Записките на Злия Лорд - XII - Прелюдия на водата

Присъни ми се ужасен кошмар – разхождах се из слънчева полянка, около мен подскачаха малки зайченца, птички пееха нежни любовни песни, дори розови сърчица хвърчаха из въздуха, заедно с куп листенца от рози. И те розови! Проклетата зеленина беше безкрайна, лутах се от часове в нея – истинско изпитание за нервите и издръжливостта ми. Цялата тази весела лятна обстановка ме изнервяше почти до краен предел. Моментът, обаче, в който осъзнах, че нося дантелена ризка беше върхът на мъчението. Вече виждах мрака в края на проклетия светъл тунел, щях да се избавя от мъките в живота веднъж завинаги и да премина на едно по-добро (и мрачно) място. По възможност и студено, а и ако може да сменим проклетата прозираща дантела с нещо по-нормално. Например черно! Щях напълно да се побъркам, ако не беше нечий глас да ме изтръгне от това коварно и жестоко свърталище на зайчета и цветенца:
   - ЛАРХЕ! ЛАРХЕ! МАМ****А ТИ! Съвземи се, идиот такъв!! ****** ****** Да не си посмял да ***** ****** Ох, по дяволите!!!    
   Отворих бавно очи, почти не успях да се съвзема.
   - Къде са ми зайчетата? – успях да промълвя в несвяст
   Реших, че съм попаднал в следващия кошмар, просто защото погледът ми се взираше празно в необятна…водна шир. По-скоро я съзерцавах върху себе си, вместо, както трябва да е, ПОД мен. Премигнах, въздъхнах, изпсувах за всеки случай, да проверя дали мозъчните клетки не са дали накъсо, но картината не се промени – вода…вода…и още по-надълбоко във водата. Познато ли ви е чувството съзнанието ви да ходи по ръба на лудостта и да залита съвсем целенасочено към пропастта? Вика му се „да се избавиш от всичките си грижи“. Мисля, че моите са няколко милярда тона и то само количеството в квадранта на главата ми.
    - Олеле! Напълно се е побъркал. Да му се невиди! – изкряска някой до мен, последваха и няколко нецензурирани думи по мой адрес, няколко по адрес на случилото се и няколко в най-общ смисъл за света и живота.
   - Ах! Какво ще правим, милейди!? „Зайчета“ ? Положението е по-лошо и от предишните пъти! – съмнителна качулата фигура със съмнителни (не качулати) намерения се надвеси над мен.
   Бях се проснал на нещо като под, до колкото си спомням. Не, не под…. По-скоро платформа. Мислите ми бавно започваха да се подреждат в несмислена колона от събития и лица, повечето от които извикваха неприятни асоциации в съзнанието ми. Но как се бях озовал във водата, така и не можех да си спомня. Мозъкът ми е добре научен да изтрива безвъзвратно най-ужасяващите ми преживявания. Това ОЧЕВИДНО се броеше за такова.
   - Гледай, гледай магьоснико! Той отвори очи! – звуковете почваха да се нагласят в не особено приятен, но мелодичен женски алт. – Ох! Нормално ли е да е толкова блед? Винаги ли са толкова бледи? А аз от къде да знам, нищо не знам за расата им, не би ли трябвало ти да знаеш, нали си с него от години?!
   Очите ми, посвикнали с лепкавия воден мрак, сега фиксираха слаба мъничка фигура в посока на гласа. Още малко примигване и напрягане и фигурата се сдоби с лице (изкривено в нервозна гримаса) и малка, твърде къса, морско-синя рокличка. Всъщност „рокличка“ е твърде оптимистичен поглед над нещата, виж „парче плат“ вече беше по-друго нещо. Което и от двете да беше, със сигурност фиксира погледа ми, или поне се съсредоточих върху онази част, която роклята не покриваше. Аз мога да виждам в тъмното, за щастие, другите явно не можеха.
   - Ваше Злодейшество, как се чувствате? – мислите ми прекъсна нечий друг глас. Обърнах се, за да видя добре познатата мъртвешка физиономия. Хвърлих му възмутен поглед и пак се  обърнах на другата страна, не исках да изпускам моментното си възвърнато щастие.
   Последва удар по главата, нещо като „Така, като го гледам вече е добре!?“ и съзнанието ми, за мое нещастие, нахълта със взлом в тялото ми. Не е приятно да осъзнаеш напълно, че са намираш на хиляди километри под нивото, на онова, което най-много мразиш на света. Пардон, на ВСИЧКИ светове. Вода…. Да….Аз мразя вода!
   Мозъкът ми крещеше нещастно от наливащата се в него информация, според която се намирам на Акварион, система 65 на „дипломатическа мисия“. По-точно, бях поканен (принуден) да се явя (да си довлека задника), заедно с почитаемия ми ескорт ( жалките си слуги) и наскоро присъединилата се към мен кралица на Сефтерис (и оная жена, дето съм я взел за заложничка/домашен любимец), за да стана част от грандиозното тържество в чест на Величието на Почитаемия Съвет на Най-Злите Сили В Света. (за да мога да им падна в лапичките, защото съм бил излязъл извън контрол напоследък и съм си позволявал своеволия). СЗС-то или Съвета за кратко, си имаше свое мнение по повод на това как аз водя битките си и хич не им харесваше да се правя на герой. На мен също не ми харесваше. По-точно, дори на мен ОЩЕ ПОВЕЧЕ не ми харесваше да бъда завлечен в затвор, почти изтезаван, наричан „сладък“ и въобще унизяван и накрая – дори нападнат от собствените си кораби! Бях в най-лошото си лошо настроение!
   Цялата работа се състоеше в това, че Злото винаги трябваше да е единно. Някак си, не стоеше добре всеки да е срещу всеки, пък „добрите“ да са всички заедно срещу един. И се решило да се обединим, да си изберем съвет и пак да си правим каквото си искаме. В началото било като една голяма Зла Империя, почти търговски насочена (поне от към износ на роби от нови колонии), но с времето Съвета поема реално управлението и превръща формалната си роля в реална заплаха за свободата на всеки, който иска да поеме по пътят на Мрака! Ето в такава среда работя аз – командват ме заядливи старци, които нищо не разбират от модерни методи за унищожаване на планети!!!! НИЩО!!! Злата ми душа негодуваше, но пък и старците често често решаваха да притъпяват съвестта ми с разни почести и награди, та докато стигна до мястото си на Лорд! Добре се бях потрудил!
   Но те знаеха слабостите ми, ако ще и да бях почти съвършен. Затова избраха Акварион 65 за тая среща, защото знаеха, че водата не ми понася. По принцип водата не понася на расата ни, но при мен това е доста остро проявено. Ето как явно съм припаднал при вида на толкова вода, просто защото Акварион е… само вода. Тук сушата беше само океанското дъно, съответно – всичко, което живееше на Акварион беше морско, градовете на местните също бяха на дъното на океана. Та както казах, намирам се в един от по-гадните си кошмари – онзи, в който слизам на дъното на Акварион, за да се срещна с група гадни старци. Накъде по-зле?!!!
   До мен бяха Ники и магьосникът ми. И двамата си отдъхнаха щом отговорих, че вече съм добре. Естествено, че не бях добре – не можех да се движа, вцепенен от ужас, но поне мислех. И не за зайчета, повярвайте ми.
   - Ангелите ни изкара, тъпанар такъв! – подхвана Ники – Как можа да се гътнеш ей така, още с потапянето във водата!
   - А, трябваше да ви предупредя, мадам! Негово Зло Величество не понася вода. Губи ума и дума щом влезе във вода. Но затова сме ние, верните слуги на Злото, за да му помагаме щом светлината и водата решат да водят неравностойна битка срещу Господаря. – Магьосникът завърши величавите си думи с леко потупване по гърдите. Мисля, че в гръдния му кош нищо не остана, след последното съживяване
   - Битка? Срещу водата? – Ники повдигна вежда – Ако съм знаела, че това му е слабостта, щях да го залея с вода още преди месец.  
   - Даааа~  Сигурен съм. – намесих се аз, взирайки се все така почти изплашено във водата. Един Зъл Лорд неможеше да си позволи да се уплаши от нещо, той самият трябваше да е УЖАС. Не е възможно да се изплашиш от себе си, нали. Ъ…Почти…. – Не разбирам как не се пробва да ми извадиш сърцето, докато бях в несвяст? – продължих аз
   Тя само посочи магьосника и въздъхна в нещо като „само този да не беше тук, ще видиш ти“ . Лека усмивка премина през лицето ми, двамата с нея бяхме заедно вече от цял месец и свикнахме на номерата си. Поне аз на нейните, моите собствени бяха безкрайни и гадни. И почти безкрайно гадни. След като видя, че няма как да ми избяга, Ники просто започна да ми помага в работата, явно седенето в окови не й се нравеше. Сега се разхождаше с окови и папки документация, която принципно аз трябваше да чета, но тя го правеше вместо мен. Колко удобно. Сега имам още повече време да мисля злите си планове!
   Спускахме се все по-надолу във водата, все по-надълбоко и ставаше все по-студено. И по-лепкаво. Имах сериозни проблеми с налягането на дъното, още една причина да мразя проклетата планета. На Ники очевидно й беше много забавно да ме гледа как се мъча, разбираемо, и аз се наслаждавам на мъките на другите.
   Но това нейно щастие беше мимолетно. Спускахме се от часове наред, може би половин ден, може би цял, дори два дена. Два дена в непрогледен мрак. За мен нямаше проблеми, аз така или иначе виждам в тъмното и общо взето не се нуждая от храна, магьосникът си беше мъртъв от поне 6-7 пъти, но Ники започна да изнемогва още в края на първия ден. Тъкмо се съвзех от нервния си срив и тя започна да залита немощно на платформата, с която се спускахме към дъното. Не говореше, не се опитваше да ме удря, не правеше хапливите си забележки. Само си седеше и си мълчеше. Можехме да дишаме заради специални наркотици, които ни инжектираха още преди да се потопим, но това явно не бе достатъчно при нея. В края на първия ден собствените ми грижи и страхове бяха изместени от нарастващото ми притеснение, да не би да й стане нещо. Беше по-бледа от мен.
   В началото на втория ден тя изведнъж загуби съзнание и тогава вече познах да се паникьосвам! Аз нищо не знаех за женската физиология и анатомия, нямах идея какъв е проблемът. Магьосникът ми знаеше още по-малко и от мен, не ми помагаше особено правейки коментари като „може да умре от глад“ или „да не би да е от налягането“. Върхът беше с „може наркотикът да е токсичен за тяхната раса“. Залутах се из платформата, чудейки се какво да правя. Никога не се бях молил, не вярвах в друго „божество“ освен себе си… Но сега изведнъж реших, че е добре да се помоля по-бързо да стигнем дъното, защото виждах как дишането й започва да спира.

Pocky addict ! Or the story of how I went shopping in Japan

Hi there! It's me again. And I apparently have internet connection, but only God knows how I managed to make the settings o.O'''' I feel like some super hacker now! But anyway...
   What's new in Japan? I wasted Y6000 on pots and pans T.T''' Oh, and meat, of course. Shopping here seems to be quite a problem for me. No bread, no Bulgarian sirene, no muffins (at least not cheap), no flat sausages!!! I wonder where is the so called パン屋 (pan ya) or bakery, because I can't live only on rice!!! Though it's not such a bad idea, Japanese food is tasty in general. But I want something more...common...like sandwiches and bread with butter and honey ;/  On top of that, there was no cooking oil o.O only olive oil, not very cheap one, and mirin. I have no idea how to cook with mirin T.T'''''Not yet. Living here makes me think Bulgaria was some kind of a miracle place where there was bread, cheese(sirene) and muffins in every shop o.O'''
   Vegetables here look....awful o.O Honestly, it's not like our home-grown cucumbers or tomatoes. Peppers here are so small, two times smaller than the peppers we eat in Bulgaria o.O And vegetables are so expensive. Same goes for meat. A portion of 200g. is about Y600!!!! But of course here everyone shops in sales days. I bought that 200g. meat for Y300. Larger packages go up to Y1200 >>""" But since I'm alone, I don't need so much food, neither I have appetite. It's too hot to eat. Mineral water on the other hand is about Y65. for 2L. Sweet things are relatively cheap. And sweets are the thing I will miss when I go back - they're quite different in taste from the types in Europe, but they're very tasty. And my all time favourite - POCKY!!! It's not my first time eating pocky, but I've always loved it! It's already my 4th day here and I've eaten 3 packages of pocky. Though pocky is not all that cheap - around Y150 but it has several flavours including strawberry. I'm already addicted to pocky @.@!!! I was quite surprised to see some packages of Pocky with the sign of "men's"o.O Japanese never seize to amuse me :D

Hi! This is Japan! And it has no wi-fi !!?

  Ok. So somehow I`ve reached Japan without any problems.
Even if my lagguage had no lock during the flights, I was quite surprised to find it well and not even broken. I had to consider that Germans are not Bulgarians - they don`t try to steal from open luggages!? In the opposite case...my things should be long gone. Anyway....
   I`m here, in the little town of Oji, Nara prefecture...Surprisingly all that is in Japan. It is a pretty little town with pretty little people all astonished to see a baka gaijin walking on their streets like a boss. And I am walking like a boss, everyone having their eyes on me like I`m some kind of a rare animal. But it had to be this way, I`m the only European citizen living around here - I`m the star of the show.
School is to begin in Monday and I have to take care of hell of a lot of things by then. Money, food, room (cleaning) and a stupid exam (God knows why in Saturday). 2nd day so far and I had no time to sleep. Neither I could - it`s hot as hell...or should I say the humidity is hellishly high. 70%.!!! How the hell do they live here, I`m sweating all over. But nevermind that either...
   I was quite surprised to find my room neat and dusty, with a small window over a highway and...an LCD TV, fridge、washing machine and NO OVEN o.O How the hell am I going to cook with no oven around! Bet I`m going to need a huge pan! And I`ve never expected to find the room so dirty. Thank God I found the 100Y. shop! (I even found pants in one of my drawers - amazing -____-````) Furthermore I had to have internet by now...But guess what! They tried to put the network cable in my computer...and..wouldn`t you know - it did not work. More surprisingly, they didn`t know there was such thing as `network settings` Apparently they never did set anything. So, yeah, I have no internet. And there`s no one that can help. I`d been told to buy e new computer o.O SAY WHAT!!! And there is no wi-fi either. Only this old and slow library computer I`m on now!!! No wi-fi....I`ve always imagined Japan as the most hi-tech place in the world and now what!? My dreams were crushed by the hars reality - I will have no internet the next 6 mounts and I can`t buy a new computer because its 50.000Y !!!! How the HELL would I have 50.00Y when I don`t even work.
   But enough with the bad things. Let`s say something good - like...how I tried orange tee for a first time in my life...and it was one of the best things I`ve ever tasted. I`m so going to try every food I see, I`m heading to the local McDonalds after I finish this...I haven`t eaten anything all day...Because I had no time for food, but I`m starving now!!! Japanese food is kind of tasty and yet strange. The daikon, for example was bigger than I expected o.O About the size of my arm. And everything else was kind of cheaper. Though I`m still bad with money ><*** Or should I say - I`m bad when they say a number and my Japanese is not as good as to remember which is 100 and which is 10000. Pretty stupid.
   But anyway. I should say it`s been quite a day today. I`ve been watching drama since yesterday, because there`s nothing else on the TV. And the anime channel doens`t work ;/ I`m so sad! ;/
   So, Hi - this is Japan! Let us have a great half a year and please there be a way to have internet on my computer o.O PLEASE!!!!

Да осмислим България!

   Няколко часа преди полета ме тресе някаква треска - ту ми е мъчно, ту ми е весело. Най-вече ме боли глава и то жестоко. Нека си го кажем, не ми е толкова мъчно, че напускам страната, колкото ми е мъчно,че ще трябва да ставам сериозен човек. А това определено е МНОГО тъжно ;/.
   Какво ще ми липсва от България? Освен самата тя, защото човек си дава сметка колко е красиво тук едва когато го остави....не се сещам много други неща. Ще ми липсва самата Враца, Балканът, родителите, кучето и mi love! Ще ми липсва СИРЕНЕТОООО :D Сирьене треа' да има!
   Какво няма да ми липсва ли? О, ХОРАТА! Няма да ми липсва нищо от човешката ни простотия, нищо от проклетата ни простотия! На тръгване аз все пак не срещнах добър човек - те всички са надменни, гадни, толкова впити в проклетото си ежедневие, че нямат даже време да се обърнат и да погледнат другите. Всички българи ли са така? Всички ли трябва да сме толкова дребнави! Трябва ли като влезеш в магазин да те гледат гадно, сякаш ще ги ограбиш? Трябва ли като се обадиш за инфомарция да ти се сопат и да не ти кажат и дума, просто защото не си клиент на фирмата им!!! Ето какво бяха последните ми дни тук - борба за това да надвия проклетата ни простотия и злободневие! Майната ви, злобари такива, аз отивам на по-добро място -___-'''' Всичките сте такива! Защото ако човек е мил, той е "слаба ракия" и "не става". Е, защо пък трябва да псувам на всяка втора дума и да казвам "баце" и да се правя на много груба!? И защото ако човек е учтив, не му отвръщат със същото, а те смятат за парвеню! Как да не съм отчаяна от това?!
    Попитаха ме, защо не правя като другите - защо не се хваля, че заминавам! Защото това не е детска игра, защото това не е за забавление. И защото на другите не им пука от това и на мен не ми пука за това дали на тях им пука! Те нека си живеят в проклетото си ежедневие. Аз нали съм гадна кариеристка, отивам да правя кариера, за да мога следващия път щом вляза в магазин да кажа: "Купувам го целия". Ха да видя как ще им цъфнат налъмите!

Записките на Злия Лорд - XI - Почивка на море

На мое име се приписваха какви ли не злодеяния – изтребване на няколко раси, поробване на 5-6  планетарни системи, прилагането на няколко нови начина за разпит на пленници (всички до един много зли и много ефективни), взривяването на прочутата Крехска армада и дори избухването на една звезда. Последното въобще не беше по моя вина, аз просто спомогнах мъничко за редуцирането й до черна дупка, която по още по-голяма случайност се оказа в опасна близост до главната планета на една, малко недружелюбна към мен, раса и още по-случайно ги погълна. Не беше красиво, но пък задоволително ефектно. Докарах краля на В‘руките до сълзи.
Случаят с армадата не искам да коментирам, просто защото са намесени няколко опасни личности, три крокодила от Земята, една чаша кафе и аз, който попаднах там по чисто стечение на обстоятелствата – еднакво неблагоприятно както за мен, така и за командирът на главния кораб. Поне той така каза, след като се опитахме да разиграем сцена от Междузвездни войни, в която той упорстваше, че „силата е с него“, а аз още по-упорито му повтарях, че в открит космос силата на гравитацията не действа на кораба му. Нямаше време да се окажа прав, една идея по-късно армадата навлезе в астероидно поле, от което повече не излезе. Поне не и цяла.
Ники сигурно говореше за тези неща, на някои от които дори аз не вярвах. Особено на това, че съм бил изтезавал цялата кралска фамилия на Фригон 6. Протестирам, разбрахме се съвсем по човешки. Почти де, ако аз и те бяхме хора.  Де да можех да се разбера по същия начин с проклетниците от Злия Съвет. След онази кратка разправия с холограмнния разговор веднага почнаха да ми се извиняват, върнаха ми цялото командване и ме повишиха още един чин, аз дори вече не ги знам колко са и какви са. Само знам, че на хартия сега съм нещо като ултра, хипер, уникум зъл! От ЗЪЛ ПО–ЗЪЛ! И съм много самодоволен от това, само чаках да дойдат да си ме приберат.
На следващия ден пристигна цялата ми флотилия. Корабите се разположиха във въздушното пространство около мъничката база на жените и започна трескава подготовка по това да ми се кланят и извиняват. Те щяха да се молят за милост, аз нямаше да им я дам и всичко щеше да е наред . Очаквах делегацията с нетърпение, а до мен Ники тежко въздъхваше на всеки няколко минути. След като се изнервих и я попитах какво й става, тя кратко ми отговори:
- Ами, загубих надежда, че ще те убия и ще се измъкна оттук.
- А ти си имала такава? – учудих се престорено. Въобще не ми беше до нея в момента
- Е, мога да си мечтая поне, че ти разбивам главата в онази стена, нали?
- Вече не се ли пробва веднъж? Безуспешно, до колкото си спомням – заявих аз, колкото се можеше по-мазно и дразнещо.
В залата триумфално влезе моят магьосник и антураж от поне четиридесет слуги. Аз не се и помръднах, както повеляват Злите Закони. Последваха формалностите, после аз ги обсипах с куп цветущи думи, някои от които чух от жените, по свой адрес разбира се и накрая наредих да набучат всички на колове, освен магьосникът.
-Безупречно представяне, господарю! – подзе той, докато наблюдавахме как побиват на кол слугите – Както винаги, вие съумявате да поставите злата си същност и добрите(зли) маниери над всичко. Но мога ли да наруша вашето прекрасно настроение с една малко….лоша новина?
Аз извърнах поглед бавно и драматично зловещо. Гледах сянката да пада така над очите ми, че да ме прави да изглеждам още по-зъл. Отправих въпрос за какво става дума?
- Господарю, получихме официална покана от Злия Съвет, в която те настояват вие да се явите на планетата Акварион, планетарна система 65. Още утре.
- А не настояват ли да ги пратя и тях по дяволите? – попитах ядно аз
- Не, но искат да видят господарката Никиеру!
- Е, значи определено искат да ги пратя по дяволите. И дяволите ще са с нажежени остри вили ще ги бодат в задниците.
Акварион….Акварион…..Проклетата планета беше само от вода. Аз мразя вода. Мразя я във всичките й форми.
Но ще трябва да се подчиня, иначе ще излезе, че нарушавам Злия си кодекс. А какво е един Зъл Лорд без Злите си принципи.

Малко за превода на манга на български

   Откровено...ме мързи. Да превеждам, да редактирам, да седя като пукел и да се взирам във фотошопа, опитвайки се да залича някаква дребна чертичка, невидима никумо, нужна съвсем пък на никой, но която все пак ме дразни ужасно много. Да, мързи ме да правя всичко това.
    Но все пак превода на манга е едно от нещата, които са причината аз да уча японски (освен да си гледам аниме без субтитри и да си чета мангата преди да ми преведат главите :P). А сега не мога да гледам превод, не мога да понасям субтитрите на аниметата, не искам и да чувам за фотошоп. Главата ме заболява само като погледна иконата на десктопа.
   И пак, обичам да превеждам манга - защото ме кара да се чувствам полезна, защото е полезен превод и редакция, защото се радваш, когато някой друг също се радва на труда ти и го оценява, а не само критикува. Радваш се..... Тъжно отеква тази мисъл в главата ми. Коя година навърших, откак почнах да превеждам манга? Дали беше 7-ма....8-ма....Вече загубих бройката им.
    А едно време всичко беше толкова просто - всички, които превеждахме бяхме на едно място - нямаше разделение, нямаше караници - всеки превеждаше кой както може. И аз седях в 9-ти клас и за едната ми седмица нагости при братовчедите ми превеждах по цял том - от сутрин до вечер седя на компютъра, защото си нямах собствен. И после дълги години също не се ощастливих с наличието му. Но бяха славните години на paint! Бяха и славни, защото на никой не му пукаше на какво е направена мангата, тя и без това беше в несъществуващи количества тогава!  И хората реално оценяваха това, което правиш - ако ще и да беше напълно нескопосано преведено, още по-зле написано и да изглеждаше ужасно! Те пак го оценяваха!
    Сега....Не чувствам да си заслужава - няма ги хората, с които работех, няма ги и хората, които реално четяха труда ти! Нищо не е същото, нищо няма и да бъде същото. Вероятно никога няма да довърша започнатите си проекти, както и в последните 3 години не ги пипнах. И никога няма да видя някой да оцени как реално на някои страници съм седяла с часове да ги правя, да ги трия, да ги възстановявам. Не вярвам да го оценят, защото повечето хора си мислят - "Че какво толкова, търка си кутийки и толкоз". А то си е изкуство!
   Седем години опит ще идат по дяволите. А и в България по принцип си нямаше пазар. Един човек ме попита едно време: "Защо ги превеждаш, нали, който иска може да седне и да си ги чете на английски? И ще му е по-хубаво, а не да е минало през 3 езика!" Е сега мога да правя директен превод японски - български и какво от това! И на български звучат добре и го правех, защото исках да я популяризирам сред тези, които не могат да четат английски или пък искат да си я има на български. И какво ли от това...
    Ако сега ви се сяда и ви се превежда, моля, обадете ми се (драснете ми едно редче) и аз бих могла да ви помогна. Но ако смятате, че няма да сте сериозни (като мен - нов рекорд по бавене на проект - 4 години) или че ще ви омръзне твърде бързо - просто не се захващайте. Претърпявам още трите си поредни такива разочарования. Тежко се преживява ти да разчиташ, че някой ще си свърши работата, а той...да те отреже и да изчезне безследно (както аз правя ...и понеже го правя, не искам някой на МЕН да ми го прави). Но едва ли и на вас ви се прави нещо подобно - това си е тежък къртовски труд, изпълнен с много ядове и моменти на пълно отчаяние. Работа като всяка друга.

    Ето ни един прост пример, какво означава да си играеш половин час да заличаваш звукоподражателните ефекти. Тази страница едва ли е отнела повече от 30 минути, но се сещам за такива, които са ми отнемали между 3 и 4 часа.
   Това значи да си преводач. Да се занимаваш като идиот и да правиш чудеса, за да могат други идиоти да четат манга на роден език. И аз пак си я обичам, нищо че никога повече сигурно няма да превеждам. Изглежда съм един от най-старите активни преводачи....жалко е Т.Т''

Тази публикация е пълна с омраза :}

    Опасна е! Следват редове, които ще омърсят детското ви подсъзнание. Следващите думи са за това, как на МЕН вече почва да ми пределява от прекалена "geek-щина", "отакувщина" и "метълщина" на момичетата. За "емовщина" няма за какво да си говорим, нека да си поплачем. Слава богу, че вече отминава като мода.
   Ok, so what's with the hate? Дойде ми наум след една картинка от 9gag (ако не ме лъже паметта) и реших да изразя мнението си. Принципно не пиша такива неща, но какво пък, малко "хейт" не е излишен. Добре е за нервите, ако не друго.
   Писнало ми е хората да парадират с принадлежността си към някакъв интерес. Не говоря за деца, говоря за хора навършили или около пълнолетието си. Кажете ми, какъв е смисълът да разправяш на всеки, че гледаш аниме (примерно). На него пука ли му - НЕ! Само дето на вас ще ви стане по-добре, нали. Ще се почувствате уникални и ще си кажете:" Ха-хааа! Ти не знаеш какво е това, значи си тъп щом не гледаш". Честно, това е по РЕАЛЕН СЛУЧАЙ! Не се бъзикам. Махайки себе си от това, хората, които реално гледат много аниме не се хабят да го разправят насам-натам. Те просто си гледат! Ако го обсъждат, го правят с други хора, които гледат. Не търчат при първия непознат и не му казват, че е тъп, защото не гледа. Направо се побърквам от бяс като видя такова нещо. Иде ми да хвана подобен идиот и да му лепна два шамара. Ако толкова много искаш да се наричаш отаку - ми гледай и впечатлявай с познанията си. Както и великите ни сайтове за аниме в България, които са си чисти форуми за запознанства, в които много трябва да се ровиш, за да чуеш нормално и смислено мнение за нещо, отсявайки "Naruto rulllzzz" или "Бих се таковала с еди си кой" Т.Т'''
   Следващият момент - ГЛЕДАНЕТО НА THE BIG BANG THEORY НЕ ВИ ПРАВИ GEEK-ОВЕ!!! Ще оставим на страна личните ми интереси (защото аз лично не харесвам този сериал) и ще ви го кажа така - колкото повече се наричате така, толкова повече не сте. Гийщината не се изразява в това да носите тениски с химични формули, които не разбирате или с комикс герои, за които нищо не знаете. И това се изразява в познанията ви по въпроса! Като толкова искате да сте стериотипичен гийк - ми седнете решавайте висша математика! Ама не я разбирате, нали! И не знаете 6 езика + китайски като хоби, НАЛИ! Да не говорим, че ви няма в химията, НАЛИ НАЛИ!! Чели ли сте Стивън Хокинг! Въобще знаете ли кой е той, разбирате ли това, което е написал.( А човекът се старае да го обяснява като на малоумници)?! Това запитахте ли се, когато отново погледнахте надменно русичкото момиче до вас, което се гримираше в автобуса!? Просто не се наричайте така, ако реално нямате някакъв интерес в поне една област, която свързвате с тази "принадлежност" и не парадирайте с някакъв термин, който не разбирате напълно.
   Виж, пък за метълщината нещата са много страшни. Тук ще си го кажа - всичко ми е "черно". Аз само за момичетата ще говоря, защото те ми правят впечатление. Явно е много модерно да се мъкнеш като черен сак, натъркан с въглен около очите. И да си много "корава". Ей, направо се впечатлих! ЗАЩО ГО ПРАВИТЕ! ЗАЩО! Защо убивате всичко женствено у себе си, защо се отказвате от женските радости в живота. Не мога да си обясня защо вечно казват: "ми аз няма да нося розово", "поп музиката е за лигли", "няма да нося пола, щот' е за к****". И ще разправят на всички, че слушат особено тежка музика, а реално погледнато ще слушат разплакващите емо парчета. Аз ходя с розова mp3-ка, високи токове, деколтета, слагам си фибки с цветенца и ПАК си слушам КАКВОТО ИСКАМ!!! И кой ще ми каже, че съм лигла? (ще го потвърдя, аз СЪМ лигава, но мъдрите хора поне си го признават.) За това ми е писнало от момичета, които се правят на метълки, от момичета, които се носят в тениски на групи, само защото е модерно. Писнало ми е да чувам, че момиче никога няма да носи пола или рокля, защото това е откровено тъпо. Да не говорим колко често се извращава в емо...
    И се питам - не им ли писна на всички тия да се правят на интересни. Няма нищо лошо да се интересуваш от нещо, но трябва ли да парадираш с него, трябва ли да го навираш в носа на другия. Знам, че са малко онези, които ще си го признаят, но е вярно - момичетата го правят, за да се правят на интересни. Но няма разлика между тях и между онези, които всички наричаме "чалгарки" или други обидни имена. НЯМА! Защото всички ние сме кухи идиотки, нахални гаднярки и търсим мъжкото внимание, правейки се на "различни" и "интересни". А не можем ли просто да сме нормални. Не можем ли да си ходим като барбита в розово и да слушаме метъл, да си четем книги и да си гледаме филми тихо вкъщи, без да го огласяваме на целия свят.
   Но трябва да е "прекалено", иначе не е интересно. 

Top 10 worst anime series I've ever seen

   Worst anime series or should I say "The Must NOT watch" list! This is based only on my personal experience and I bet there are much worse animes I haven't seen. I don't want to see them either way!!! So there's no need to explain why these 10 are here - it's not simply because I don't like them - it's because they lack in story, graphics, development, some are here because of "too much boobs" and I even added one that is very popular, but still - I HATE IT! I've also chosen good screenshot just to make sure I make the animes here look good. Just look good. And make you watch them @.@ Suffer like I did!!! Here goes nothing - starting with No: 10 - the "least" worst and going up to No: 1 - the all time failure!!

No: 10 - .hack//Legend of the Twilight
   The 2nd season of .hack// had NOTHING to do with //sign. Such a disappointment! Was this meant for children under the age of 12?!!! Either way, why would they make such series after the dramatic end of //sign.

No: 9 - Highschool of the Dead
  Oh, yes - the "everyone's favourite" zombie anime! I've expected much more from a zombie ecchi but instead I get zombies that are about to "rape" some idiotic girls. Or more like walking panties and breasts instead of saying "girls".

No: 8 - Yu-Gi-Oh! The movie! 
   Yey! A Yu-Gi-Oh! movie...WOW! Ok, great, no need to explain why this is here.

 No: 7 - Sekirei
   Oh, more boobs...I meant beautiful girls...No, wait, I meant boobs and lot's of them. I know, I know, this is meant for male audience, but should they make such utterly stupid anime. Whatever story there was, it was thrown into the background by all the boobs and shattered clothes. I expected them at least to fight!!! But I do like one thing in Sekirei - the quote: "Bishounens are Japan's national treasure!". That was a good one :D.

 No: 6 - Princess Lover and specials
   Boobs....More boobs....Oh, a hentai ova..... and boobs again. Uh..I have no idea why I've seen this.

No: 5 - Yumekui Merry
   This anime has NOTHING to do with it's manga. It's as if the cast sat together and said: "Why not make some stupid anime based on a great story. Oh, let's make it PG-13 because of some "sad" moments". PG-13 my ass - they've ruined the whole plot! Now it's more of a children's anime instead of a good action shounen.

 No: 4 - Night Wizard
   This? Oh...this...This was just stupid. A fantasy anime totally ruined by the presence of the main heroines. I have some friends that are crazy about it, but it was quite a torture for me to watch it till the end. I never thought I would hate a fantasy anime...Now here's one.

No: 3 - ChäoS;HEAd 
   Another Higurashi type of idiocy. Where is the plot here? Where's the suspense, blood, violence!!! WHERE!!! And this was supposed to be a mystery with psychological elements. Oh, come on!! Nothing of the sort. And to top it all - the main pink haired heroine just kept getting on my NERVES! She's probably in my top list of "who to kill" characters.

No: 2 - Seikon no Qwaser
   Just one word - he gains powers by sucking milk out of the girls' breasts? No other comment.

No: 1 - Starry☆Sky
   And this is the reason why I always say NEVER to watch animes tagged as "bishounen". You see, I like bishies very much. But THIS! This is TOO MUCH! You know, I don't want to sound like a bad person, but because of the lack of any other expression I could use, I'm going to say this - This anime is too gay!  And not "gay" as "happy". What the hell were they thinking O.O"" WHAT! I mean there are so many other bishounen animes - Ouran, Fruits basket and etc. But this is what I call a total failure!!! Absolute idiocy! Horrible! Better check fanarts on the subject if you're so much into it.

Notable entry - Devil May Cry
   It's because I hate this one. And I hate it for making Dante look like a little pussy, taking care of little children and being all goody-goody. That's not my image of Dante. Of the real Dante from the games!!!

На какво не ни научи 101 Далматинци

  Припомням си детските си години, когато още всичко беше по-просто и се вълнувах от малки книжки като "101 Далматинци". Тогава още нямах куче и светът беше повече от розов, понякога жълт и малко лилав. Сега светът е бял на черни петна, нагриза столовете още преди 11 години и в момента се опитва да срине къщата, куцайки нещастно из "дървената" ни кухня. Кога минаха 11 години! Минаха си, но аз все още проклинам онази книга, че и филмчето на Дисни по темата. Някак си, когато си имаш далматинец вкъщи, всичко написано там ти се струва някак си... Абсолютна глупост. Искам да развенчая няколко и да потвърдя други няколко мита за далматинците - те са перфектни...и не дотам.

Мит №1 - Далматинците са добри кучета. 
   Ама разбира се! Те са перфектни за деца, любвеобилни и кротки домашни кучета. Само дето си е куче като куче - стопанина го прави добро или лошо. Има и лоши далматинци, хапят до безобразие, лаят като полудели. Но по начало са по-кротки и спокойни кучета.

Мит №2 - Далматинците са късокосмести - лесни за поддръжка. 
   Ето какво ми се ще да кажа на Г-жа Смит, която е писала тая книга. Видимо никога не е гледала далматинец, защото ТЕ СЕ СКУБЯТ КАТО СНЕГОВАЛЕЖ! Няма зима, няма лете! ВИНАГИ! АДСКИ МНОГО! При смяна на козината става още по-зле!!! Всекидневното количество косми, което се събира само от пода на кухнята е между 2, 3 и понякога 4 ЛОПАТИ косми!!! Иначе къпане на всеки 6 месеца, ако е мръсен се търка с намокрена кърпа. Не изисква наистина специална поддръжка, но се скубе нескончаемо. Забравете за килими, мокети, одеяла - всичко ще стане "бяло" най-много до седмица.

Мит № 3 - Далматинците са умни кучета. 
   Умни са, спор няма. Всички кучета са умни, нека да не спорим за това. Когато те погледнат в очите ти вече знаеш, че то те разбира. Затова е толкова тъжно да гледаш как животинче е болно, защото то те гледа и ти казва всичко в очите. Иначе от един далматинец не очаквайте да е немска овчарка - хич не им се отдават номера, освен онези, на които вие не ги учите. Принципно не ги водят от най-умните кучета, напълно потвърждавам. За 11 години не можах да си науча кучето на нищичко, до едно време сядаше, но след като спря да му давам храна при сядане и той престана да изпълнява командата. А за "дай лапа"....Просто идете на училище за кучета...

Мит №4 - Далматинците могат да се разхождат из парка на каишка.
   НИЩО ПОДОБНО! Далматинците са птичари и си искат тичане и разходки, пространство и време. Как ще мъчите едно животно само на каишка, нали и то иска да потича! Сутрин и вечер се излиза задължително, разходки по час - два идват много добре. Не знам тия във филма какво правеха в парка, но със сигурност няма да видите нормален далматинец да ходи наред. Освен ако не е адски страхлив.

Мит №5 - Далматинците са кротки и не притесняват стопаните си.
   Освен ако не е време за храна или разходка. И при двата случая могат да ти скъсат нервите от виене и дращене с лапи. И едва ли биха ти носили каишката си, за да ги разхождаш. Онези в 101 Далматинци някак въобще не се качваха на масата по време на хранене. Е, ново двайсе - един далматинец не просто ще се качи на масата докато на нея има храна, ами ще мине и през вас, за да стигне до нея. Неописуемо лакоми са. Склонни са да ви издърпат обелките от салама от боклука, нищо че ядат по цял ден.

Мит №6 - Далматински палта?
   Притеснявате се, че Круела Девил съществува наистина. Вече говорихме за козината, ако Круела го е знаела, не ще да е искала далматински палта.

Мит №7 - Далматинци + 100
   Абсурд! Вие как си представяте 101 кучета да ви тичат из къщата, да ви ядат столовете и килима, докато си чешат зъбите, да ви пишкат в обувките, докато се научат къде!??? Трябва да си остане само на книга, иначе ще е някакъв ужасен кошмар. А аз на 10 все още вярвах, че е възможно и че ще си имам, ако не 100, то поне 4-5 далматинеца. Сега и един ми стига, той се скубе като за 101! Иначе далматинците обичат да общуват с други кучета, те са си като всяко друго куче...Само от време на време откачат и почват да се стрелкат като изтребители покрай вас.

Мит №8 - Далматинците и SOS петна
   Да, раждат се бели и после петната се появяват, разрастват и става красив далматинец. Красив далматинец се счита всеки, на който петната са равномерно разпределени, т.е. без да се сливат и да образуват "огромни" черни петна. Черни нослета, черни ушички, понякога може да се получат и черни лапички. Само не питайте колко са петната!!! Не са 101, повярвайте ми. С възрастта покрай петната почва да се получават мънички черни точици, като разсейки.

Мит №9 - Далматинците и техните проблеми
Понеже са бели, хич не им личи когато са стари, но те си го показват - стомашни проблеми, ставни проблеми. Въобще цял набор от неща могат да ги сполетят, малко кекави ми се струват, имайки предвид дългогодишния ми опит. Не се захващайте с далматинец, ако не можете да реагирате бързо на някакъв проблем. Зъбите им се развалят като на всяко друго куче. Не им се дава грах и всякакви бобени неща, но и те не ги ядат по принцип. Внимава се да не дебелеят, без сладко, за да не ослепяват и т.н Освен предразположението към ставни и стомашни проблеми, другото си е като на всяко куче.  

Мит №10 - Далматинците и митовете за тях.
   Не, не се раждат глухи!!!! Да, наистина има голям % шанс да се родят глухи, но това е само при прекалено млада майка. Това, че си правят оглушки с командите ви си е друга тема. Няма никакъв голям процент на слепи кутрета. Да, има далматинци с кафяви петна и са много красиви. А, и още нещо. Всъщност породата е далматин. И държа да кажа и дума по текста, който пише в wikipedia:
"Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие, уравновесеност, изключително дружелюбни, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинецът е с изключително развито чувство за собствено достойнство, злопаметен. С лекота се привързва, много добър компаньон. Оставени дълго без компания са меланхолични."
   ВЕРВАЙТЕ ИМ! Няма по-правилен текст от този - ужасно са злопаметни! Удариш ли го - смятай, че ще ти го върне. Сърдят се като свекърви!

Ако все още искате имате детската мечта да си вземете далматинец вкъщи - вземете си. Няма по-голямо щастие от това да си имаш малката гадина у дома! НЯМА!

WARNING NO:2 !


WARNING: Touching my coffee may result in loss of extremities, outbursts of obscenities, and other severe injuries.
(▼皿▼#)

again... from Varee's facebook page :D
Два дена бях без кафе! Беше УЖАСНО o_O''. Почти се докарах до неистов бяс! Но освен за нервите ми, кафето лекуваше и проклетото кръвно, което се срина и почти събра границите >_>''. Какъв е изводът - КАФЕ - животоспасяващо лекарство, което трябва да се приема задължително поне веднъж на ден. Сещам се и за един любим комикс...по въпроса XD: 
Не сме ли всички така :} Охх...живително виенско кафе..... Някак си..не знам как ще живея без всекидневното си кафенце в Нара! Силно се надявам да е евтино XD