Търся слънце

- Ако леко се поклоня на слънцето, то дали ще ми отвърне? Чудя се просто, не ми отговаряй. Ще пробвам - ще стана, ще се усмихна и ще зачакам. Но няма да ми отвърне, нали. Не искам отговор, а отправям молба. А може би и молба не е. Искане? Питане? Заповед? Може ли един човек да заповяда на слънцето?
- Може...
- А! Чудиш се дали ще посмея? Защо да не се обърна, да захвърля днешното си бреме. Ще отхвърля и гордост и слава. Ще се оттърся от всичко. Нищо не ми трябва, само слънцето да се усмихне! Кому са му нужни дребните ни успехи, когато се цели към нещо толкова велико!
- Мислиш, че е велико? 
- О, мисля, мисля! То е Велико! Ще е Велико! Помисли само - да си имаш слънце само за теб. Че кой ще ти оспори правото да властваш тогава!
- Търсиш власт? 
- Търся слънце! Търся доброто у човека, щастие и радост, както и да му викаш. Търся нещо, защото вярвам, че то е там. Търся смелост, търся милост. Искам свобода!
- За себе си? 
- За миналото. Ако го освободя то бремето му да е с мен, ще мога спокойно да продължа. А нашето минало е общо, осовбодя ли себе си - и ти ще ме последваш. Искам слънцето да е свободно! Ще ми кажеш ли къде да го намеря? Как да го открия? Как да го спася?

   Ала той не ми отговори, просто замълча. Помислх пак да питам, но се спрях. После сякаш го видях да кръсти ръце и замислено да седи на скалата. Клатеше глава, сериозно умислен. Мръщеше се, после леко се усмихваше, въздишаше често. Чакаше слънцето, казах си аз, но то няма да изгрее, не и докато седим тук и само чакаме. А той само хвърли поглед към небето и каза:
- Май знам къде да го търсиш това твое слънце... 

   Само "май"? Напълно се отчаях. Къде бе моето слънце? Къде бе моето щастие?


из "Търся слънце", продължението на разказа за моста ;) Да се надяваме, че и това ще иде на литературен конкурс един ден ^.^~

Записките на Злия Лорд XIV - Възход и падения

   Разбира се, отнесох си последствията както си му бе реда – публично унижаване, наказания, карцер за няколко дни и най-лошото от всички – понижаване в ранга ми! Как можаха! Малко ли злини в тяхно име съм сторил, че да ме понижават! Бях възмутен, но поне в карцера имах достатъчно време, че да обмисля добре пъкленото си отмъщение. Старците наистина нямаха чувство за хумор.

   Седях четири дена в пълен мрак, без храна и вода, в пълно уединение – мисля, че ми дадоха достатъчно време да си почина след последните събития. Виждате ли, расата ни реално може да преживее без хранителни вещества почти половин година, като единственото нещо, което се случваше с нас бе да поотслабнем. А мнозина от нас виждаха и в тъмното, включае моя милост, в по-добрите си моменти. Работата беше, че, за да върша злини ми трябваше сила, енергия, съответно храна. Знаете ли колко много нерви хаби един набег над колония? А поробване на планета? Равнява се на почти четири порции печени земни глигана!! (С няколко допълнителни блюда, за всеки случай, за гарнитура) Злото е трудо- и енергоемко! Освен това, седенето в проклетата килия ме оставаше напълно дезинформиран, а това е направо ужасно. Без информация как щях да замислям новите си планове? Освен това смътно, някъде дълбоко в себе си, се притеснявах какво може да са сторили на жената. Сещах се за няколко много интересни и оригинални мъчения (моя изработка, разбира се), които със сигурност биха искали да изпробват върху нея. Надявах се да не се я потрошили, човешките роби са си истински уникати в днешно време.

Аз спортувам?

    И.... това е дълга история, но да я съкратим без подробностите "къде" (Велико Търново), "кога" (сега) и "защо" (работа).
    Та... Японецът пет пъти ми повтори, че ако не ям, няма да мога да превеждам. След това ми каза, че трябва и да спортувам, иначе ще ми се скапе здравето. Колко странно, да го чуеш от пушещ човек. От друга страна, той спортува - аз мързелувам. Тъй де, спортувам "говорене". В категория "многословност".
    Боже, мога ли да не знам как е копие на японски и да изтърся тояга с връх О.о. Е, и повече можех да се изложа, ама... *кххх*
   Както и да е...да започна ли да тренирам, да не го правя ли? Не ми се тренира, не съм по физическата част... Но пък и сенсея е пример за това, колко яко може да е едно бойно изкуство! Толкова... нормално... красиво... разбираемо... смислено... Най-вече смислено. Common sense!  
    Боже, обичам работата си ^.^~

"I" poem

I burn into the nothingness that is life.
I try, I fail and then I learn to fly.
I crash, I fall, I fear I might not return at all...
I go up and down, far and near, I fight bears and dragons that embody my fear.
I win, but most often lose, I cry, I shed tears, but I don`t give up, at least I have something to choose.
I stand, I shout, I march to the down, I ether die or return with a crown.
I burn, but it`s ok, burning is just another way ...

Май ще си говорим за вестници

   Четох наскоро, че липсата на желание за вършене на каквото и да било дейност се определя като депресия. Депресия? Сериозно? Не мързел? Боже, та аз ще да съм най-депресирания човек на света! Не зная защо се опитват да убедят хората, че не са идиоти, които нищо не искат да свършат, а просто са: А - депресирани; Б - недооценени; В - в някаква форма на моментно състояние на несигурност или още наричано "психологическото "отдолу" на колелото" (което е също толкова психологическо и "дълбоко", колкото и всичко останало посочено в тази статия, ако ме разбирате.)    Не разбирам ползата от това да пишат такива ужасно мъдри и, очевидно, написани с голяма любов и сложност поредици от думи, които реално не са това, което авторът си мисли, че са, но звучат изключително "ентелктуално" и сложно. Всеки може да разтяга локуми! Или... Може би не е толкова лесно, щом хората го четат и вярват. Това е като нашият мил вестник "24 часа", който не просто е пълен с невероятни новини, които могат съвсем спокойно да се нарекат "вестникарска диверсия", защото са пълни (драматични и сълзливи) глупости, които определено отклоняват вниманието на четящия от истинския проблем. И това е само, ако можете да преживеете ужасният език, на който са написани и купищата правописни грешки (от които преливат някои статии). Сега, може просто аз да не съм попаднала на правилния брой, но прекарах 5 часа път до Истанбул с един такъв вестник и проклинам деня, в който майка ми реши да го вземе. Не би трябвало "сериозната преса" да е написана на език, на който, примерно, аз пиша в момента! Това е вестник, за бога, не блогче в интернет! За останалите вестници, които имахме дори няма да говоря, "24 часа" все пак беше най-доброто и смислено нещо, в сравнение с...о...нека да не го споменавам, беше толкова жълто, че нямах идея кои са всички хора в него О.О""'' И така...за нашите вестници... Медии.... ХаХААХАХАХХХАХаа -____- Няма такова нещо в България! Може да има журналисти, но бас се ловя, че все се намира някой, който да ги тъпче и да пречи по всякакъв начин на всяка културна мисъл (и образован човек) да влезе в редакцията на вестник. О, свещена простота.....

Етан от Атон - Лоис Макмастър Бюджолд

Едно ревю достигащо до вас благодарение на скуката и късния час ;) Писано за Goodreads:

"Етан от Атон" определено е изключително странно, но свежо галактическо приключение.
   Историята се отклонява от Майлс Воркосиган, за да ни разкаже за приключенията на Ели Куин и Др. Етан Еркхарт от мъничката планета Атон. Етан е уважаван доктор на изцяло мъжката планета Атон, нагърбен с нелеката задача да излезе в открито космическо пространство (пълно с поквари и жени) и да разбере какво се е случило с изчезналата поръчка от женски "култури" за родната му планета. Така добросърдечният Етан се среща с Ели Куин - същата Ели, на която Майлс подарява ново лице няколко книги по-рано, и историята взема обрат, превръщайки се в изключителна шпионска комедия и трилър.
   Няколко неща правят тази книга уникална. Първо е вселената, която Бюджолд гради - всеки един детайл в нея е от изключителна важност, дори и изолирана планета като Атон. А на второ място ще сложа факта, че историята се разказва от гледната точка на човек с леви наклонности. Не са много книгите, които ни учат на толерантност и разбирателство, а не са много и световете, в които толкова разнообразни персонажи биват създавани! Книгата предоставя множество комични ситуации свързани с тази гледна точка, в която жената е "зло" и "поквара", а мъжката любов е най-чистото взаимоотношение, което може да съществува.
   За мен, като цяло, Етан от Атон бе приятно четиво, макар и да не ме хвана веднага. Аз съм пристрастна и харесвам всяка една част от Сагата за Вор и тази книга не прави изключение, макар и липсата на Майлс да не ми допадаше до самия край. Присъствието на Ели, от друга страна, бе зашеметяващ старт на нейната история, превръщайки я в главна героиня на следващите книги. Лично според мен, авторката сериозно е обмисляла как да ни поднесе този образ и е избрала най-точният начин, по който да си представим Ели достойна за Майлс - елегантна, красива, умна, опасна.
   Препоръчвам "Етан от Атон" на всички почитатели на поредицата, но ако все пак липсата на Майлс не ви допада, то тогава няма никакъв проблем да пропуснете историята, тя не е свързана с другите книги, а по-скоро е преход или допълнение.

Разходка у комшиите

   Това вече се превръща в порок - да имам време да пиша в блога....и....да не го правя. :) Ииии~ Нека разкажем една история от преди седмица. Една история изпълнена с много разочарование, пътуване и ужасна, мазна и овнешка храна -__-.
   Едно пътуване до Турция.
   И аз съм от онези, които искат да обиколят света...Освен Америка. Много ще се замисля за проклетия континент. До тук бройката на обиколените държави е малка, но имам цял живот да я разширявам. И Турция влизаше в сметките, макар и само Истанбул и то за цели четири дена. Нали разбирате - град на Босфора, романтична дестинация, прекрасна турска кухня, исторически крепости...
   Е, нищо подобно!