Опа! Какво стана сега, горкият ни блог! Няма мило *гали монитора*, не сме те забрави ли де, не се сърди *към блога*!!! Мисля, че собственият ни блог ни мрази, тц.
Цял месец мина, а нищо не сме свършили. Няма вдъхновение, няма настроение, няма живот!! Ще се хвърлим от някоя скала (в моя случай, съвсем буквално, трябваше да се хвърля в една пропаст в minecraft, за да осъзная какво е чувството да "полетиш" в мрака....не е приятно....никак даже >.<'''....). But fear not! Ще направим едно голямо наваксване, стига да има кой да го прочете :}.
So what's new around.....
Беше тежък месец. Учене - малко; Игри - тъп minecraft, ще си загубя целия социален живот заради теб; Социален живот - БУНКАСАЙ!! Уеу!! Не..не....ох...и пак... не....Виждате ли тази картинка вляво - е, ето така изглеждахме след целодневен труд. Не искам да виждам суши! Нито оригами! Да не говорим, че ми се гади от японска музика, а и собственото ми кимоно ми разката фамилията през целия празник. Бях един достопочтен паун. О, щастлива съм все пак, тази година нямаше малки нарутарДчета, които да ми късат нервите. Започвам да си мисля, че не искам да виждам отакута, те са ми някак си....too mainstream :D (hipster kitty mode ON ). И в този ред на мисли, нека си го призная....да ...ще си го призная..... Kimi ni Todoke.....седнах да го чета. Yes, yes I admit! I did it! I've wasted a whole day.....anyway..... Не знам защо, но една толкова лигава и клиширана, и досадна на много моменти, и бавна, и с абсолютна липса на оригиналност, история, все пак ми харесва. Остана ми да запея - love is in the air, every way I look around... (или текста не беше така). Пролет пукна, ние не. Е...умрях няколко пъти де, бивайки взривена от гадни ходещи намръщени крийпъри ( damn them all, they freak me out!! ). Ъ...не...да сменим темата.
Като махнем анимето, мангата и проклетата игра....нека кажем и по една дума за кафе. Трябва да говорим за кафе. Ето...бях достатъчно болна, за да не пия кафе дълго време, но от днес почнах. А после...после ще ида и ще си направя една чаша с формулата на кофеина. (вече ще си имаме и сувенири за блога ни ;) хеххех ). А кафето ми влияе благоприятно на мозъка - почвам да получавам вдъхновение, но ще споделя съня си в друга статия, сега ме мързи. О, даааа~ и този път имаше гонене и ножове...Инересно е колко хубаво е чувството да държиш нож...дори и да е само на сън - беше чудесно...
Ще кажа и дума за заглавието ни. Това е новият ми любим цитат. Новата ми философия в живота. (браво Танче, по-често да ръсиш такива неща) Отнася се до основната истина в живота - това да останеш и да четеш NatGeo списание, в никакъв случай не ти донася кафето. Но ако оставиш списанието, ще можеш да си купиш кафе. Добрите неща в живота не идват с познанието. И кой беше казал, че познанието е болка? Пропуснал е да каже, че болката се конкретизира в липса на кафе. (ще впия зъби в торбата с кафе @.@). А после ще заспя и ще си досънувам якия сън с ножовете. А хората все ми се чудят, как може да спя по 12 часа - може и още как! А вие какво интересно намирате в реалността - когато сънувам мога да съм всеки - мога да правя магии, мога да боравя с мечове, мога да властвам и мога да съм зла, но мога и да спасявам хората.
А утре ще се събудя и ще е пак като днес - ще ме вали порой, ще трябва да уча, ще се занимавам с документи, ще копая в някоя игра и тъжно ще чета някое шоджо, с надеждата за по-добри времена. Ето как се разказва един месец в една (не)кратка статия. А ето и как изглеждам аз, след като я написах...Ще плача..искам нож....ама не в главата, тая секира ми е достатъчна...мисля.... *sob* *sob*
Няма коментари:
Публикуване на коментар