Решението е вече взето, няма връщане назад. Тежки мисли и планове са ме налегнали - както за далечното бъдеще, така и за непосредственият проблем пред мен, който си седеше кротко в пакета, но аз тайно подозирах, че крои сериозни планове да вгорчи деня ми и да ни забави поне с един час, докато измисля как да се справя с него.
Винаги съм подозирала, че обличането на мъжка юката не е толкова лесна работа, колкото ми изглеждаше досега. Нека наблегнем на "досега". Сериозно да наблегнем, ама МНОГО СЕРИОЗНО!
Идеята да се облечем с юкатите по случай Анивенчър-а ми изглеждаше чудесна идея - те са удобни, дори бих ги нарекла перфектни за това горещо време и с малко повече усилия в преодоляването на срама си реално да ги облечеш и носиш по софийските улици, се превръщаха в чудесно облекло за подобно аниме/уж/азиатско събитие. Така да се каже - в тон да сме и без това пари за косплей няма.
С помощта на дълги години тежки тренировки и още по-тежки изпити, бих се осмелила да нарека себе си майстор в обличането/събличането и каквото и да било свързано с юкати. И почти толкова епично се провалих, когато вързах собственото си оби за няма и минута, но не можах да се справя с мъжка юката почти половин час. Въртях, суках, събличах, пак тъкмих...Дни по-късно все още нямам идея дали това мъжко оби въобще се връзваше така. Но да речем, че поне беше здраво вързано и не можа цял ден да се разпадне. Останалата част от историята гласи, че стигнахме до "4ти километър" съпроводени от купища хора, които упорито не проумяваха, защо носим "пижами" -___-''' А после защо мразя София! Тихичко умирах от срам и ужас да не съсипя любимата си юката.
* * *
Останалата част от историята е за преживяванията ми от стъпването в залите до излизането - 7 часа възход и падение. И ще започна с падението...
Това е второто ми ходене на Анивенчър, след като миналата година не успях да ида, заради пътуването си в Япония и нямам голяма база за сравнение, но нещо ми подсказваше, че орагнизацията доста набързо го бяха стъкмили събитието. Не ме разбирайте погрешно, ужасно добре знам колко е трудно и колко нерви и време изискват подобни събития, особено когато очакваш на едно място да се съберат куп неблагодарници, които ще ти мрънкат на главата колко си "тъп" и как си се провалил ( и да не пропуснем "колко е ужасно всичко"). Искрени поздравления към организаторите, възхищавам им се, че след всички тези години, те все още имат желание да се занимават.
Но да преминем към личните ми впечатлени, организацията не ме бърка особено, стига да ми е приятно. Но ще се огранича до тази дума - приятно, защото тълпите от лолитки не са по вкуса ми. Така и не можах да разбера, защо като гледаш аниме и веднага трябва да го свързваш с готик лолити -____-''' Страхувах се, че ще вляза отново в "дантеления рай (на късите полички)" както преди 2 години, но за мое щастие беше доста ограничено откъм такива персонажи. Както и откъм стока :/
Отидох с големи надежди да изхабя стоте си лева за нещо плюшено и т.н., но останах с почти с празни ръце. Откъм стока наличието беше стандартно, но най-точно бих го описала с думата "постно". Влязохме към 12ч. и не заварих нищо, което да ми хване окото, а изпитвам и съмнения преди това да е имало. Нямаше плюшени неща :/ Нямаше Тоторо! Най-много ме зарадва наличието на книги-игри, но за тях ще попиша в следващата статия, просто не мога да събера в кратки изречения впечатленията си (аз си обичам фермани ПЪК :P ). Следващото нещо, което ужасно много ме зарадва е наличието на онези сладки пирографисани дървени плочици ^.^ Ужасно красиви са, дано хората, които ги правят да продължават все така. До тук по тази тема. За нещата, които купих в следващата част ^.^'''''
Толкова за първата част. Присъствах на първия ден само, но мога да го анализирам до безкрай :). Ще продължим в следващата "глава", защото най-редовно ми се правят забележки за предългите ми постове, а с този направо си простя и тиган по главата :O....
О, ужас неземен, твоето име е "студентка, която си мисли, че може да пише" - с други думи - Аз...
Няма коментари:
Публикуване на коментар