Едно пътуване до Турция.
И аз съм от онези, които искат да обиколят света...Освен Америка. Много ще се замисля за проклетия континент. До тук бройката на обиколените държави е малка, но имам цял живот да я разширявам. И Турция влизаше в сметките, макар и само Истанбул и то за цели четири дена. Нали разбирате - град на Босфора, романтична дестинация, прекрасна турска кухня, исторически крепости...
Е, нищо подобно!
Това пътуване ми доказа, че напълно греша в две основни свои устои: А "Където и да е е по-добре от вкъщи" и Б " Където и да ида на екскурзия, винаги ще е чудесно". Получих много нещастен удар в моралните си принципи. И стомаха си. И преди да сте казали, че съм отвратителна расистка, че мразя турци или каквото и да било, трябва да отбележим, че ужасното ми прекарване няма абсолютно нищо общо с общата ни история. Живеем в отворен свят, всеки да прави каквото си знае.
А всичко започна толкова невинно, в автобуса, когато за пореден път се оказахме на екскурзия с...да кажем възрастни дами и двойки. Просто обожавам да пътувам с бабенца и деденца -___- Явно и младото семейство, което седеше до нас смяташе същото. Неудобно е от много гледни точки, като на пример влаченето и бавенето или умопомрачителния навик да те заприказват и после да ти обясняват, как ти нищо не си видял от живота и чужбина. И ето ни и ние, от другата страна на въпроса - автобус пълен с бабушкери, които като им се каже някакъв час, те са там половин час по-рано и дават зор да се прибираме, не ги интересува екскурзовода какво обяснява и се бутат като на петъчна разпродажба. Досега не ми се беше случвало туристически автобус да ме зареже насред непознат за мен град, без карта, в държава, на която не й разбирам езика и без каквото и да било обяснение, защо са тръгнали преди уречения час. ><"""" Но много избързвам, нека се върнем в началото.
Всичко е наред до пристигането ни в хотела - хубаво местенце в старата европейска част на Истанбул, особено шумно, но пък с удобна трамвайна връзка. Отидохме на нощна разходка с автобуса и възхитеният гид ми заобяснява, че Истанбул е градът с най-прекрасна гледка нощем. Bitch, please! Ела да видиш нощно Киото! О, трябва да си признаем, джамиите са ужасно красиви - и нощем и денем, но изключвайки това... Е, да кажем, че нямаше нищо, което не можеш да видиш и в София. Разочарованието ми настъпваше с пълна сила - аз исках византийски крепости, величествени замъци, някакви имперски останки... Получих джамии...джамии...джамии.... модерни сгради, крайно богати и крайно бедни квартали в борба за пространство. А споменах ли наличието на 300000те джамии. Определено са национално богатство, някой от тях са като излязли от приказка на Шехерезада, но къде са ми дворците и крепостите? :/ Бе останала само една нещастна стена на стария Константинопол и един още по-нещастен акведукт.
До тук добре, можеше да се очаква, това бе един ужасно модерен мегаполис, а и многото поколения претендиращи за завладяване на града са се постарали да заличат всичко ценно в/около него. Значи беше време за оглед на оцелялото османско стопанство - време беше за джамии и дворци.
Ето я и Хагия София (Св. София) - огромно ЦЪРКВИЩЕ, разграбвано, пожарено и накрая превърнато в джамия и после пак разграбено, докато не се превърне в музей. Браво на император Константин, че си е построил най-голямата църква за времето и пак, браво на кръстоносците, че са я направили на нищо. Ние си знаем историята с кръстоносците, не можем да обвиняваме само османците за грабежите. Иначе Св. София е красива - със своите серафими и мюсюлмански знаци е чист символ на хармония и на това, че не сме толкова различни на колкото се правим. От друга страна ето за това искам да си поговорим, а не за туристическите обекти, за които можете да прочетете във всяка брошура. На кратко - султанските богатства са ужасно красиви (най-вече мечовете, о Боже, МЕЧОВЕТЕ @@ ...и смарагдите), но онова време е било толкова претруфено, че ме убиваха от кич и рубини :D Посетихме Топкапъ и Долмабахче - двата останали двореца и научихме невероятни неща за султанските хареми и за някоя си Роксалана - единствената наложница омъжвала се за султан.
Ето от къде дойде проблемът... Роксаланаааа~ Изглежда само аз от целия автобус не знаех нищо за нея, за, явно, великите й подвизи и за харемите. Защото...О, забележете защо! Защото само аз не гледам турски сериали и никога не бях чувала за "Великолепния век" или каквото и там да се казваше най-новата турска филмова продукция. Същото се оказа и на разходката ни по Босфора с кораб, където 60 лелки започнаха да въздишат по къщата на баба-не-знам-си-каква-от-не-знам-си-каква-проклета-турска-съпутна!!!!!!!!!! КАКВО МЕ ИНТЕРЕСУВАТ ПРОКЛЕТИТЕ СЪЛЗЛИВИ СЕРИАЛИ, ЧЕ ДА МИ ПРОБУТВАТ КЪЩИТЕ ИМ ЗА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ!!!! Но явно бе ужасно успешен туристически трик, до мен се чуваха възхитени гласове и ахкания за живота на Перла и... нещо друго, което забравих. До четвъртия ден напълно се убедих, че нашите ги интересуват само Роксаланините любовни истории, мъките на Перла и компания, а факта, че екскурзовода се опитваше да ни набута в главите факти от историята на империята и какви хора са били тия султани, напълно оставаше на заден план, докато се стигна момента, в който му казаха да млъкне и да разглеждаме "по-бързо". Ето това е - жени на 60 години се държат точно като...о...разглезени малки пикли!!!
И като сме на темата - не се интересувах от фереджетата, свикнала съм, даже съм на мнение, че е доста полезно, имайки предвид какви ужасни мазни мустакати мъже имаше на улицата - да ти иде да се скриеш :/ Но факта, че жените свеждаха поглед, когато мъж приближаваше - ето ТОВА! ТОВА! Някой да ми го обясни, защото иначе ми изглежда като някаква луда форма на принизение о.О Да призная жена да свежда глава пред мъж - НИКОГА!!! >.<"""" Трябва да си има обяснение, ТРЯБВА!!! Дори там, в Истанбул, където европейската и арабската култура се блъскат, трябва да има някакъв ред за тези неща :/ Но аз си знам - лично не бих оцеляла и не бих живяла в общество, което дори за секунда би приело жена за по-нисша. Та ние отидохме да вечеряме в ресторант вечерта и ни предупредиха, че по принцип е странно жени вечер да ходят сами навън о.О''''
И да стигнем и до храната....Храна....къде отиде прекрасната турска храна :( Ще се разплача, съвсем бях изключила, че не ядат свинско!!! Овнешки дюнер???? Никога повече!!!!! -___-''' Даа....сладките неща са върховни, естествено, това всеки го знае, но останалото.... четири дена минах на сандвичи с пастет и кроасани >>''
А за автобуса ли? Е, спокойно, това е историята как автобуса ни бе тръгнал по-рано от уречения час и ние останахме сами пред Св. София без никакво обяснение. Не че не беше елементарно да слезем с трамвая до нашата си спирка, но да ни зарежат така си беше отвратително. По-скоро да ме зарежат така с паникьосаната ми леля, която бе толкова нервна докато се приберем в хотела, че мога да се закълна, че не вярвала, че ще се оправя до там. Бога ми, аз в Кобе не се затрих, където въобще не знаех къде отивам, пък в един трамвай ли няма да се оправя? -___-'''' Е, нормално е да мисли така, аз грам турски не разбирам и не искам и да разбирам. Звучи ми като виетнамски - от онези "мяу мяу" езици, в които не различавам и една дума и ми звучат адски грубо :/
Ах...дори на Арабския пазар прекарах мъчителни пет часа в опити да се пазаря и накрая ме измамиха >>""' Поне знаем, че скоро няма да ида пак в Турция...
Е, мисля че това е най-дългата ми публикация до сега. Enjoy and here are some random pictures :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар