Една идея за нова религия

Покрай Великден разговорите относно религии станаха много. И понеже едните обвиняват интернета, че религията умира, свидетелите на Йехова ми цъфват на вратата всяка седмица и някой там ми обясняваше, че ще умрем без религия, аз реших, че е време да се захвана и да си направя нова религия. With blackjack and hookers!! ^^
      Защо ни е нова религия? Защото религиите са просто вяра в нещо. И да, науката също е религия, не се опитвайте да го изкарате, че е обратното. Ние се нуждаем да вярваме в нещо, иначе празните ни глави ще се пръснат от необяснимите въпроси за съществуването ни и до там. А може би е време това да стане и да се свърши с нас. Мизантропия? Реализъм? И двете? И понеже се нуждаем да вярваме в нещо, аз реших да започна нова религия. Така и така хората са измислили всяка религия, защо да не измислим нова?
      Трябва ни нещо, в което да вярваме и аз казвам, защо не вярваме в магия? О, Господ бил магия, чудесно, нямам нищо против, тогава не му давайте човешки черти. Това е унизително, кой, дявол го взел, иска да вярва в нещо, което прилича на нас или пък, о, ужас, ни е създало? Така, аз казвам магия! Магически свят! Паралелни светове! Не звучи ли романтично? Познанието, че там някъде съществува свят, в който всичко е възможно, просто ние сме твърде глупави и съответно ни е отказано правото да съществуваме в него. Не, никакъв рай, само свят - добър и лош, със страдания и щастливи моменти.
      И така, основната трактовка на нашата нова религия ще е "Ако вярваш - ще стане". Заповедите ни ще са "Око за око, зъб за зъб" и "Ако искаш нещо да стане си хвани задника, стани и го направи", както и "Молитвите помагат колкото и да седиш в река и да се чудиш, защо си мокър". За тази религия няма да се говори, за какво да говорим за нещо, което е факт -магически светове си съществуват и толкова. По същата причина и няма нужда да го обсъждаме, освен ако някой не е измислил начин да се докопаме до там, което малко разваля нещата, но пък би било чудесно.
     Религията ще се подхранва само от вяра в себе си. 
     Звучи ли смислено? Не? Чудесно, ето как звучат всички религии в днешно време - остатъци от едно минало, в което всички сме се обичали и сме били задружни. Овцете се нуждаят от водач, но аз мисля, че е време овцете да станат вълци.

The painful process of learning Danish

      When you are in a foreign country it is a matter of life and death, if not the very basic common sense and manners, to learn the language. Even in a highly educated society like this one, you can still meet people who don't speak English and guess how fun it it is to explain what you need when you speak four other languages but non of them from Scandinavia. Yey! It's awesome.
      Nevertheless, even before coming here I decided to learn Danish. Having a thing for languages I thought it would be fun. Never have I been more wrong. And now I will share with you my painful experience with learning Danish, divided into 3 phases.
      PHASE 1: Complete denial: At first, I thought I like it. New languages are always fun. I started attending a fast course that had to finish in 3 months and I was pretty sure I would be able manage a simple conversations by that point. Well...NO. By my second week I was pretty sure I would never learn the language, because the system of teaching was just so ridiculous. Grammar. Grammar. Grammar. Some words regarding drinking. Some words regarding getting a Danish boyfriend. Grammar. Grammar. Grammar.  Have a guess how fun it is as a foreigner to be asked to make a grammatical sentence when you have a vocabulary of about 10 words and it is just because they are almost identical with the English and German words. Let's make it clear, I have no idea who thought it is a "fresh" idea not to learn vocabulary before anything else, but I am pretty sure he was wrong. By the end of the first month only the guys from Germany could say something and understand something. I could manage a simple sentence and only because I remember something from German. And no, it is not a good and interesting idea to put "love stories", "drinking adventures" and "quarrels about religion" in a LANGUAGE BOOK!!!!! Who the hell thought of this!!! I am 24, Master student and I am attending a language course. I have no fucking time to waste on learning vocabulary about drinking and getting boyfriends. I need something that would help me in everyday life. To top it all, I hate beer and generally dislike drinking and going to bars. My 3 moths passed, I learned nothing and was absolutely sure I would hate living here due to a growing cultural gap.
      PHASE 2: I can do this! Maybe.: Between university courses and kommune (municipal) courses I had one month to learn by myself. And hell, I thought I will do it! I found a few webpages with grammar and vocabulary. I downloaded a book. And I started learning by myself. The conclusion is summed up in this graph. Though I could now introduce myself and ask a few simple questions I still could not understand what they answer me and I came to realise that I am unable to pronounce some sounds from the language. Namely the soft "r" and "d". I love it when they say "it's L" not "L" when talking about soft "d". It took me half an year to be somewhere near pronouncing it, but at least now I can imagine some difference between "l" and soft "d". The "R" was a completely different thing. When you come from an Eastern country with a language with a very strong "R" and you speak other languages with (more or less) strong "r"s it soon became clear that I could not even make me my tongue twist in a way to pronounce soft "r". It hurts and I mean the literal meaning of "hurt". Whenever I try to pronounce "ringe" instead I get "hine" or even "uine". Seems like I am the only one that can't do it. Probably I was never born to live in Scandinavia.But now the grammar makes a lot of sense and constructions are actually logical. Even the endless number of words for types of bread are meaningful. Now everything is bright and sunny.
      PHASE 3: The love stories from hell: Month 7. I still lack vocabulary but at least now I start to understand when they ask me something. I passed my moments of hatred and denial and I am giving my best to learn the language. The Danes got used to me and my silly pronunciation and finally understood that they need to be patient with me and speak slowly. VERY slowly so I can get it. I can manage to ask for food, greet people and talk about families, friends, hobbies, work. And my vocabulary is still of about 300words give or take. The kommune courses proved to be very interesting and I am starting to get used to the language and culture. BUT. There are "the books". When you attend courses you get exams. And when you have exams you need to read books. And so I did. 3 books that made me hate learning the language. I am pretty sure the lady that wrote them is a complete loony!!! What was I saying about texts about beer and boyfriends? That was nothing. Comparison cannot even be made because the books you are asked to read for the official courses include: abortions, drowning, hysterical inadequate mothers, selfish bitchy girlfriends, stalkers, children, more children, more pregnancy stuff, more marriage, more love stores with dramatic endings, more completely idiotic women, more babies, babies, babies, BABIES!!!! I give up. Is this all women here think of? Marriage and babies? Because this is what I got after reading books. And these are books for foreigners. Guess what impression this leaves on me. I especially love the book about abortions where there was Henrik, who was 24 and poor thing had to study and work (Oh, wow, welcome to the real word) and his girlfriend (20) realised she was pregnant (how dramatic). Then she freaks out how he doesn't want a child (of course he doesn't want a child, he doesn't even have normal work --__--) and she wants it (wow, how mature). Then there is half a book about he is trying to convince her to get an abortion and by the end she just decided by herself that she wants the child and gives birth. I am really having enough of this. I don't need to know what abortion is in Danish!!! I need to make difference between the 7 words for milk!!!!! I bet phase 3 will be followed by phase 4 which would be phase of complete hatred. Because I don't care about babies and beer.

Записките на Злия Лорд - XVIII - Чудовищно кафе с магически шоколадови пръчици



      Наведох се в последния момент. Не че точно ми помогна, защото към мен не летеше само една чаша. Бяха малко повечко и се увеличаваха, до колкото можех да видя в двете секунди, в които успях да се обърна. Една чаша ме удари по главата, но разбира се, това беше чаша, не я дори усетих под високотехнологичната си Черна Ужасяваща Броня на Злото. Някога да съм споменавал, че вложих много средства в направата на бронята? Е, моята броня бе върхът на всякаква извънземна технология, толкова напреднала, че проклетото нещо бе развило собствена самоличност, която за по-кратко наричаше себе си Чубз. Нещото рядко се обаждаше, беше изключително…тиха броня, но сега недоволно изохка, колкото да покаже, че не се съгласява да замерят и него и мен с чаши. Аз напълно се съгласявах с това, ако ще ме замерят с нещо, то не може да е по-малко от ядрена бомба. Аз все пак съм Зъл Лорд, всичко под ядрено оръжие се счита за пълно унижение към Злата ми Особа!

Записките на Злия Лорд XVII - Побъркани с чаши



      Аз съм щедър индивид! Добре де, може и не толкова щедър, колкото ми се иска, но ЗЛОТО никога не е по-щедро от необходимото за случая. Ние никога нямаме излишни средства, как мислите, че се поддържа тази черна Мрачна Тронна Зала? Ами средствата за съживяване на всички умрели по време на бойните действия? Давате ли си сметка това колко точно струва? Но неееее… всичко, което хората знаят: „тия извират от ада“. Ако „ада“ идва под формата на цяла стая с останки и странни жички, водещи до огромни камери, то – да, аз живея в ада. Хладен и приятен космически Ад. Трябваше да си кръстя кораба Ад, по дяволите, каква прекрасна идея!
      Взех твърдо решение така да кръстя следващия си кораб, а до него ме делеше само един спокоен разговор с човешката жена, която реших за забавление да отвлека. Понякога грешките сами се оправят, кой да знае, че причината за настъпилите ми неудобства (ЗЛОТО никога не изпитва друго освен временни неудобства) ще се окаже и решението им. Оставаше ми само да измъкна всичко от нея…
     - И как разбра, че е човек? – запитах аз, оставяйки книгата на страна. Отпих драматично глътка кафе, поглеждайки преценително над чашата. Понякога не се налага да ги гледаш злобно, за да ги накараш да треперят. Е, не можех да отрека и ефекта на маската, но това бяха подробности. Основно бях АЗ.
     - Ами…
     - Колебание ли чувам? А преди секунди толкова спокойно ми обясняваше, че си го халосала с чаша по главата…
     - Да, ама ти си от враговете! – възкликна изведнъж Ники – Няма да ти разкривам повече, я. Ти ще го използваш срещу нас!
     - Аха. Предложил ти е да се съюзите срещу мен и ти си му отказала… О, точно в десетката

Totoro amigurumi and invisible decreasing

Learning how to knit and crochet is slow and sometimes painful (for the eyes, hands and back) process. But it is also rewarding to some extent. Since we are talking about amigurumi, Japan and Japanese culture, well, Totoro is part of all this.
      The following is pattern by Amigurumei. Please check her absolutely AWESOME amigurumi !I take no credit for the pattern and I did my best to follow trough. So this is what I got.

The art of amigurumi

Amigurumi ( 編みぐるみ ) is literally "knit" (amu) and "together" (gurumi) and is the word for the Japanese art of crocheting, well, a lot of stuff. And when I say "a lot", I'm pretty sure one make almost anything out of yarn.
      I've always wanted to learn how to make amigurumi and I even bought a few books on it while in Japan, though, as a complete beginner I found them too difficult for poor me. Therefore I had to start with the basics of crocheting. I learned only by looking at books and youtube. I'm not good but I can do it, so if you want to learn how to make amigurumi I can only say two things: "patience" and "passion". You need to be patient about it - no one is born with the skill and therefore it takes time to learn how to knit and crochet. And you have to be passionate about it - the strong desire to learn will help you go forward despite the mistakes and time it takes. :)
     So for those who would like to start, I suggest this video on how to make a magic ring. A lot (if not most) amigurumi start with a magic ring (mr) with a different number of single crochet stitches marked as (sc). All patterns are written in abbreviations and therefore here are some basic things one needs to know:

The Misadventures of A Book Club



     While seemingly a good idea, creating and managing a book club proved to be as difficult as opening a can of pâté with a broken can-opener. Why, one would ask and I would not be able to give him a specific answer but more of an outline of the pâté. And what a pâté it would be!
      But comparing a book club to food is just not right, unless we include all the existing dishes and that would be pretty much waste of time, because I’m not knowledgeable in both fields and could end up comparing a star fruit to 50 Shades of Grey. But comparison is not really important and metaphors get really useless when you have a book club. Books are serious *stuff*, no kidding! So I wanted to share the joyful story of how we decided to have a book club. 

~One rainy night after a difficult exam~ 

      It’s 4am. 10 students sit in a small and dark apartment, due to the fact that the bulb in the room blew up a few hours ago but fortunately two candles and one flash-light were enough to see the remaining bottles of beer. Furthermore the candles immensely helped in locating the last package of chips. After drinking some litters of some number of bottles of some kinds of alcohol, the students decided that it is time for Shakespeare.

Travelling to Aarhus, Denmark

After the long winter we decided it is time to have a shot trip to Aarhus, the biggest city in near vicinity if we don't count our Aalborg. So we took the morning train and arrived at rainy Aarhus around 9am. You know, rainy, as in ~ in Denmark the only seasons are "rain" and "wind" ~. But it was nice.
   As a Bulgarian, it really stroke me when I saw the city. The hell with it, it looked like Plovdiv. I felt like home. And a little bit sad, because I was not at home and I didn't want it to feel like home or look like home, or to has anything to do with home. As a traveller I really wanted to enjoy the new and different culture but so far, my travels within Denmark and Europe in general make me think that the whole continent is just one big huge "village" and all countries are pretty much the same people with the only difference being their salaries. But then again, people are all the same, no matter where in the world they live.
     So, me and my huge international family too the decision to visit as much as possible in Aarhus but failed to do so miserably. We needed the whole day just to visit ARoS and the Old Town. I'm really sad we couldn't visit all the museums, but alas, when you have a group of 10 people, you can't fit 5 museums and 3 parks into the picture :D.
    First stop - ARoS - Aarhus Art Museum. A huge modern building filled with art. And some art it was! When we arrived there, the first thing that greeted us was a line for tickets going across the ground floor. 10 minutes of waiting and 90DKK (student price by 22.2.14) later we were on the first floor greeted by an even longer waiting line of a special exhibition that we never visited as sadly we had no time to loose in waiting in line. So we went straight to the Rainbow Panorama. Never heard of Rainbow Panorama? Well...it's a terrace...and...it's rainbow-coloured....and it's awesome!



Записките на Злия Лорд XVI - Задругата на побърканите II



   Аз съм СТРАХ! Аз съм МРАК! Аз съм ЗЛО! И аз съм заточен на проклета пясъчна планета. От вода, та в пустиня.
   Да кажа, че в момента мразех всичко и всички си е чиста лъжа. Аз си ги мразех по принцип. А в конкретния момент, единственото, което щеше да ме накара да се почувствам по-добре беше да взривя някоя планета, най-малкото. И проклетникът да беше на нея, най-малко. Някакъв глас в мен упорито отказваше да приеме, че някой се е осмелил да ме заточи на планета. Стигаха ми проклетите старци, човешката жена и идиотите ми подчинени, но сега трябваше да търпя и това конте да ми заповядва.
   Просто един от онези дни, а?
   Отегчено пресмятах колко време би ми отнело на пустинна планета да открия формата на живот, която уж я обитаваше и да я покоря. И както и да го смятах, щеше да отнеме време, примерно няколко стотици години. Давах си сметка, че хората не живеят толкова дълго. Новата ми играчка щеше да умре преди да мога да се възвърна на трона си обратно. Съмнявате се, че ще го направя ли? Кой се съмнява в чистото ЗЛО? Само пълен идиот. ЗЛОТО винаги побеждава! А аз бях истинско превъплъщение на ЗЛО! Не като някои, които седяха на трона ми сега, дано да се убоде на нещо остро и да умре. Или да заспи...завинаги. Или не, по-добре да заспи, да го сложим в криогенна камера, да го събудим и да го пуснем в космоса. Точно така, Спящата красавица – модерна трактовка през  41ви век. Впрочем, първо трябваше да махнем шиповете от проклетата спяща красавица, защото те нямаше да се поберат в криокамерата.

След "Да пробудиш драконче"



   Историята ми с Телаловото „Драконче“ е дълга и сложна. Преди доста време забелязах книгата в един списък и, от добро желание да чета български произведения, взех твърдо решение, че ще я намеря, пък каквото ще да става.
   Хич не ми се получи.
   Исках да купя книгата, нали се сещате, винаги е важно да подкрепяме българските автори, макар и това да е последното останало от патриотизма ми. Но закупуването се оказа несравнимо премеждие, граничещо с отчаяние и гневни изблици. Намерих издателството и тръгнах из България да търся книгата. Започнах в Търново, но не сполучих. Не я бяха чували, нямаха я. Във Враца дори и не опитах, там нямаме книжарници, вместо това директно се насочих към София. Обиколих големите книжарници и каквито знаех малки, но не ми сполучих. Не намерих първата книга, а и нямах време да търся още, не съм столичанка. По това време замихме за Бургас и реших там да си опитам късмета. И там, след дълго обикаляне и недоумяващи погледи, намерихме една книжарка, която знаеше книгата, но била свършила. Нямало да докарват нови.
   Напълно се отказах, толкова труд за една книга.

☆*:.。. I've done list of 2013 and to do in 2014 .。.:*☆

New Year's Resolutions? More like "not again" I don't do them either way -___-'' Remember that list from last year? With those wonderful 20 points you wanted to do? Well now, want to know how many of them I actually managed to do? 3/20 -___-'''' I am a postgraduate student and that, pretty much, left me no time for any of the other points. No time for manga, reading or the improvement of my kanji knowledge. I should feel miserable and I do. -__-''''''' But if I were to make another list of the things I want to do this year it should at least begin with "I've done list of 2013".So...

Happy 2014~ ^.^

Well, another year wasted! Wish you all a wonderful 2014 filled with love and lots of anime!   HAPPY NEW YEAR!

p.s. It's 2014...O_O I can't believe it... I'm so old now...this blog is so old now .... uhh~ I should not have drunk all this...uhh