Първо ме обзе адски гняв. О, аз съм способен и на по-добри представяния, един Зъл Лорд трябва да е наясно, че е задължително границите на неговия гняв да са над възможните. Или поне винаги да изглежда по-вбесен, от колкото някой може да си представи. Е мен ме биваше в това, бих казал, че дори ми се отдаваше да изглеждам гневен. Гневът ми нямаше същото въздействие, както Погледът, но определено си го бива. Пред МОЯ гняв и крале са треперили.
Е, не и жените. Казах ли, че съм в АДА!!! Ще ме докарат до истерия, тия гадове! Преглътнах, запазих самообладание. Бях леден. Нищо, че ме обливаха горещи вълни от притеснение, не, не от това, че си позволяваха така да ме зяпат, а по-скоро от новозародилото се у мен чувството на това „да те заплюят в лицето“. Аз съм СТРАШЕН!! Аз съм ЗЪЛ!!! НЕ СЛАДЪК…..или каквото и там да ме нарекоха, вече не помня всички думи. И какво като съм рус, това си е отличителна черта на нашата раса. Освен това съм наясно, че съм слаб, но за това са ми измислили така удобната броня, за заблуда на врага(от която съм така трагично лишен в момента).
Отчайвам се тотално.
А какво, по-точно, трябваше да правя в подобна ситуация – сам, заобиколен от врагове. Последното нещо, на което можех да разчитам беше красноречие. Един Лорд, никога не разчита на красноречие! Когато си Зъл няма място за лигавщини, трябва с груба сила и кратки, ясни заповеди да налагаш власт.
Ние от доста време знаем, че не съм типичен лорд, нали съм бил „сладък“ . Да ми целунат сладкия задник тогава!
Кралицата прекъсна тези сантиментални откровения в моята душа. За миг бях забравил, че стотици малки очички ме зяпат все така очакващо. И какво, по дяволите, очакват от мен.
- Ти, явно, си първият мълчалив Лорд от вашата раса – заяви тя.
Поразясни ми, че са залавяли и друг път наши експедиции. Някои от „колегите“ ми са се държали доста неподобаващо като пленници. Кодексът го изисква – като един Зъл Лорд бива заловен, той трябва да всее страх и смут в своите врагове, трябва да ги накара да съжаляват, че са го заловили. Един Лорд, трябва все така да бъде зъл, дори и да са тръгнали да го убиват. О, и драматично мрачен, да не го забравяме.
Все още ме пронизваше с поглед, но резултатът от последната й реплика напълно я удовлетворяваше. Да….Как иначе, добре й се получи.
- Не благоволявам да разговарям с нисши раси – леденият ми глас проехтя в притихналата зала. Ако не друго, всички млъкнаха. Свъсих вежди и скръстих демонстративно ръце. Малко вирнах и глава, за малко щях да забравя този важен елемент. Ха, бях избрал точните думи, като по учебник...А с крайчеца на окото си се радвах на постигнатия ефект върху кралицата - око за око, реплика за реплика...
Последва удар по главата, който ме просна на колене и дълго разяснение „къде се намирам“ . Любима ми стана фразата „да си знам мястото“. То в момента се очертаваше в няколко плочки на пода. Не беше кой знае какво място, нали. От кралицата научих и много неща за расите и други подобни идеи от гледната точка на жените. Честно казано ли? Това бяха най-големите глупости, които бях чувал в живота си и след като реших да споделя това с тях, те решиха да ме запознаят отблизо с копията си. Това беше първият път в живота ми, когато някой си позволяваше да ме нарани. Потресът ми бавно отстъпваше на чувството ми за мъст. Още малко…само още малко….
И после ме оковаха и ме пъхнаха в затвора за няколко дни…..
Няма коментари:
Публикуване на коментар