Пепеляшката на Братя Грим

   Ако я нямах за анализ, сигурно никога нямаше да седна да чета приказките на Грим в оригинал, но за общата култура - пожелавам го на всички, преживяването, докато чете истинските истории се равнява на хилядократно оскверняване на детството ви. Честито - вече знаете, че със сигурност не сте деца.
   И така се наложи да чета Ashputtle, не Пепеляшката на Перо, а тази на Грим. И сериозно се замислих с какво са ми пълнили главата като дете, казвайки ми, че братя Грим пишат приказки за деца. Разбира се, много много преди този момент ми е казвано,че това не е вярно и че "приказките" всъщност са адаптирани, за да се четат от деца, а са написани за възрастни, но хич не си давах сметка "какво толкова" пък може да пише в тях. Сега ме е страх да ги прочета, току виж се окаже, че...Но защо ли да не се съсипя още нечие детство - Ами да, Спящата красавица я изнасилват в оригинала, Червената шапчица вълкът я изяжда, Златокоска мечките я разкъсват, а....Малката русалка се самоубива. Уеу! И те "заживели щастливо завинаги"...
    Това е някаква шега...
    Всъщност докато четох за отрязаните пръсти и пети в Пепеляшка, се чудех що за поука има тази приказка. Още ми е малко трудно да я схвана, но поуката ще да е, че майките са луди и точка. А и принцът е малоумен и сляп - как може да не види тоновете кръв, които преливат от проклетата обувка! И въобще да не забележи, видиш ли, някой и друг липсващ (кървящ) пръст, докато пробват обувката! Като на приказка, направо. Винаги съм мразела този елемент  - защо принцовете винаги са толкова тъпи!? Сериозно? Понякога трябва да има поне един умен принц, че да разчупим малко разказа и да излезем от "по-добре конят, от колкото принцът".
   Та така, чао чао детство мое, до тук беше, след като вече и приказките ти не са същите.