Търся слънце

- Ако леко се поклоня на слънцето, то дали ще ми отвърне? Чудя се просто, не ми отговаряй. Ще пробвам - ще стана, ще се усмихна и ще зачакам. Но няма да ми отвърне, нали. Не искам отговор, а отправям молба. А може би и молба не е. Искане? Питане? Заповед? Може ли един човек да заповяда на слънцето?
- Може...
- А! Чудиш се дали ще посмея? Защо да не се обърна, да захвърля днешното си бреме. Ще отхвърля и гордост и слава. Ще се оттърся от всичко. Нищо не ми трябва, само слънцето да се усмихне! Кому са му нужни дребните ни успехи, когато се цели към нещо толкова велико!
- Мислиш, че е велико? 
- О, мисля, мисля! То е Велико! Ще е Велико! Помисли само - да си имаш слънце само за теб. Че кой ще ти оспори правото да властваш тогава!
- Търсиш власт? 
- Търся слънце! Търся доброто у човека, щастие и радост, както и да му викаш. Търся нещо, защото вярвам, че то е там. Търся смелост, търся милост. Искам свобода!
- За себе си? 
- За миналото. Ако го освободя то бремето му да е с мен, ще мога спокойно да продължа. А нашето минало е общо, осовбодя ли себе си - и ти ще ме последваш. Искам слънцето да е свободно! Ще ми кажеш ли къде да го намеря? Как да го открия? Как да го спася?

   Ала той не ми отговори, просто замълча. Помислх пак да питам, но се спрях. После сякаш го видях да кръсти ръце и замислено да седи на скалата. Клатеше глава, сериозно умислен. Мръщеше се, после леко се усмихваше, въздишаше често. Чакаше слънцето, казах си аз, но то няма да изгрее, не и докато седим тук и само чакаме. А той само хвърли поглед към небето и каза:
- Май знам къде да го търсиш това твое слънце... 

   Само "май"? Напълно се отчаях. Къде бе моето слънце? Къде бе моето щастие?


из "Търся слънце", продължението на разказа за моста ;) Да се надяваме, че и това ще иде на литературен конкурс един ден ^.^~