Да, отново изчезвам и силно се надявам, че този път няма да се върна скоро в милата ни родина. Всеки път щом се върна на Враца се чудя дали няма да ме хване носталгия - все пак няма да виждам този град поне до следващото лято. Замислям се, почесвам се по главата докато вървя през пустия център и осъзнавам, че "носталгия" не е правилната дума. "Досада" описва нещата по-точно. И ми е мъчно, защото не намирам у себе си и една капчица мъка. За хората да, за родината като цяло - да, за много други неща - да, но за Враца... Както винаги ще си припомням думите на един определен човек (ако го прочетеш това някога, макар и да се съмнявам, знай, че съм запомнила добре какво ми каза и си помисли дали на кариеристката не й е много добре сега): "Ти си гадна злобна кариеристка". Такава съм! Трябва да си го сложа за мото на блога, явно добре ме описва. Дали обаче на кариеристката й зле? Дали е зле като цяло да си кариеристка? Всеки си избира, но като си говорим за това, преди време намерих точното описание на прекрасния ми роден град и всички асоциирани с него.
Явно ми остава една седмица срок преди да навърша 24, за да народя децата и да започна да готвя иначе ще ме заколят и макар и сега да се шегуваме, не си мислете, че е много забавно да те гледат и да те питат с изключително сериозен тон, защо (по дяволите) не можеш да готвиш боб (аз дори не обичам боб) или кога ще се жениш (любимият ми въпрос след темата за децата), когато на теб единственото в главата ти е "кога ще събера пари за нов компютър/кола/нещо си там" или "дали ще имам време и пари за една екскурзия до Париж".
Е за сега ще се наложи да правя екскурзии из врачанските забележителни магазини. След половин час разходки из центъра, мозъкът ми изнемогваше от сериозни опити да разгадае причината, поради която бях решила да си мръдна задните части от компютъра и климатика, особено след като направих няколко нещастни опита за пазаруване. Единият ми опит завърши още в зародиш. Може би си мислите, че продавачките в София (произволен град) са понякога злобни? Ще ви разочаровам, те никога не са толкова злобни, колкото в СевероЗападнала(до-немай-къде) България. Влязох в магазина, поздравих жената и попитах кротко и тихо дали случайно банският, който бях видяла вчера на манекена го има още. Получих такава тирадата, че сигурно и майка ми така не ми се е карала. "Какво съм си била мислела; това е сезонна стока; не мога аз да идвам края на август и да очаквам, че банският ще седи да ме чака всеки ден..." Това добро обслужване на клиенти ли е? Може пък аз да съм се объркала, сигурно в България не е прието да си учтив. Вероятно не трябваше да започвам с "Добър ден". Явно това е кръвна обида и ще трябва да плащам до девето коляно за подобно оскърбление на врачанската мафия. Дано в Дания не е така.... Но какви ги говоря, няма начин да е така, нищо не е като в България - страната на неограничените възможности.
Колкото повече седя у нас (безработна по обясними причини и с поздрави на всички колеги, липсвате ми ^.^ ще пращам картички от Олборг), толкова повече намразвам всичко и всички. Сутринта едвам изкарах колата от паркинга, защото някакъв беше решил да запречи единствения изход. Трябваше да премествам кофи за боклук, за да мога въобще да изляза на улицата. Влизам в магазина и ми се налага да обяснявам на продавачката поне няколко минути (за да не бъда груба и да си врътна през вратата), че 40лв не е "прекрасно намаление" за еластанова блузка с драперии като на баба ми пердетата и че няма да я купя. Колко е малък този мой роден свят - свят на малки идеи и труден живот.
Затова нямам търпение да отлетя отново. Веднъж помирисал по-добро, то никога не можеш да се върнеш към старото. България е най-прекрасната страна на света с най-ужасните хора. При следващият ни update сигурно вече ще съм в Дания и ще има да ви разказвам за това нова приключение дълго време. А до тогава обещавам в оставащите няколко дни да си донапиша мнението за всичко изгледано до сега.
Поздрави от разбитата ни Враца!
Няма коментари:
Публикуване на коментар