Hardware Not Found

   So yes, today is the last day of March and no, it's not like I have no time for the blog ;/ I don't have a computer!!!! :( But, since there's nothing I can do about it, let's be patient.
   In the mean time I came back from Japan ;/ That's even worst than having no laptop! Culture shock? You bet ;/ It's been a week since I came back and I still can't stop thinking why the hell am I hare o.O''' Yes, I am insane ;/ I miss Japan, I really, REALLY do!!! It's not like I hate Bulgaria, it's just that I don't like the people here. People who laugh at you when you are polite, when you speak calmly, when you try to be nice or sweet. What's wrong with all of them? I hate it when they stare at me when I bow after leaving the room. "Too polite" they say. "That's not our way" they say. Yes, of course, "our way" is to curse after every word, to act like beasts. I smiled at the girl sitting next to me on the train. I greeted her as politely as I could. She just turned her head the other way. Is this where I live?! Is this really Bulgaria?!
   In Kansai and Frankfurt everyone was polite enough to help me even search for a garbage can, but when I arrived on Sofia's airport I hat to lift my luggage by myself - two 23kg trunks. BY MYSELF! Everyone just stood there, watching me struggle to lift the trunks. Their indifference struck me quite painfully. However, I am strong enough to do almost anything by myself, so it was pretty much ok.
   Every single day I try to be as polite as I were in Japan, but unfortunately my life here does almost the impossible to turn me into one of those "grey" and indifferent people. Life is hard, no doubt, but does that mean that you have to forget even the most basic politeness? Obviously the answer here is "yes". How can I feel fine when people don't even nod when I greet them ;/ The break my laptop, they sell me defective earrings, they even try to convince me that the acryl scarf is cotton, when I obviously can read English and see it's not cotton o.O HOW?!
   Tell me how can I feel happy in a country of mockery and lies?!
   Oh, how I love my country, I love my friends, I love my family, my home town , etc. And how I hate everything else. :D
   I should go back to Japan!
   So yes, see you in a week, when I finally get my laptop back >>""

Mahou Sensei Negima! Cвърши О_O

   38 тома, 355 глави, а ние нищо не сме видели от Наги о.О Отворен край? Може би преход към нов етап? Ново начало? НЕЩО! Там трябва да има нещо о.О Проклетата манга не може да свърши ей така, от нищото. Освен ако не са заиграли двете големи причини - да са кръцанли бюджета или на Акамацу да са му свършили идеите, в което съм по-склонна да вярвам. И все пак! Какво стана с Наги! Искам да знам, искам да знам как се е забъркала цялата тая работа! Но трябва да си признаем, че последната арка си беше чиста глупост. Всъщност мога да го кажа за последните бая много арки, тъй като началният комедиен ефект в тях просто беше изчезнал, което хич не ми се нравеше, но какво да правим - случва се често историята да отиде в съвсем различна посока от началната си ^^'' Само дето в този случай.... Как така арката с Асуна накрая беше толкова кратка и несъдържателна ;/ Как така изведнъж в предпоследната глава историята заема такива обрати и то глупави според мен ;/  Как?!
   Надигам глас за продължение, защото ако така завърши, това ще е тоталният разгром и провал на една от любимите ми манги ;/ Много жалко, наистина. Надявам се за тези няколко реда да не съм изтърсила някой спойлер и също така искам да кажа на хората, които се интересуват, че от двете анимета по него - първото покрива много малко от историята и завършва с край, който няма нищо общо с мангата, а второто е пълна глупост, която съвсем няма нищо общо. Ако искате да гледате филмите, трябва да сте чели мангата, защото те са по историята, но са арки много напред в томовете и ако сте гледали анимето няма въобще да схванете какво става :) Сега само мога да очкавам последният филм да е грандиозен, аз ВСЕ ОЩЕ не съм го гледала XD признавам си....хи-хи-хи ^^
                   Из размислите на един Неги-фен :D

5/03/12 monday song :O

   It's been raining for a few days now, quite depressing weather actually. The only thing I can do is sit home and do...nothing ;/ Reading manga/books, playing games, watching anime - it's getting boring as hell. But that kind of reminded me of something long forgotten. A song! Yey! Ever seen .hack//sign ? If not - you should. Well....I'm not actually sure if you really should. I liked it, but I used to play some online games, so if you are not into them, you'll probably end up frustrated. Or you might end up frustrated anyway, since the anime is kind of tedious, but, hey, that's it's charm :) Actually, if you are into virtual reality and deep stories - go watch it. Though you might end up watching all it's seasons and films, ova's and so on and so forth. I haven't seen them all, but I did like //sign :}
   And here's the opening from .hack//sign - the song is called Obsession by See-saw. Enjoy :}

В Кинкакуджи

   Понеже ми остава малко време преди да се завърна в България, не ми остана друго освен да се разхождам насам-натам и да гледам забележителности. На ред беше пак Киото и прочутият Златен Павилион - Кинкакуджи. Отделих си цял ден да посетя само него и братчето му - Гинкакуджи, след като пристигнах там в 12 и до 5 времето ми стигна само за това.
   Когато ходите в Киото е задължително да вземете т.н. Еднодневни карти за намаление на транспорта. Една еднодневна карта само за автобуси е 500 йени, ако искате и метрото ще излезе малко повече, но поне няма да се татръзите с автобуса 1 час до Златния храм, който общо взето е възможно най-далече, на другия край на града. Най-ироничното беше, че с всичките ми прекачвания от Оджи, през Нара, та до Киото ми отне 1 час и 20 минути, а от гарата до храма ми отне почти също толкова >>"" 
   Пристигайки на Кинкакуджи останах доволна, че напливът на хора все пак беше по-малък, заради студеното време. Посрещнаха ме големи дървени порти, билети, т.н. Един билет за влизане в храма е 300 йени, но ако искате да влезете в покоите, които са постройката до Златния храм, цената е 1000 йени за възрастен, но разходката е 10-15 минути с гид, който ви обяснява малко от историята на мястото. Проблемът е, че тази обиколка е само на японски, затова внимавайте да не си пропилеете хилядата йени за нищо.

   Когато най-после влязох в самата градина на Кинкакуджи ме посрещна приятно кои(кой) езеро ( кои езеро е типично японско езеро, има ги навсякъде - по парковете, в къщите и обикновено са пълни с кои рибки, приличат на кръстоска между сом и златна рибка). За мое щастие или не, времето беше променливо слънчево и тук светеше, ту беше доста мрачно. Наистина, когато павилионът свети на слънце е впечатляващ, но иначе прилича, с извинения към почитателите на културата, на едно огромно златно ламе. Идеята е, че красотата му се вижда най-вече, когато се отразява във водата на езерото, но се опасявам, че когато аз бях там духаше много сериозен вятър ;/
   Самият Кинкакуджи се казва всъщност Рокуонджи и е построен като вила на шогуна Ашикага Йошимицу още през 1397, но след смъртта му, синът на Ашикага превръща постройката в будистки храм. Постройката е била цялата позлатена, с изключение на мазето. Но по-забавната част е, че през 1950 истинският храм изгаря до основи, както и всичките му ценности, най-вече уникални будистки статуи са безвъзвратно изгубени. Причината за пожара е опита за самоубийство на психичноболен монах, но това самите японци няма да ви го кажат или поне не с желание. Възстановен е 5 години по-късно, а последната му реставрация е през 2003та и в момента е отново е като нов - хубавичък и златен, дори статуите вътре са реставрирани, макар че не се вижда хубаво какво има вътре, от твърде далеч се гледа. Ако ви се ходи и на разходката с гид, ще имате възможност да видите "нещото", което потриса всички хора. Седим ние пред едно 5 метрово дърво и водачката казва :"Това е бонсай". Какъв беше този 5 метров бонсай, един Господ знае о.О
   На мен лично самият павилион не ми хареса особено, твърде прехвален е, защото е златен, но има далеч по-красиви постройки из цяла Япония. Снимането на храмът е едно, после идва малко изкачване на хълм, на чийто връх се намират сувенирните магазинчета. Аз лично се сдобих с прекрасни чаши за саке само за 1200 йени, но там можете да намерите всичко. Бих препоръчала сладките неща, Киото е известен с най-вкусните традиционни сладки ;).
   Ако имате възможност - идете го вижте, интересно е, но си изберете ден с ясно време и без вятър, за да видите отражението във водата. Впечатляващо е ^^ 

Happy Birthday to us :D

Well, today is not actually our blog's birthday, but since I missed the date in February - let's celebrate it today ^^'''Better late than never ;P
   So Happy 1st Birthday Caffeine Theory ;) One year has passed and we are not the same, but our stupidity (mainly mine though) remains as fascinating as usual ;) What should I wish for this blog during it's 2nd year? More reviews, more fan fiction, more of Japan (even though I'm going back to Bulgaria in 20 days)? Maybe more personal and serious stuff? Mehh, who cares! It's 1am here and I don't have any cake around but I will buy one and eat it tomorrow ;) We need to celebrate the 'holy" day - 16.02.11 ;) I really should take a note for next year :D