В Кинкакуджи

   Понеже ми остава малко време преди да се завърна в България, не ми остана друго освен да се разхождам насам-натам и да гледам забележителности. На ред беше пак Киото и прочутият Златен Павилион - Кинкакуджи. Отделих си цял ден да посетя само него и братчето му - Гинкакуджи, след като пристигнах там в 12 и до 5 времето ми стигна само за това.
   Когато ходите в Киото е задължително да вземете т.н. Еднодневни карти за намаление на транспорта. Една еднодневна карта само за автобуси е 500 йени, ако искате и метрото ще излезе малко повече, но поне няма да се татръзите с автобуса 1 час до Златния храм, който общо взето е възможно най-далече, на другия край на града. Най-ироничното беше, че с всичките ми прекачвания от Оджи, през Нара, та до Киото ми отне 1 час и 20 минути, а от гарата до храма ми отне почти също толкова >>"" 
   Пристигайки на Кинкакуджи останах доволна, че напливът на хора все пак беше по-малък, заради студеното време. Посрещнаха ме големи дървени порти, билети, т.н. Един билет за влизане в храма е 300 йени, но ако искате да влезете в покоите, които са постройката до Златния храм, цената е 1000 йени за възрастен, но разходката е 10-15 минути с гид, който ви обяснява малко от историята на мястото. Проблемът е, че тази обиколка е само на японски, затова внимавайте да не си пропилеете хилядата йени за нищо.

   Когато най-после влязох в самата градина на Кинкакуджи ме посрещна приятно кои(кой) езеро ( кои езеро е типично японско езеро, има ги навсякъде - по парковете, в къщите и обикновено са пълни с кои рибки, приличат на кръстоска между сом и златна рибка). За мое щастие или не, времето беше променливо слънчево и тук светеше, ту беше доста мрачно. Наистина, когато павилионът свети на слънце е впечатляващ, но иначе прилича, с извинения към почитателите на културата, на едно огромно златно ламе. Идеята е, че красотата му се вижда най-вече, когато се отразява във водата на езерото, но се опасявам, че когато аз бях там духаше много сериозен вятър ;/
   Самият Кинкакуджи се казва всъщност Рокуонджи и е построен като вила на шогуна Ашикага Йошимицу още през 1397, но след смъртта му, синът на Ашикага превръща постройката в будистки храм. Постройката е била цялата позлатена, с изключение на мазето. Но по-забавната част е, че през 1950 истинският храм изгаря до основи, както и всичките му ценности, най-вече уникални будистки статуи са безвъзвратно изгубени. Причината за пожара е опита за самоубийство на психичноболен монах, но това самите японци няма да ви го кажат или поне не с желание. Възстановен е 5 години по-късно, а последната му реставрация е през 2003та и в момента е отново е като нов - хубавичък и златен, дори статуите вътре са реставрирани, макар че не се вижда хубаво какво има вътре, от твърде далеч се гледа. Ако ви се ходи и на разходката с гид, ще имате възможност да видите "нещото", което потриса всички хора. Седим ние пред едно 5 метрово дърво и водачката казва :"Това е бонсай". Какъв беше този 5 метров бонсай, един Господ знае о.О
   На мен лично самият павилион не ми хареса особено, твърде прехвален е, защото е златен, но има далеч по-красиви постройки из цяла Япония. Снимането на храмът е едно, после идва малко изкачване на хълм, на чийто връх се намират сувенирните магазинчета. Аз лично се сдобих с прекрасни чаши за саке само за 1200 йени, но там можете да намерите всичко. Бих препоръчала сладките неща, Киото е известен с най-вкусните традиционни сладки ;).
   Ако имате възможност - идете го вижте, интересно е, но си изберете ден с ясно време и без вятър, за да видите отражението във водата. Впечатляващо е ^^