сигурно говореше за тези неща, на някои от които дори аз не вярвах. Особено на това, че съм бил изтезавал цялата кралска фамилия на Фригон 6. Протестирам, разбрахме се съвсем по човешки. Почти де, ако аз и те бяхме хора. Де да можех да се разбера по същия начин с проклетниците от Злия Съвет. След онази кратка разправия с холограмнния разговор веднага почнаха да ми се извиняват, върнаха ми цялото командване и ме повишиха още един чин, аз дори вече не ги знам колко са и какви са. Само знам, че на хартия сега съм нещо като ултра, хипер, уникум зъл! От ЗЪЛ ПО–ЗЪЛ! И съм много самодоволен от това, само чаках да дойдат да си ме приберат.
На следващия ден пристигна цялата ми флотилия. Корабите се разположиха във въздушното пространство около мъничката база на жените и започна трескава подготовка по това да ми се кланят и извиняват. Те щяха да се молят за милост, аз нямаше да им я дам и всичко щеше да е наред . Очаквах делегацията с нетърпение, а до мен Ники тежко въздъхваше на всеки няколко минути. След като се изнервих и я попитах какво й става, тя кратко ми отговори:
- Ами, загубих надежда, че ще те убия и ще се измъкна оттук.
- А ти си имала такава? – учудих се престорено. Въобще не ми беше до нея в момента
- Е, мога да си мечтая поне, че ти разбивам главата в онази стена, нали?
- Вече не се ли пробва веднъж? Безуспешно, до колкото си спомням – заявих аз, колкото се можеше по-мазно и дразнещо.
В залата триумфално влезе моят магьосник и антураж от поне четиридесет слуги. Аз не се и помръднах, както повеляват Злите Закони. Последваха формалностите, после аз ги обсипах с куп цветущи думи, някои от които чух от жените, по свой адрес разбира се и накрая наредих да набучат всички на колове, освен магьосникът.
-Безупречно представяне, господарю! – подзе той, докато наблюдавахме как побиват на кол слугите – Както винаги, вие съумявате да поставите злата си същност и добрите(зли) маниери над всичко. Но мога ли да наруша вашето прекрасно настроение с една малко….лоша новина?
Аз извърнах поглед бавно и драматично зловещо. Гледах сянката да пада така над очите ми, че да ме прави да изглеждам още по-зъл. Отправих въпрос за какво става дума?
- Господарю, получихме официална покана от Злия Съвет, в която те настояват вие да се явите на планетата Акварион, планетарна система 65. Още утре.
- А не настояват ли да ги пратя и тях по дяволите? – попитах ядно аз
- Не, но искат да видят господарката Никиеру!
- Е, значи определено искат да ги пратя по дяволите. И дяволите ще са с нажежени остри вили ще ги бодат в задниците.
Акварион….Акварион…..Проклетата планета беше само от вода. Аз мразя вода. Мразя я във всичките й форми.
Но ще трябва да се подчиня, иначе ще излезе, че нарушавам Злия си кодекс. А какво е един Зъл Лорд без Злите си принципи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар