Един Господ знае....

Един Господ знае....защо не уча в момента, а гледам глупости, като Kami nomi zo shiro sekai o.O'''' Някой да ме убие, аз реално се засмях на това нещо, стандартът ми е паднал до непознати за мен нива.
Пак ли ще си говорим, че е сесия...е, и аз какво да направя, че няма да се спи тази седмица, стига да оцелея, после ще е голям кеф в Япония @.@ (виждам се, о, виждам се как ще вляза в някое manga-kisa  и.....и край с реномето ми Т.т''' и там ще ме разберат какво фуджоши съм ;/ )
Не...не ми е това мисълта, а...къде ми е мисълта...да....няма я, тоест тук е....
Лошо ли е да си момиче и отаку в България?

Лошоооооо~ много лооооошшшшшоооооо~ 

Ако сега се намери някой, който да ме попита защо, просто да не си прави труда...от сега му казвам - WTF? SRSLY! こ。こ'''' Да не говорим, колко много мразя момичета като себе си :D Нямам идея как ме търпят хората, сигурно е адски трудно (me lubz ya all ;}). То и аз мога да се търпя, само ако не съм аз? А аз АЗ ли съм, или не съм Аз, ако съм АЗ? Ха! Защо не мога да ги търпя ли? А вие как ще се почувствате ако няма НОРМАЛНО момиче, което да гледа аниме!!! Не!! НЕ и пак НЕ!!!! Не искам да чувам за лигави драми, не ми пука за това, какво е направил еди-си-кой в 500000 епизод и определено не е редно мъже да се натискат о.О НЕ Е!!! Осъзнайте се!!!! А да, искам да изразя и тоталното си безразличие към последния тип - онези, които те гледат надменно, защото четеше "леки" неща Т.т you got to be F*** kidding me. Имах един такъв случай, ще пропусна да го описвам, може някой да се засегне....На такива имам само едно да кажа - Като ми стигнеш бройката анимета, тогава ще си говорим ^.^~

Oh....they're all pain in the a**

И все пак, аз искам да кажа на целя свят, колко ми е добре на мен и колко щастлива се чувствам, че все пак спадам към тази категория ;} 

А сега отивам да наваксвам с анимето и после пак с японския. Човек и добре да живее, идва сесия Т.т''''. 

Записките на Злия Лорд VI - Моето зло Аз ~part 1~

     Първо ме обзе адски гняв. О, аз съм способен и на по-добри представяния, един Зъл Лорд трябва да е наясно, че е задължително границите на неговия гняв да са над възможните. Или поне винаги да изглежда по-вбесен, от колкото някой може да си представи. Е мен ме биваше в това, бих казал, че дори ми се отдаваше да изглеждам гневен. Гневът ми нямаше същото въздействие, както Погледът, но определено си го бива. Пред МОЯ гняв и крале са треперили.

     Е, не и жените. Казах ли, че съм в АДА!!! Ще ме докарат до истерия, тия гадове! Преглътнах, запазих самообладание. Бях леден. Нищо, че ме обливаха горещи вълни от притеснение, не, не от това, че си позволяваха така да ме зяпат, а по-скоро от новозародилото се у мен чувството на това „да те заплюят в лицето“. Аз съм СТРАШЕН!! Аз съм ЗЪЛ!!! НЕ СЛАДЪК…..или каквото и там да ме нарекоха, вече не помня всички думи. И какво като съм рус, това си е отличителна черта на нашата раса. Освен това съм наясно, че съм слаб, но за това са ми измислили така удобната броня, за заблуда на врага(от която съм така трагично лишен в момента).

     Отчайвам се тотално.

     А какво, по-точно, трябваше да правя в подобна ситуация – сам, заобиколен от врагове. Последното нещо, на което можех да разчитам беше красноречие. Един Лорд, никога не разчита на красноречие! Когато си Зъл няма място за лигавщини, трябва с груба сила и кратки, ясни заповеди да налагаш власт.

     Ние от доста време знаем, че не съм типичен лорд, нали съм бил „сладък“ . Да ми целунат сладкия задник тогава!

           Кралицата прекъсна тези сантиментални откровения в моята душа. За миг бях забравил, че стотици малки очички ме зяпат все така очакващо. И какво, по дяволите, очакват от мен. 

          - Ти, явно, си първият мълчалив Лорд от вашата раса – заяви тя.

 Поразясни ми, че са залавяли и друг път наши експедиции. Някои от „колегите“ ми са се държали доста неподобаващо като пленници. Кодексът го изисква – като един Зъл Лорд бива заловен, той трябва да всее страх и смут в своите врагове, трябва да ги накара да съжаляват, че са го заловили. Един Лорд, трябва все така да бъде зъл, дори и да са тръгнали да го убиват. О, и драматично мрачен, да не го забравяме.

          Все още ме пронизваше с поглед, но резултатът от последната й реплика напълно я удовлетворяваше. Да….Как иначе, добре й се получи. 

         - Не благоволявам да разговарям с нисши раси – леденият ми глас проехтя в притихналата зала. Ако не друго, всички млъкнаха. Свъсих вежди и скръстих демонстративно ръце. Малко вирнах и глава, за малко щях да забравя този важен елемент. Ха, бях избрал точните думи, като по учебник...А с крайчеца на окото си се радвах на постигнатия ефект върху кралицата - око за око, реплика за реплика...

     Последва удар по главата, който ме просна на колене и дълго разяснение „къде се намирам“ . Любима ми стана фразата „да си знам мястото“. То в момента се очертаваше в няколко плочки на пода. Не беше кой знае какво място, нали. От кралицата научих и много неща за расите и други подобни идеи от гледната точка на жените. Честно казано ли? Това бяха най-големите глупости, които бях чувал в живота си и след като реших да споделя това с тях, те решиха да ме запознаят отблизо с копията си. Това беше първият път в живота ми, когато някой си позволяваше да ме нарани. Потресът ми бавно отстъпваше на чувството ми за мъст. Още малко…само още малко….

     И после ме оковаха и ме пъхнаха в затвора за няколко дни…..

Ongoing vs. Completed

     Сесия - времето, в което надминаваме физическите си възможности и живеем само на кафе. Което не е толкова лошо, ако не бяха ТОНОВЕТЕ неща, които, естествено, никой не е свършил през семестъра и ги е оставил за последно. Чудесно, просто чудесно. Този месец ще се умра по няколко пъти на седмица. Запасявам се с животи...и шоколади. 

     Но, нека да оставим това на страна, особено след целодневните ми мъки над twitter. Аз дори нямам twitter o.O'''''. Социалният ми живот се опитва да ми провали гейм живота >.<"""".

     Та, понеже идва сесия и на мен ТОЛКОВА много ми се дочита манга и така ми се гледа аниме, нищо, че от месеци не съм гледала нищо. Водена от такива жадни мисли, седнах да разсъждавам над това какво да си намеря за четене - ongoing или completed. 

3..2..1..FIGHT

     Който е ЗА ongoing да си вдигне ръката!!! Ами да, какви манги са това - "модерни", "класически парчета, които излизат и до ден днешен", "супер популярните разбивачи". В тази категория влизат повечето неща, които чета, колкото и жалко да е. Но тук са и най-омразните ми неща - Naruto и Bleach. Ongoing нещата са с по-любимата ми графика, доста от тях са с хубави истории, забавни са, карат те се вманиачаваш в тях. На пример - Kaicho wa maid sama, Negima, Kenichi и всички онези манги, които излизат в момента - карат те да въздишаш, че няма нова глава, нали. 

не е лесно да се чака глава

Който е ЗА за completed...е..той..браво на него. Чарът на завършените е, че не се налага да чакаш нови глави да излизат. Едно на ръка е, когато разчиташ на група да превежда главите (и тя да се бави), друго си е всичко да е готово под ръка. Някои неща специално ги чаках да завършат - Kyo, на пример, много исках да го чета докато излизаше, обаче си го чаках до последно да завърши. Някои неща не можеш да ги четеш ей така, да ги чакаш, да забравяш историята им. 

     

И сега какво? Да четеш нещо, докато излиза или да го чакаш да завърши? Е в някои случаи, може да чакаш с години, нали, през това време всички около теб вече четат тази манга. Трябва да сме в крак с времето си. Дори и да правя точно това, определено всеки път си обещавам, че няма да чета ongoing. Защото е досадно да следиш 50 манги, които излизат, всичко ти се меша, не можеш да се насладиш на историите им. Не е като да хванеш една и да четеш само нея, до последен дъх. 

     От друга страна, аз не съм виновна, че повечето манги, които ми харесват на са завършили Т.т''''. Какво става, когато изчетеш всичко добро налице? Ставаш отегчен!!!! Отивам да гледам аниме, тая дилема е твърде много за мен >>"""

Laziness

Такааа знам, че е време и аз да напиша нещо в блога, но както виждате или по-точно не виждате Вдъхновението ме е изоставило. За това този пост ще бъде нецеленасочен, а просто да ви напомни, че все още дишам и се разхождам под слънцето, колкото и да не ви се иска това.

Последно време не се занимавах с нищо съществено, въпреки цялата съществена работа, която ме очаква с нетърпение, а аз със същия ентусиазъм я отминавам. Но какво мога да направя след като навсякъде има по-забавни неща от това да пишеш протоколи или да учиш за все по-наближаващи изпити - да четеш манга, да гледаш анимета, които иначе не би седнал да гледаш, да четеш отдавна оставена книга, да слушаш тъпа музика или просто youtube (тук е ясно, че няма защо да навлизам в подробности).

За да не продължавам с одата за всезнайният ми мързел спирам до тук с надеждата да не пропаднете като мен в долината нa Laziness или по-точно в тази на MineCraft, но това е друга история.

"Сега си начетена, ама нямаш кафе..."

     Опа! Какво стана сега, горкият ни блог! Няма мило *гали монитора*, не сме те забрави ли де, не се сърди *към блога*!!! Мисля, че собственият ни блог ни мрази, тц.
     Цял месец мина, а нищо не сме свършили. Няма вдъхновение, няма настроение, няма живот!! Ще се хвърлим от някоя скала (в моя случай, съвсем буквално, трябваше да се хвърля в една пропаст в minecraft, за да осъзная какво е чувството да "полетиш" в мрака....не е приятно....никак даже >.<'''....). But fear not! Ще направим едно голямо наваксване, стига да има кой да го прочете :}.

                                                         So what's new around..... 

     Беше тежък месец. Учене - малко; Игри - тъп minecraft, ще си загубя целия социален живот заради теб; Социален живот - БУНКАСАЙ!! Уеу!! Не..не....ох...и пак... не....Виждате ли тази картинка вляво - е, ето така изглеждахме след целодневен труд. Не искам да виждам суши! Нито оригами! Да не говорим, че ми се гади от японска музика, а и собственото ми кимоно ми разката фамилията през целия празник. Бях един достопочтен паун. О, щастлива съм все пак, тази година нямаше малки нарутарДчета, които да ми късат нервите. Започвам да си мисля, че не искам да виждам отакута, те са ми някак си....too mainstream :D (hipster kitty mode ON ). И в този ред на мисли, нека си го призная....да ...ще си го призная..... Kimi ni Todoke.....седнах да го чета. Yes, yes I admit! I did it! I've wasted a whole day.....anyway..... Не знам защо, но една толкова лигава и клиширана, и досадна на много моменти, и бавна, и с абсолютна липса на оригиналност, история, все пак ми харесва. Остана ми да запея - love is in the air, every way I look around... (или текста не беше така). Пролет пукна, ние не. Е...умрях няколко пъти де, бивайки взривена от гадни ходещи намръщени крийпъри ( damn them all, they freak me out!! ). Ъ...не...да сменим темата.

     Като махнем анимето, мангата и проклетата игра....нека кажем и по една дума за кафе. Трябва да говорим за кафе. Ето...бях достатъчно болна, за да не пия кафе дълго време, но от днес почнах. А после...после ще ида и ще си направя една чаша с формулата на кофеина. (вече ще си имаме и сувенири за блога ни ;) хеххех ). А кафето ми влияе благоприятно на мозъка - почвам да получавам вдъхновение, но ще споделя съня си в друга статия, сега ме мързи. О, даааа~ и този път имаше гонене и ножове...Инересно е колко хубаво е чувството да държиш нож...дори и да е само на сън - беше чудесно...

     Ще кажа и дума за заглавието ни. Това е новият ми любим цитат. Новата ми философия в живота. (браво Танче, по-често да ръсиш такива неща) Отнася се до основната истина в живота - това да останеш и да четеш NatGeo списание, в никакъв случай не ти донася кафето. Но ако оставиш списанието, ще можеш да си купиш кафе. Добрите неща в живота не идват с познанието. И кой беше казал, че познанието е болка? Пропуснал е да каже, че болката се конкретизира в липса на кафе. (ще впия зъби в торбата с кафе @.@). А после ще заспя и ще си досънувам якия сън с ножовете. А хората все ми се чудят, как може да спя по 12 часа - може и още как! А вие какво интересно намирате в реалността - когато сънувам мога да съм всеки - мога да правя магии, мога да боравя с мечове, мога да властвам и мога да съм зла, но мога и да спасявам хората.
     А утре ще се събудя и ще е пак като днес - ще ме вали порой, ще трябва да уча, ще се занимавам с документи, ще копая в някоя игра и тъжно ще чета някое шоджо, с надеждата за по-добри времена. Ето как се разказва един месец в една (не)кратка статия. А ето и как изглеждам аз, след като я написах...Ще плача..искам нож....ама не в главата, тая секира ми е достатъчна...мисля.... *sob* *sob*

Мисъл в буркан

      Великолепен ден! Станах в 7:00 сутринта само, за да се проваля час по-късно. А след това дълго да разсъждавам над това, което едновременно стана и не стана. Не, много е сложно така...Да минем по-нататък в деня.
      Вече е 13:00, аз отново се качвам в претъпкания автобус, премазват ме с багаж и от мириса на пот ми става лошо, още минути след тръгване. Почвам да се самосъжалявам - с какво съм заслужила дебелаци да ме премазват и да ме изтикват от седалката ми, очевидно не особено съзнателно? Редът на мисли и музиката, леко по леко, биваха приглушени от глъчката в автобуса. Оцелях.
      Вече е 15:00. В купето е същата задушаваща гъчканица и кански студ. Чувствам се като в сибирски влак, тръгнала за кой-знае-къде. Умората, в комбинация с глад и студ, общо взето, докараха съзнанието ми до нова степен на огорчение от живота - на кратко - емо момент. И в този момент аз просто трябваше да чета Jane Eyre. Да, трябваше!!! Мислите се нижеха като мъниста, по начало обичам да пиша и да разсъждавам в писмен вид - няма по-висша форма от речта. Ако можех, а аз не мога, щях с едно нещо да казвам и да не казвам всичко на хората. А аз мълча. Мълча и никога нищо не казвам - не коря. Мислех си, защо по дяволите не си кажа какво мисля по всеки един въпрос. (не, не този за Вселената и всичко останало). Ето, защо не кажа, че ми писна хората или да се правят на много разбиращи или да се правят на много "силни". Защо просто не можеш да си по средата, да си всичко. С едните не можеш да общуваш, защото не четеш любовни романи, примерно, а с другите не можеш да общуваш, защото харесваш розово. За какво сте ми и двете страни, дявол да ви вземе!!!
      Гледайки как Плевен отминава започнах да си мисля, че водя тези спорове с невидим глас в главата си. А аз си обичам този глас. Изглежда отдавна съм загубила желание да споделям възгледите си по философските тематики, какво остана да споря на тях. Хората просто не ме слушат, дали от липса на авторитет, дали поради факта, че аз всякак се старая да вкарвам само положителни и розови мисли в главата си и да си не натоварвам съзнанието си с такива "емовски" теми. Нали съм "руса". Но истината е, че темата за "това да бъдеш посредствен" във всичко много тревожи едната ми мозъчна клетка. В последно време все я обмислям и просто ще я напиша скоро...колко да е скоро. А сега си оставам само с празните мисли. Те пак си се редят - многобройни, ту кухи, ту далечни, ту належащи.... Нищо не правя с този блог. Приказки ще разказвам - те били много, статии да пиша - те никога не стават това, което искам да са....И накрая има и такива неща, които са просто някакви драсканици. Мисли в буркан си складирам, за поколенията.
      Да, викай ти, който четеш това - викай в ужас, защото си е ужасно. (ужасно написано е) Викай, защото ми е тъжно днес, нищо не чувствам освен тъпа умора. Отивам да си взема някой друг буркан - да се опитам да си натъпча главата с позитивни мисли, защото хората умеят да се радват на онези простички неща, на които аз им се чудя, как въобще могат толкова високо да ги ценят. Алчността ще ме убие...ако не гордост или надменност преди това.