Quick review - Yukisaki Koisaki

Yukisaki Koisaki  (雪咲・恋咲) 
by
Kayoru

   Don't ask me why I read only shoujo! Not true! Not! I just miss my boyfriend ;/ I need to get over it somehow. So anyway...
   This is the story about little rich Yuki and her childhood friend/guardian - Dai-chan ( Daishou ) and their love.... So far so good, nothing new. The volume actually contains 3 chapters - Yukisaki Koisaki and 3 one-shots as follows: Yume Koi, Kiken na Kyouikujisshuu, Himitsu no!? Fuuki Iinchou. Would that actually make 4 one-shots ;D. Nevermind.
   I actually call this "quick review" because there is nothing much to say about the manga - it's art is actually great, but it's story is so plain that it makes it below average shoujo manga ;/ We see - rich girl - poor boy, he struggles to get approved by the girls father and to get rich in order for her to live a happy life. The one-shots area mostly about school-love and student-teacher relationship, nothing new here either. You could enjoy this if you have nothing to do, plus I really do find the art amazingly cute and good ;) I haven't read other works of this mangaka, but I will check them - might turn out to be better :P


Status: Completed 
Volumes: 1 ( 6 chapters) 
For more info: here
Overall: 

And WE ARE BACK :D

Щастлива съм! Много! Екипът ни се събра пак, искам да го крещя на целия свят:

ПАК ЩЕ ПРЕВЕЖДАМЕ +Анима !!! ☆*:.。. o(≧▽≦)o .。.:*☆

   Знаете ли, чувствам се като бабка. Бях се отказала направо, че някога пак ще се заема с превода, бях го отписала. Ние сме си неблагодарно племе, ами писнам и хората да ми викат "за какво го превеждаш, като всички го четат на английски" или "стига с това шоджо". Не че нещо, но аз имам един единствен шоджо проект >>"" 酷い!!!!!
   А защо се чувствам като бабка ли? Ами дадох си сметка, че превеждам манга от ..... WTF колко години са вече? От 2004 .. -____- ...... 7 ГОДИНИ превода на манга о.О''' Ами бабка съм си, това е лудост! Не съм първият преводач на манга, но се чувствам горда, че съм помагала с моралната си подкрепа поне на първите превеждали :О И после и аз съм се заела -  макар и напълно некомпетентна и с епично провален проект - Neji, който като му видях грешките се хванах за главата с думите "Аз съм била малоумна!".


   ИСКАМ СИ СТАРИТЕ ГОДИНИ!! СТАРИТЕ ЯКИ ХОРА :( 
ИСКАМ СИ ГИ!!!!
Върнееееттеееесеееее~!!! Добре де, всички сме пораснали, всички си имаме лични живот, работа, учене - животът си се върти и не около анимето. Don't be forever alone indulged in anime :D 7 години по-късно, аз съм все същото хлапе, все същият идиот. 200 анимета и манги по-късно аз пак мисля, че тогава си беше по-яко, защото имаше толкова много неща, които тепърва да гледам и да виждам. Знам, че никой никога няма да го прочете това, но все пак - поздрави за всички някогашни членове и преводачи на Manga-kun, някои от нас си спомнят добрите времена ;) 

That's how epic it was...
 Макар че си бяхме група идиоти и въобще не изглеждахме така епично... ^.^

Denying the "pink" side ~part 1 - Girls and kitchens

Or a quick guide to the "other"side of the question. 
I really wanted to write about this for quite a while in an attempt to sound cool, intelligent and interesting. Being as awesome as me is not easy. 
On the other hand - being as low-selfesteemed as me is even harder. 
So I wanted to write something about girls like myself, to share what I've learned so far in life, just because it could turn out useful (or not). Or maybe I just want to share and get praised. 
But I probably want to teach a lesson all of those stupid wannabe "hardcore","nerd"girls.

   So it was not a very productive week, with me all being sick and sitting here, doing nothing, but always thinking of doing something (like studying for my upcoming exam - that would actually be perfect, but as you can see - I am sitting here, writing a new publication) and, like everyday recently I am browsing different supposedly funny websites in a vain attempt to amuse myself in the wittiness and geekery of other people. As I said - all in vain.
   That's how I came across some posts regarding the mythical "perfect geek girlfriend" and, considering these posts to be somehow related to my anime self, read them ALL. Well....it could have been worse. I've seen worse, at least I think I have. So basically, what I learned is that, according to the male users of the internet, that one specific perfect girlfriend is mainly supposed to be able to make sandwiches? So sandwiches, huunnn?
   You see, I've once been asked of what is the meaning of the phrase "go make me a sandwich" and after contemplating on the subject of why I feel annoyed when hearing it, though no one ever said that to me, I could not give a perfect answer when she told me "But what's so wrong in making a sandwich for your boyfriend?". And there is nothing wrong in that, nor in the phrase actually. It's the way people say it, what they mean behind it. Of course no girl would mind making a sandwich for a boy o.O''' That's just stupid. So my point is - why would the perfect geek girlfriend be willing to make a sandwich if all girls are like that in general? Wouldn't she be perfect if she knows how to make taco, or ...I don't know...complicated stuff/food.
   And about the jokes in the "kitchen"? Oh, wow! I'm not amused. So I really don't see why women should cook at all when men cook better than women o.O. And it's not like all of us like to cook. I hate it - I literally hate it, I enrage every time I have to cook here, in my tiny little dormitory kitchen. I don't even want to make something for myself, so there are bound to be others like me. I can always look at a recipe book, but does that make me a chef. No and NO! I really can't understand girls who are willing to cook everyday - because of such girls we are being laughed at. It should be made clear that if a girl is in the kitchen, cooking, that's because she WANTS to make someone happy, not because of submission. And I say - why should I even bother to cook when there are restaurants and fast foods. Fuck this, I'm going to be rich T.T'
  All I can do is a sandwich so... .WTF - I am starving to death, I'm not even near perfect and I respect all girls who can cook. And you all should too ;)

  Will continue some other time with my random thought on the subject. I'm trying to learn how to cook the damn Japanese food - so far.... only sushi T.T'' Curse you yakisoba!!!

На кракто за аниме програмата в скоро време

   Или с други думи: Да си кажем две приказки какво ново съм изгледала, нали вече се разбрахме, че няма да правим ревюта на анимета, не си заслужава...някак си..не ми е интересно да го правя :) И така...
   Всеки петък и събота тук настава аниме вечер. Ще започна с приятните изненади:
1/ Mawaru penguin drum (Mawaru pengidoramu) - Сладката и трагична история за двама братя и болната им сестра, сталкърка и някакъв дневник, който ще промени миналото и съдбата. Когато започнах да го гледам не виждах смисъл в него, да не говорим, че го хванах в средните епизоди. Струваше ми се някаква глупава драма със странна графика. Нооо...постепенно ми хареса, осъзнах, че не е драма толкова, колкото е сигурно мистерия и всъщност много зарибява. В него има твърде много странни обрати, за да не ми харесва ;) Оценки още няма да давам, за да не вземе да се издъни накрая и да се окаже тотално разочарование. Ужас :D

2/ Working! - изгледах първи сезон и сега гледам втори. това е ако не 10/10 то е поне 9/10 - ГЛЕДАЙТЕ ГО!!! Заслужава си :) Добра комедия, хубаво се е получило анимето, имайки предвид, че като хвърлих поглед в книжарницата, мангата беше форт-кома :D. Аз лично съм пристрастна, да му се не види, на работа сме точно като в working - а аз едва ли не разигравам Танешима, защото не стигам чиниите T.T''' В реалността не е толкова забавно, както е на аниме.

3/ Fate/Zero  - дълго го чаках. Като фен на поредицата и на typemoon като цяло не мога да дам ниска оценка на това - as expected it's near perfect. Дразни ме единствено факта, че го разделиха на 2 части с по 13 епизода, но това си е нашия любим Фейт все пак :) За онези, които се чудят дали да го гледат - това е предисторията, тя е също толкова интересна колкото и stay night, да не кажа, че е и по-интересна, защото в нея не участват разни хлапета :}. 9/10 Но аз съм фен, оценката ми е пристрастна!

И утре ще се захвана с не толкова интересните анимета ;) а те са много..... Shakugan no shana, Mayoi Neko overrun, Nuramago, C3, Boku wa tomodachi ga skunai, Idolm@aster....ох..тежко е да има аниме по телевизията :D
Хайде лека нощ за сега ;)

Под едно кленово дърво в Арашияма

   Ето, пак съм аз. Реших да ви разкажа за малкото ми пътуване до Арашияма, Киото, за да се полюбувам на червените кленови дръвчета, по-познати в Япония като момиджи.
   И наистина беше красиво. Още със стъпването в малкото градче се озовах пред купищата туристи изливащи се от всички краища на страната, само за да видят есенният клен. А Арашияма е известна точно с това. Няма да коментирам перипетиите си през деня - получих sms в 3 през нощта от едната си колежка виетнамка, който гласеше звучното "Ще те чакаме утре в 7:30 за Арашияма". Damn it!! Кой луд праща на хората подобни sms-и в 3 през нощта!!!! За хора, които се побъркват от заяждане за най-малката ти грешка правят невероятни изпълнения. Да не говорим, че нямах никакво намерение да ставам в 7 да тръгвам толкова рано... -___-''' Животът се оказа нечестен, станах в 7, за да ида с тях в Арашияма и после да се срещна с хората, с които реално имах среща там в 12:30.
   Както и да е. Пристигнахме благополучно бързо, като за JR. Само с 2 прекачвания и без много много проблеми :) . Самата Арашияма е малко градче, може би по-малко от Враца, но определено по-известно с прекрасният с клен.
   От тревисто зелено до кърваво червено, още с влизането в храма Тенрюуджи разбрах защо народът толкова се впечатлява от момиджита, че чак есенен фестивал да посвещава на тях. Мъничките кленови лестенца толкова наподобяваха звездички, че дърветата изглеждаха като посипани със звезден прах, вместо с листа. И не капеха - те просто си седяха там, все така невероятно ярки и пъстри листенца с най-причудливите за мен цветове. Не е като в България да няма почервеняване на листата, но това е различно. И е наистина красиво! Водопад от малки червени звездичи!
   Не влязохме в самия храм - така наречената будистка "otera", защото искаха вход, при това никак евтин. Дори на Киомизу беше по-евтино, да му се не види .>>''
И така. Денят мина сред много дървета и такива мънички листенца в малката Арашияма. Имаше нещо много опияняващо в цялата гледка, искаше ми се да седна под някое дърво и да започна да съчинявам стихове или разкази. За съжаление, цялата туристическа паплач не би позволила подобно нещо, но, какво пък, пак можех да се любувам на дърветата колкото си исках. Няма нищо по-красиво от това да гледаш шарената плетеница над себе си и едно малко японско цветче да ти казва:" Здравей! Добре дошъл в страната на чудесата".

А после се завлякохме в Киото и се натъпкахме на "all you can eat" в една сладкарница наречена Sweets Paradise. За нескромната сума от 1400 йени опитах 11 вида торти и пасти, 2 вида спагети и две напитки :) Това му се вика щастие. Макар че японските пасти не са по-добри от нашите си, определено беше вкусно. От друга страна...спагетите бяха ужасни -____- Японците наистина не ги бива в италианската храна! Затова пък ние бяхме добри прасета, опитахме от всичко, за единият час, който ни дадоха успяхме общо да ометем огромно количество от предоставената храна. И осъзнах, че не е хубаво хората да говорят с "аниме" гласове в реалния живот. Точно обратното - покъртително ужасно е. Затова пък сервитьорките там се стараеха да вадят най-сладките си гласчета. Побъркаха ни! Ние и затова се натъпкахме с пастите - за да забравим за ужасът и пискливостта.

После женската ни страна се обади и ние трите момичета - една германка, една японка и аз, се замъкнахме на неползотворен шопинг. Защото нищо не купихме....освен по един чифт обици и толкова ;/ Но това е нищо за нашите възможности. ^_^V Ако ми дадяха достатъчно пари, сигурно щях да изкупя Япония - толкова много хубави неща им тук!! Господи, мисля че повече нищо не бих си купила в България >>"" всичките ми дрехи ми се струват от грозни по-грозни в сравнение с тукашните. Опаа...не е хубаво да пускам шопинг-страната си на свобода! Отивам да я заключа!!!

Поздрави от Арашияма и Киото, ще пиша скоро пак :)

Пак съм АЗ!!

   Не, не съм се загубила, но човек колкото и добре да живее, идват онези моменти, в които се налага да работи, да учи за изпити и т.н. Знаете как е - тежко е :D
   Какво ново от Страната на Изгряващото Слънце? Обещавам, че ще разказа всичко подробно - няма да е лесно, но ще се постарая да е информативно и приятно. Колкото до манагата и анимето - оооо..хич не се притеснявайте, кака ви не се е отказала ни най-малко да чете и гледа. За по-накратко - ще има много какво да споделям и по тази част!!! И как няма да имам - след като по цяла нощ седя и гледам - нагледах се на добро и на лошо...и на по-лошо.... Аниме индустрията има много какво да ми покаже в това отношение. Бях загубила надежда тотално, но после пуснаха Fate/Zero и душичката ми трепна отново ;). Но за това после...после!
    Защо ме нямаше 2 месеца? Като изключим факта, че се намирам в живия АД на ученето - ето днес е почивен ден, но на мен ми се налага да ходя на "поправка", защото направих правописна грешка на "изпит" на АДРЕСНАТА СИ РЕГИСТРАЦИЯ и ме връщат да го доуча на изуст Х.х Японска изобретателност - няма по-откровено ужасяващо нещо.
    И вече работя. О! УЖАС! "Аз" и "работя" в едно изречение. Дааа...значи вече онези хора (те си знаят кои са) ще могат да ме причислят към стадото на сериозните хора. Дипломирах се от детската възраст? Имам много какво да кажа по този въпрос, но в името на добрия тон ще се заключа в една кратка реплика: "Няма никаква разлика дали работиш или не." Нямам никаква идея защо два месеца ми скъсаха нервите да ми обясняват колко "яко" било и как само аз съм мързелувала и съм била несериозна. ПЕРИОД! ( Хайде и аз да използвам този "период" - да живеят безсмислените часове по английски)
   И така ^.^ V Ще се видим скоро пак, отивам да си уча адреса наизуст. Тъкмо ще имам материал като за два месеца да разказвам ;) Дано само някой не се засегне от него, че ще пада голямо солене. Днес пак се възмутих по ред причини :D
   See ya ^_^~