Top 5 shoujo manga ~part 2 ~

Because choosing only 5 of them all is just not enough ^.^''''. So we decided to make another top 5 - it was a fearsome competition! We had to choose only 5 out of hundreds (I mean, each of us has read more than a hundred shoujo manga XD) but in the end...I kind of think we will make part 3 of this XD.
Again - no smut in this list - just "pure love" shoujo manga, some comedy, a little bit of drama and endless enjoyment. Enjoy and leave a comment, or a suggestion, or just a hate message :P

No: 5 
Special A

   This is a story about a smart and hard-working girl - Hikari, who is part of a special class - the S.A. in a school for rich people. As the story goes, the main hero and her rival No:1 - Kei is actually in love with her and....You'll have to read the manga to know the rest.
   This is just the typical shoujo setting, though Special A has, if not NONE, but a little of development. 10 volumes of  "friendship and magic" with no drama or plot-twists. I was kind of disappointed when I finished it. Apart from the love plot, the art is gorgeous and Takishima Kei is just one of those main characters that just makes you love him form the very beginning. I can't say I feel the same for Hikari, but I love Kei :). This manga is more of a comedy and it is quite enjoyable. I mean, where else do we have a girl that doesn't speak in order to preserve her beautiful voice o.O I really enjoyed Special A and I would recommend it to all shoujo lovers. Overall ~7/10~

No: 4   

Yamato Nadeshiko Schichi Henge

   This is one of hell of a good comedy. And when I say comedy, I mean something that would make even the most gloomy people. Speaking of which, this is a manga about the "dark" Sunako and her transformation into a beautiful lady. You might not now but "Yamato Nadeshiko" is a term used for a perfect traditional Japanese woman. As far as I remember it originates from the Ist or IInd WW and it referred to all of those women who could manage to survive without their man around. It is a symbol of strong and beautiful women. The main heroine - Sunako is nothing of the sort. Oh, and she likes horror movies and skeletons and all sorts of scary things. And she lives with 4 bishies who are forced by the landlady to turn Sunako into a lady or else...
   What I do not like about this manga is the art and to be precise the way boys are being drawn. Sunako herself is a chibi most of the time anyway, but the 4 bishies are absolutely awful to my opinion. At some point I began to wonder if the mangaka made them look like that in order to make fun of the bishounens in general.
   If we ignore the art, this manga is still something one should read - it's a unique comedy!!! Not much of a romance or shoujo, but a comedy! If the art of the manga is too much for you, you might want to see the anime - it is based on random chapters of the manga. There's also a drama adaptation. Overall ~8/10~

No: 3

Zettai Kareshi

   I love all of Watase Yuu's works but this...I actually cried at the end of it. I've also seen the drama adaptation. I cried my ass at the end of the drama too. But this is not a dramatic manga with a lot of tears. Not at all. The story is about Riiko, who wants a boyfriend. Wouldn't you know, she gets one...She get's a robot boyfriend - the Absolute boyfriend.
   Yuu-sensei has her own unique art, I cannot say it is perfect or modern, or whatever. But it is not the art that makes this manga so good. It's the story. It's touching - it makes you laugh and cry, burnt with anticipation to know what happens next. It never leaves you disappointed! Furthermore the characters evolve in the course of actions. I just love it! It has it's own cliché moments, but just ignore that and I promise you - you will never regret reading this. Overall - ~9/10~ 

No: 2

Ouran High School Host Club

   One of my all time favourites! I've been into this manga form it's very start and I'm still sad it came to an end. It has everything you want - rich bishies, a sarcastic main heroine, comedy, love, bishies...Oh, did I mention bishies? No, seriously, this is more of a love comedy harem shoujo but it's not that famous for no reason. You see, even boys like this. I'm sure you all know the plot, so let's concentrate on my opinion on the subject.
   The art is lovely and I laughed and laughed while reading the story. Oh, and I love the twins @_@! And Kyouya! This manga is like a display show for types of bishies - just choose. And I must say, Haruhi was hilarious, though, a little bit too oblivious. What I did not like of this manga was the obvious end. It was of no surprise who would Haruhi end up with, but I don't think the author even tried to make her readers ponder on the subject. Another thing I did not like was the way her "identity problem"was resolved. I expect some "drama" stuff there but the actually solved it in just a few pages T.T' not even a whole chapter.
   Anyway, Ouran is a MUST read manga for a shoujo fans! Over all ~9/10~ 

No: 1

The Bride of the Water God

   This is something I've been into recently. It's a manhwa and it's one of the most beautiful things I've ever read. It's not only the detailed art - it's the story. I has a bit of love and happiness, sadness and emptiness. While reading you will feel like crying out of happiness and sadness at the same time. The story is about Soah, who is sacrificed to be the Water God - Habaek's wife in order to save her village from the long drought. When Soah finally finds herself in the Water God's kingdom, she finds out she is to be the wife of a child. But the Water God himself has a secret - he is a child during the day and a man during the night.
   And this is the love story of Soah and Habaek - a love in between a war between the Gods and Soah's hesitation to remain by Habaek's side forever. It's just lovely. It makes you wonder what to do in her place. It makes you feel sad for them both. It makes you love them, love the art, love the manhwa! Overall ~10/10~

Малък и скучен живот

   Настъпилата ми паника относно това дали 10000 йени ще ми стигнат въобще да ям нещо на месец бе заместена от засилено желание да спестявам. Живее ми се като принцеса, определено, но някъде дълбоко в мен...Това хич даже не е вярно. Задоволството ми когато свърша нещо ме радва дълго време - аз затова и не върша нищо :D
   Хубаво е когато има кой да ти помага при такива важни стъпки в живота. Човек трябва да подхожда към това с известна доза отговорност, но никаква паника. Светът е толкова глобализиран, че е чак глупаво да се вълнуваме, че отиваме в друга държава. За неособено разговорлив човек като мен, това направо си се равнява на десет крачки. Без малко смелост няма как да проговориш език. Смелост нямам, малко кураж се навърташе, но се изпари след първи курс. Сега ми остана твърдоглавието, че ще го науча този език и толкова. Ще се справя! Точка!
   А хората си живеят живота. Малки домове, малки семейства в малки градове, както и аз съм живяла. И всички с малките си и дребнави проблеми, с ежедневните си занятия, все същата работа и все същите хобита и интереси. Всичко това ми е до болка познато. И ми се гади от него!
   Вярвам, че всеки един от нас е роден да върши велики дела. Вярвам, че всеки един от нас е достатъчно умен и смел, за да постигне мечтите си. Стига да знае как да го постигне. Ако мечтата ти се ограничава в тих живот в град Враца, то няма как да покориш Ню Йорк или Пекин! Ужасявам се при мисълта, че може да се наложи да си остана тук! Не искам това да постигна едва до 30- една проста работа за до 1000 лв или пък, недай си Боже, дете. За Бога! Животът е пред мен, искам да обиколя света и ако трябва ще си сцепя задника от работа, но ще премахна всички пречки и страхове на малкия си свят.
   Светът е огромен, пълен с по-добро и по-лошо. Когато открия каквото искам, тогава ще се задомя и ще си купя куче. Няма да е преди 30 сигурно :]. Амин!

10 неща за анимето, за които ми трябваха 10 години.

И така...С навършването на 22-рия рожден ден отбелязваме и паметна кръгла дата в историята - 10 години гледане на аниме. Толкова отдавна ли е било!? Амии~ Ако трябва да бъдем точни, на 12 вече знаех, че гледам аниме...по-точно манга, тогава не правех голяма разлика...По-точно никаква разлика. XD. Сега, 10 години по-късно, мога да кажа, че съм набрала опит и познание, от което реално погледнато няма НИКАКВА полза, освен личното ми задоволство, че знам поименно няколко стотин анимета и съм похабила почти половин година (24/7) от живота си да ги гледам/чета. Ето до какви животоспасяващи изводи стигнах:

1# Анимето не е всичко на света! 
    Там има и манга и тя е поне 80% по-добра от анимето.

2# Анимето не вреди на живота ти!
   Не повече от цигари, алкохол и/или facebook и каквото и да е там. От него най-много да сложиш очила и да загубиш представа за реалност, нищо страшно.

3# От гледане на аниме можеш да научиш по нещо и на японски!
    И нека всичко бъде ~desU!

4# Не всички фенове са "яки" хора!
   Особено ако са с 10 години по-малки от теб и с около 200 анимета повече от теб.

5# Анимето не те прави по-умен/красив/оригинален/велик или обратното!
   Анимето е хоби като всяко друго. То не те прави по-велик от останалите. Нито те прави по-малоумен от тях. Ти си си малоумен така или иначе.

6# Всяко аниме, което има в описанието си "bishounen" трябва да бъде обозначено с "Опасно за живота"!
   Защото ако си го цените, никога не гледайте такива неща. Нанасят непоправими психически, а понякога и самоналожени физически, травми!

7# Резюметата и постерите винаги лъжат! 
   Вярвайте само на шестото си чувство. Но понякога и то не може да ви спаси.

8# Едно аниме винаги е или надценено или подценено!
   Няма средно положение, няма едно мнение.  

9# Няма нищо лошо да си 20+ и да обичаш шоджо и шоунен!
   На кой му пука какво гледаш, нали на теб си ти е кеф! Ако искам пък ще гледам Тоторо!

10# Анимето е решението на всеки проблем!
   То носи неимоверни количества познание за живота, любовта и всичко останало и развива въображението до невероятна степен. За всеки проблем си има аниме, в което той е решен.


Разбира се това не е всичко, което съм научила за анимето. Освен, че трябва винаги да подбираш какво гледаш! Това са просто малко от нещата, които можем да кажем... Едно време майка ми викаше, че когато стана пълнолетна ще спра да гледам. Аз си мисля, че и на 80 пак няма да ми омръзне. Това е проклета дрога, мания! Отивам да гледам @.@

Три сини кита покоряват Враца!

   Пак съм аз! О, неее~! Сега ще разкажа една история, която много прилича на историята за трите прасенца, но е история за приключенията на трите сини кита a.k.a The Baka-Bijin Trio във Враца.
    Началото бе горещо. Много горещо, направо като в сауна, особено след като климатикът на колата се беше счупил. Той все още си е счупен, но ако е вярно, че след 6 месеца ще имам нова кола с автоматични скорости, то за 2 седмици още в България няма да умра от липсата му. Та трите кита се свариха.

малкото ми кристалче @.@

   И после на единия кит му беше рожден ден. И той се зарадва на подаръците си! Поне за първи път не му дремеше на този син кит дали има рожден ден, гости или каквото и да било - just havin' a good time :) Понякога е хубаво да си син кит. Хубаво е да не се притесняваш за гостите си, да не чакаш рождения си ден, да не ти пука какво ще облечеш, дори не си бях купила нищо ново за него. Въобще, не мене - един син кит, не ми дремеше на никаквата работа, че съм се родила. И се чувствам прекрасно от този факт. Нищо предварително - всичко за момента. Best B-day EVER :D.
   Както виждате малкото ми кристалче расте усилено о.О А довчера беше само една малка таблетчица -____-''. Толкова е сладко!! Очаквам го да е вече пораснало преди да замина, прощалният ми подарък, не бях виждала такова нещо, но е гениално. А и по-добре се справям с нежив подарък, от колкото с онази нещастна четирилистна детелина, която дори не успя да поникне Т.Т'''' (и малко даже не прокара ;/ ). Ще го нарека baby crystal, защото звучи като baby monster, а това ми напомня на Търново! После ще го прекръстя на monster crystal, защото звучи по-яко!

Габровски часовник!

   Откаченият ми габровски часовник, който тиктака на обратно също много ми пасва. Не съм обратна, по-скоро съм НАобратна :D. Подходящо за мен, нали винаги казвам, че мразя mainstream неща - на ми сега! Относно другите подаръци дори няма да коментирам! Нова рокля, САМОЛЕТЕН БИЛЕТ и кожено палто за 200 лв о.О Егати пазаруването, ограбила съм Швейцарската банка!!!! И ми харесва, да си призная ;} Това сигурно ще е последният път, в който ще се почувствам богата преди да замина. Много е важно да се почувствам богата, просто защото хич даже не съм ограбила банката Т.Т''' Много тъжно!!! Ще си взема поука за следващия път.

Къде е Скакля?

   И така бака триото покори Враца и Балкан. Преминахме през тежки премеждия в Леденика. За щастие, никоя от нас не заседна в Чистилището, нищо че се опитахме всяка по веднъж. Пожелахме си по нещо добро в езерото на желанията, къде кебапчета, къде пари, коли и още кебапчета и с това, общо взето, завърши разходката ни из пещерата. Беше поучително и студено, второто в по-голяма степен.
   След това последваха славни изживявания като опустошаването на куп салфетки в ресторанта и вбесяването на сервитьорката в Кадифето, просто защото цените в менюто нямаха нищо общо с тези от сметката, дните на веселие дойдоха към своя край. Важното беше да обходим от единия край на Хижата до Згори Град пеша в 2 следобед, да стопим някоя и друга мазнина и след това да ги наваксаме двойно....НЕ ТРОЙНО и дори ЧЕТВОРНО с по една пържола, кълка, домати, покита, пудинг и по една мелба за края на вечерта :D Трите сини кита се наядоха. Най-после!

Гана Амфора! За ценители!

   После установихме, че ако съм гръцка богиня, то ще съм такава на лудостта. Бих се казвала Гера, по прякор Църната Мамба. Мисля, че много ми отива, добро е, нищо че съм бледа като стъкло и дори от цял ден висене на плаж смених само един нюанс. Много ще си пасна с японките. Голяма амфора съм на снимката, няма що! Ако не друго, минавам за Самара, която снимка няма да излезе на бял свят, просто защото не искам някой да сънува после кошмари.
   Пък иначе добре мина. Като за 22-ри рожден ден, даже мина перфектно, явно трите сме родени за простотия. Ще ми липсват тези дни, ще ми липсва и нашата си лигня. Но какво пък, нали си имам неща за спомен, другото е само в главата ми.
   Сбогом рожден ден, здравей ново начало. От утре пак почвам учене и тренировки, дано поне едното даде резултат :D

Последните грижи на 21!

   Пак ме е хванала "рождената криза". Изглежда всяка година преди рождения си ден ще откачам от депресии и апатия. Не е защото ставам "по-стара" или защото "минава още една година" . По-скоро проблемът е в това, че очаквам да имам гости и те да се чувстват добре. Самото притеснение, че няма да е така и че може да съм най-скучния домакин на света ме побърква. А да....и още една година отминава.
   Аз и без това вечно се чувствам "стара". Ако майка ми ме чуе, пак ще ми вика. Страдам от онзи проблем и синдром "ще умра млад, за да съм вечно млад", по-познат като "страх от това да умра стар". Страшно си е, тоест, колко да е страшно. Особено когато съвсем наскоро си преминал тинейджърската фаза на "не ми се живее - живее ми се". Сега точно ми се живее....Преди няколко дни казвах, че мразя света и хората в него. Мисля, че ме тресе ранна критическа :D.
Нищо чудно и да е така. Онзи ден четох в една манга най-смисленото обяснение на моята апатия. Ето какъв беше диалогът между главният герой и героиня:
 той: Нямаш ли по-смислено желание? На хората им е по-лесно да живеят егоистично.
 тя: И така да е, желанията се пораждат от страст. Когато няма какво да привлича вниманието ти, тогава губиш интерес и няма как да се породи желание.
 той: Значи водиш ужасно скучен живот.
   Този диалог ми харесва, но пък означава, че съм започнала да водя ужасно скучен живот. След около половин ден ще стана на 22 и нищо няма да се е променило. Това е ужасно. Още по-ужасно е, че аз на 22 вече нищо не искам от живота. Или поне нищо "ново под слънцето" не искам :)
   Искам жълт чадър и да валят розови сърчица, докато аз се разхождам по зелен мост над лилава река. ЧАО СКУЧНА 21, здравей ново начало на 22 ^.^~

Така като ме гледате - хич не ме е грижа, че след 2 седмици заминавам, а не знам бъкел японски. Мамицата му! :D

И един мотор си лети и лети...

   Свежо августовско утро! Дааааа ббееее~ Отвън птичките немощно се опитват да надвикат движението, моторите ЛЕТЯТ, а аз отварям очи и виждам прекрасна обедна зора и стелещият се моторен дим около терасата ни. Казах ли вече, че моторите си бръмкат на улицата отвън? Не мога да разбера защо всички ме гледат странно, когато има кажа, че мразя мотори. Още по-странно ме гледат когато изразя по-личното си мнение по въпроса и пожелая на мотористите "да се пречукат по-скоро и по възможност да летят 10-20 метра, преди моторът им да се разбие върху тях или в някоя скала в съседство." Наслушах се на глупости (най-вече защото имам много лошият навик реално да изслушвам хората - голям недостатък, особено в случаите, когато реално ми пука, колкото ми пука за бройката на картофите в шкафа на съседката от петия етаж на съседния блок). Обясняваха ми как нямало по-"яко" чувство от това да си на мотор - вятърът веел косите ти, усещал си скоростта, адреналинът, нямало такова усещане. Е, ми вземи играй NFS или, за по-лесно, иди се пречукай някъде с мотора, ама по-далече от мен, не искам да се цапам с кръв.

   Познавам тук там хора, които карат мотори. Всички до един пострадаха при катастрофи. После ми разправяйте за адреналин! Ха да ви видим адреналина, като единият вече е обезобразен >>"" 

Кажете ми, за Бога, какво му намирате на един мотор? И не, не ми дреме на онази работа, която я нямам за "якото чувство". 

   Идете се спускайте с колело по склон - на ви вятър в косите и още повече прах в очите. Да, ужасно приятно е. Искате скорост - ми идете на самолетна писта и си пробвайте колата, там поне няма къде да се натресете. За голямо съжаление. НО! ВЪОБЩЕ НЕ МИ ВРЪНКАЙТЕ ПО ЦЯЛА НОЩ ПОД ТЕРАСАТА! ДА! Точно вие гадни тъпи врачански недорасляци! Т.Т'''' Дали съм бясна? Да направим кратка справка - кога под терасата ми има мотористи? Това ще е най-кратката справка, защото те НЕПРЕСТАННО са там. Денем - Ок! Все едно! НО НОЩЕМ!!!!!! НООЩЩЩЩЕЕЕМММММ! Ох, моля ви, пречукайте се, сериозно, взаимно ще си спестим ядовете! Аз ще си спестя шума при всяко седене у дома, вие ще си спестите ядовете за цял животи ще идете на едно по-добро място. Сигурна съм! И аз ще си спя най-спокойно, защото в 3 през нощта не е нормално някой да се прави на "много готин" и да вдига 120 на прекрасното врачанско "шосе". Аз не искам да оправят дупките, за да може някой да се забие в някоя канавка. Те и без това са ги разкопали сега, за да газифицират. Колко яко!

   Пък и не са само мотористи-пишлемета. И ония със спортните коли са същите - газ до дупка, какво като ще проглушим всичко в 10 сутринта. Аз искам да кажа нещо на всички горепосочени и на всички, които искат да са такива:

   Скъпи сънародници, съграждани, добри ми приятели, ако сте от онези яки типове, знойни мъжаги, интЕлегенцията на народа; ако сте неотразими и искате да изразите това чрез непосредствено демонстриране на своите качества и тези на скъпото си превозно средство; ако търсите внимание и слава; ако искате да изживеете живота си като на филм.... Аз ви препоръчвам по една клизма дневно, извършвана от бесен орангутан в присъствието на луд доктор и сестра-върла феминистка и ако и тогава нещата не се оправят... То тогава мога само да ви пожелая да се претрепете някъде по-далеч от нормалните хора. Никой не е длъжен да стои буден по цяла нощ (като мен), само защото искате оная ви работа да се чувства добре и да се намирате за важени, като летите по улицата. Ако сте недоволни от тази статия, моля, заповядайте да си поговорим на четири очи. Гарантирам, че след разговора само моите ще са си на мястото си, а на вас може да ви липсват и други части. 

Celty says: "Off with their heads!!!"

I tried to make icons! Yey!

This is not something to be proud of, but anyway, I did try ;) I combined some pictures and added over 10 photoshop effects on these here. Still, I have a long way to go before making a good anime icon. Wish me luck ^.^V

 I used random images. I did not draw any of these, all credits go for heir creators :)

Записките на Злия Лорд - X - От гледната точка на Ники

   Мислите, че животът е жесток! Че е несправедлив към вас, че ви тъпче и смазва! Мислите, че съдбата си играе лоша шега! Нещастните сте, бедни, недоразбрани или самотни.

Е, значи едва ли разбирате на МЕН какво ми е! От кралица, станах домашен любимец на някакъв откачен, базата ми беше полуразрушена от вражески кораби, хората ми не ми се подчиняват! Какво разбирате ВИЕ от това! Мислите, че сте нещастни – е как ви се струва невъоръженият ви пленник да помете цяла зала с обучени бойци и да ви вземе за заложник? КАК? Ако щете ме наричайте истерична, но на вас не са ви се случвали подобни неща! Така си и мислех!

   Тежко преживях последните събития. Уж си хванах прекрасен пленник, а той се оказа онзи Зъл Лорд! Когато ми го доведоха едвам се сдържах да не попитам дали не са се объркали нещо – пред мен стоеше един такъв русичък, слабичък. Направо миловиден, като се има предвид колко е зла расата им. Абе като ангелче беше!

   И после каква я стана! Както си и знаех, всички лордове са еднакви – с извратени съзнания и покварени умове! Аз се опитвах да му дам шанс, виждах как останалите момичета изпитват симпатии към него, казвах си: „Може пък аз да бъркам. Трябва да бъркам, трябва да са го принудили да върши такива неща.“. Е, сама си го направих – сама се забърках в тази каша и ето ме сега с каишка на врата, завързана за облегалката на собствения си трон и седя на пода…Мисля, че той ми отмъщава, за дето го проснахме два-три пъти.

Не му бях говорила от вчера, от както разбрах кой всъщност е. Седях мълчаливо и кротко, а у мен се прокрадваше слабо усещане за панически страх. Да, под бронята той беше слабичък, почти с човешки вид, но сложеше ли онази отвратителна маска се превръщаше пак в кошмарът на всички галактики – Злият Лорд, Господар на Ада, Предвестие на разрухата. Въобще имаше много имена, но те не се равняваха на бройката планети, които беше поробил. Нито пък на избитите от него народи.

   За Лархе от Текта се носеха легенди, всяка една от които включваше измирането на поне няколко стотин хиляди души и опустошаването на минимум десетина колонии.

   Обречена съм!

...

   Да не говорим, че имах известно раздвоение в отношението си към него. Той нищо лошо не ни правеше (освен, че всеки ден измисляше по нов начин как да ме унизи), дори спаси колонията ни от нападението на собствените си кораби. След онази холограмна комуникация нареди на собствените си хора да се погрижат за базата ни. Имам упоритото чувство, че има раздвоение на личността.

   Пред мен той не носеше маската, явно не ме считаше за някаква заплаха или не намираше за нужно да се държи, както той го наричаше подобаващо, пред „домашния си любимец“. Все пак при всеки мой опит да му извадя очите с голи ръце, той просто ме хващаше и ме просваше по гръб. Или ми извиваше ръцете, или ме дърпаше за веригата. Веднъж дори ме влачи така по целия коридор.

   Дори сега се беше настанил удобно и задълбочено четеше някаква книга. Представях си, че както си е седнал ще го нападна и ще го убия. Там беше проблемът – можех само да си мечтая за това. Зяпах го така настоятелно, че той накрая се обърна и ме изгледа въпросително:

   - Какво? Книгата ли искаш?

Аз не отговорих веднага. Все още се борех с чувствата си – не можех да повярвам, че това нещо пред мен беше изравнило със земята столицата на Враската империя.

   - Ей, Лархе? – попитах аз след малко

   - Ммм~? – отвърна той разсеяно, пак се беше зачел. Дори не ме погледна.

   - Защо постоянно четеш? – осмелих се да го попитам. Мълчанието ме потискаше, исках да говоря, независимо, че се страхувах в някакъв момент просто да не му кипне и да нареди да ме заколят. Той затвори книгата и заби замислен поглед в тавана.

   - Кой знае. Просто ми харесва, пък и какво друго да правя, когато седя сам в тронна зала.

   - А не се ли сърдиш, че се обръщам към теб по име?

   - Защо? Трябва ли да се сърдя? – виждах как весело пламъче играе в очите му. Когато бяхме сами в залата, той често се усмихваше и се смееше. Когато наоколо имаше други, вечно беше сериозен, гаден и заядлив.

   - Ами де да знам! Нали си лорд и никой не се обръща към теб по име! Очаквах, че ще наредиш да ме измъчват заради подобна обида.

   - Я! Много добра идея, искаш ли още сега да я приложим! – Лархе се разсмя при вида на пребледнялото ми лице. – Всъщност си права, ако някой друг посмее да ме нарече по име, ще наредя да му направят стотина прорезни рани и да го потопят в казан с вряло олио. Но не виждам причина да го правя и на домашния си любимец. – тук той ми се усмихна, почти изглеждаше мило, ако не беше повече от онзи тип усмивки, с които изпечените убийци те даряваха, след като ти кажеха, че „нищо лошо няма да ти се случи“. - Намирам го за забавно, да ме наричаш по име. Никой никога не го е правил. – добави той.

   - Тч… Защото ги е страх от теб! – добавих аз

   - Така и трябва. Иначе ми се качват на главата – обясни той

   -  МОЛЯ! – креснах в почуда – САМО заради това! Знаех си! Знаех си! Ти си егоцентричен, гаден, подъл и ЗЪЛ!

   - Знаеш ли, и ти ми се качваш на главата, но си още жива, нали! А и с подмазване няма да стигнеш далеч.

   - И всички онези неща за теб са истина! – продължих разпалено, в опит да го засегна поне по някакъв начин.

   - Хъммм~ Знам ли? В голяма част…Би трябвало.. – заяви Лархе и отново заби замислен поглед в тавана, оставяйки ме да крещя по него. Да ме игнорира му беше вече като хоби.

   Може и да беше зъл, но освен това, очевидно беше ужасно умен и с отвратително чувство за хумор. А, да не забравим и впечатляващото усърдие, с което ме вбесяваше всеки ден.

WARNING!

WARNING: Caffeine level not currently therapeutic. Approach at your own risk!

 Taken from Varee's facebook page ;)

Manga review - Harlem Beat wa Yoake made

Harlem Beat wa Yoake made 

( ハーレムビートは夜明けまで ) 

by Takishima Kazusa

   While reading, I kept wondering what the hell is a "harlem beat" and I could not figure that out till the end of the manga, though at some point they mentioned something about the name. I didn't actually pay any attention to that or to any other part of the manga, to be exact. I did open Wikipedia in order to find out what this is, the "beat" I mean... It was a total fail - "too long, didn't read" so let's leave the name to our imagination.  
   Story~ What story?!! I mean, do you really expect some sort of a story out of this!?? Nahhh~ The is about the prince of Hell - Kaito - tall, dark and handsome, who, being forced to get married, runs away to the human world with his pet-cat Levun. After arriving on Earth, they both change form - Levun turning into a big-boobed beauty, and Kaito - into the quite the opposite of his self. As a human he is Yamato Kujou - blond, short, skinny, pretty weak, but he still has a large tattoo on his back - the symbol of the prince. Of course, there are pursuers from hell, send to find the missing prince and the stupid crest on his back, turns out to be the only way to find him. Guess what happens - "let's strip him to find out" T.T''''' The pursuers you ask? I like this description, taken from MAL: "Meanwhile, King of Hell sent a womanizing vampire, a short temper werewolf, and a kind hearted zombie to retrieve his son." Actually, that's no zombie, but a Frankenstein named Taiki. And there the story begins - Taiki and Kujou become best friends and so on... You have to read the rest.

   Actually this manga is quite enjoyable. I may not be a shounen-ai fan, but I am not a hater either. It had no shounen-ai tag in the description, and I admit - there were no such elements in the manga...just some bromance!! Oh, why should male friendship always lead to shounen-ai? I actually have no idea, it's just me. And after checking up, I found that Takishima-sensei usually writes shounen-ai series, so I guess it's not my fault for getting the "right vibe". Setting aside this fact, the manga is really fun, not original or unique (or whatever). It has wonderful graphics, a little bit messy in the female character, but perfect for the males. Check our bishie prince here, it's such a waste that the story is so lame ;/ . I actually expected some love story going there between Kujou and a female character, but it turned out to be more of a comedy-slapstick than shoujo to my opinion. Nevertheless, it's was funny. Though I wished to see more of Levun in action. But that's all feminist me ;)
   Read or Not? I say - read! But don't expect anything hilarious. But it is, indeed, a pretty good, for a unpopular, manga.
   Genres: comedy, adventure, shoujo, fantasy
   Status: completed - 5 volumes ( 27chapters ) 

   Overall: 

 

Мънички мисли за кланета

   Незнайно как, една от невзрачните ни публикации - толкова злободневна, гневна, обидна и каквото там си изберете, се е наредила като най-четена. Аз съм удивена какво харесват хората! о.О  Още повече, че специално се старая да не пиша подобни неща!
   Абе, все едно :) Нека се забавляваме! И без това аз цял ден слушам една и съща песен и се опитвам да стъпя на правилната тръпка за описване на масово клане. Е колко да е масово? Само около стотина хиляди по скромна преценка. Ама пък кърваво ще го направим - с откъснати глави, въргалящи се черва, хвърчащи крайници, всичко както си му е реда. ^.^~ Но така и не седнах да го напиша де, ситно пристъпвах от един крак на друг, търкалях се по дивана, търкалях се по пода, по спалнята, по кучето, но така и не седнах да го напиша. А и има други неща на дневен ред....
   Тоновете шоджо, което чета ли? Ще ме убие бавно и мъчително, но съм твърде надъхана да питам някоя японка, дали е вярно, че така се държат момчетата им о.О Quite impossible, in my opinion. По-вероятно е да ми опише нещо от сорта на Futrai Ecchi.... Не питайте защо съм го чела. По-точно не казвайте на никой, че съм го чела... Това-е-тайна! Пак ще ме вземат за извратена, но аз се залях да се хиля на проклетата манга Т.Т''''
   Трябвало е да се родя момче. Освен ако нямам раздвоение на личността с два различни пола. А! Това би обяснило много неща...
   Да, ами, да оставим нещата така. Моята скромна милост отива да подложи едно печено пиле на изтезания, с чисто научна цел, разбира се и ви поздравява с днешната песен за "кланета". Впрочем аз предпочитам този кавър на VanCanto пред оригинала ;) Gomen ne! Хехе, не смятате ли, че е прекрасна песен, точно като за правилното настроение ^.^~

По тъмни и мрачни улички

   Нека разкажем една история. Никак няма да е забавна, но пък ще се постарая да е много поучителна. Като се замисля, въобще няма да е поучителна, но пък може да е интересна. А може и да не я четете, абсолютно е безсмислена. Просто си спомнях добрите стари времена. Носталгия? Почти да, но нещата не могат да седят все едни и същи десет години, нали? Или могат?
   Ще си говорим за един следобед в училище и как една ученичка е хванала огромна тетрадка и пише усилено нещо в нея. Изписва ред, два. После без да се усети, буквите започват да се нижат на следващата страница, на следващия лист. Готово! Един "Пролог" е написан. Момичето се гордее с постижението си - завършен пролог на една обещаващо дълга история, не съвсем оформена и с още по-неясно бъдеще. Самото писание е задрасквано и поправяно поне петдесет пъти и самите поправки са поправяни още толкова, но пак, тя се гордее с него. Нищо, че е абсолютно неграмотно и в него натрапчиво се набива думата "съТба".
   После минават дни и седмици, в тетрадката се изливат объркани мисли и неясни персонажи, събития с неуточнен характер и времево разположение, малка любовна история и тънка нишка на трагична развръзка. Появява се и любим герой, а после умира. После и други ще "умрат", но първа глава още не е стигнала до този момент. Хъмм... Първа глава! Звучи й прекрасно, тя се усмихва, продължава да пише, все така неграмотно, но очевидно се забавлява. Радва се, за първи път от доста време насам, наистина се смее и се радва. А после не дава на никой да види тетрадката, на никой да прочете написаното. За кого пишеше си беше нейна работа! Горката надраскана тетрадка, хич не беше и за гледане, още по-малко не можеше да се чете. Толкова е нечетлива и надраскана. Моето върховно творение, първият ми разказ!

   Тази тетрадка никога не видя бял свят. По една или друга причина, най-вече, защото "сътба" може да избоде очите на човек, за другите правописни и грешки от всякакво естество, няма и да говоря. Не че и сега не правя, просто онези могат да вкарат всеки филолог в тотален потрес и недоумение. Недоумение, свързано с текста - едва ли биха разбрали смисъла му. Аз дори се затруднявам на някои по-така моменти, особено след седмото задраскване на поправката. Там е доста hardcore, както му викаме.
   Равносметката пет години по-късно е - 2 мънички литературни награди, безупречна способност за анализиране и разсъждаване по литература и, разбира се, моята най-голяма гордост - "Пейзажите".
   Които също никога няма да видят бял свят, най-вече поради психо-абстрактната си натура. Не знам човек, който реално да ги разбере, не мисля, че ще съществува такъв. Но има човек, който ги цени. Един е, един единствен, който ги е чел, но той ги оцени. Тогава има смисъл да пиша, дори и само един човек да прочете това, дори и само един човек да каже: "Хубаво е"!
   Не е ли така с всички ни, не ни ли е нужно само един човек на този свят да ни каже "хубаво е", за да сме щастливи! Аз не се нуждая от отговор, защото достигнах до него много отдавна. Никога не съм писала, за да четат другите, винаги съм го правела, за да бягам от реалността, за да си изливам чувствата някъде. Олеква ми когато "убия" някого на хартия, когато надвия злото, когато накарам доброто да възтържествува. Радвам се и плача с героите си, танцувам вместо тях, пея вместо тях, говоря вместо тях - аз съм тях и те са мен. Те са моето всичко и техният свят е моят дом. Защото не съм просто "отвеяна" или "апатична", просто съм някъде другаде, там където твоите очите не могат да видят.
   А поискам ли да видиш, тогава чети - думите ми няма да стигнат, за да опиша онова, което виждам, но не ме и упреквай, защото светът е голям, хората в него също. Много са, много са и разказите ми за тях. И ще съм щастлива ако никой никога не прочете това, ще съм щастлива и само един да го види. Аз не искам слава и пари, не искам признанието на милионите, когато най-близките ти не го видят и не го харесат. Впрочем, няма значение дали всичко ще го харесат, ако аз самата не го харесвам. Това е и причината да не мога да създам изцяло негативен герой - аз просто ги обичам всичките. Слаби и силни, зли и добри, богати и бедни, луди и разумни, живи и мъртви.
   Ако не бях човек, щях да имам 100 лица - по едно лице за всяко превъплъщение, което измисля. Сега още не са сто, но питайте ме след още пет години. До тогава няма да се откажа да пиша, ако ще да изглеждам като глупаво хлапе и да пиша толкова бездарно, че на човек да му се гади да го чете. Времето си тече, но само аз не се отказах да си живея в собствен свят. Убий ме време, НЯМА да порасна! НИКОГА!

п.с - "По тъмни и мрачни улички" е част от първото изречение на тази прочута "първа глава" ;) Изречението беше задраскано само осем пъти, в днешен вариант главата въобще не започва с тази сцена... Нито следващите, поне, 10 глави. 

Quick manga preview of the week

Okay, so here we have a list of the manga I have my eyes on and that I would like to read and comment on. I prefer to write the reviews after reading all translated chapters - to be "up to date" so to say, but anyway....Let's make a quick preview of these 3 and see if they're worth reading forward.

Song of the doll ( 인형歌 ) by Sun-Young Lee  

So far the manhwa is interesting. The story is about a girl named Lee Woo-hee who was found under a plum tree and could remember nothing but a man telling her that until the day they meet again, she will be reborn. Not the most original story I've read, but it has this vague felling of sadness. Might be the art that makes that impression - it's beautiful and detailed. At the end of chapter 1, the main hero tells our heroine that she will die in 15 days, but we can already guess who the doll is anyway. I am not particularly interested in this mahwa, it's just a random shoujo I picked while browsing on some manga sites, but I will continue reading it.

Freesia ( フリージア) by Matsumoto Jiro

 

The story is a quite grotesque representation of the Japanese society. The main protagonist has a twisted and complicated character, he's calm and a "zebra", apparently a weapon specialist or a killer. For 6 chapters I had quite enough of sex scenes in this manga! And I hate it just because of that - I expected to read a seinen about killing people (you know, with tons of blood and stuff like that) but instead I get an opening scene of something like rape o.O'''. I'm probably going to finish this manga when I'm in the right mood - a bad mood to be exact. 

Mother Keeper ( マーザキーパー) by Sorano Kairi

 

 Worth reading? So far - not really. It's the throbbing story of a young boy and his little sister, who live outside of the perfect world of EDEN - they live in the desert-like after-war Earth. Oh, man, I'm going to cry >>""" This plot is so original, I've never seen anything like it. -___-''' The art is Ok. It's not something amazing, but I guess it's not all that bad. I don't expect much of the rest of the manga, but I would continue reading. I want to see how the main bishie character kicks some ass :P .

Lovely little rating system and some news

   Hi guys! And I know what your first question would be. The answer is "no" - this is "mah baby", I would never forget about it! I mean, not before I turn 22 for real... I'm getting old, I feel old, I'm already an aunt!!!
Actually, none of this has anything to do with this publication. All I wanted to say is that from now on, I'm going to write more often in English. YEY! *I wonder if that's actually good news or bad news - I mean, a lot of people would get exposed to my stupidity* I am not going to take responsibility for any mental damage you take while reading my posts. Though I would be happy ^.^~ I just want to be useful and that is the main reason I decided to write the reviews and charts - I want to help people who watch anime decide what to see/read. Or I just want to tell them how much I hate something they love :P *Twilight!!!! YEY - I'm callin' Blade!!!*
   I will keep writing in Bulgarian, I created this blog in order to write reviews in my own language, but I've been thinking - why keep the stupidity just for myself and.... whoa!
I usually write manga reviews, but anime and books are my specialities too. No films, no music, no news and probably no games. I'm not a geek, am an otaku -___-''''
   I'm not all that good with photoshop, actually I'm not even interested in being good with it *just work, work and some more editing work with it*. But... I've made our blog a little *cute/fluffy/insert correct word here* coffee-cup rating system. It's far more simple than the 1/10 ratings, right! Now, let me explain it's meaning:

 - 1 cup of coffee - No caffeine! Meaning the anime/book/manga is horrible, I hate it! Just awful!

- 2 cups of coffee - The anime is so bad that one would not simply regret watching it, but would never forgive himself for doing so. Bad!

- 3 cups of coffee - It's just "mehhh" anime. Stupid, plain, it lacks original ideas or good graphics. Just average!

- 4 cups of coffee - Oh? Not a bad anime. Not a good one either. But there is something peculiar about this one.

- 5 cups of coffee - This one should be a good anime. An interesting one! Original plot, good graphics.

-6 cups of coffee - Perfect score! Masterpiece! A "must see/read"!


   I intend to use this rating system for anything I can think of, so expect it to be used as graph/plot/music..etc. rating system.   
   But you would probably never see me rate something with 6 cups, I mean, there are no perfect things in this world. Except of myself. I meant God. Pretty much the same ^.^~
   So stay "tuned" for more of my stupidity!

Mindless minecraft

   Когато бях обвинена, че прекалявам с minecraft не обърнах внимание. Обаче се трогнах, когато ми казах, че ще "затъпееш от тая игра". Вярно е, не го отричам, нито пък тогава го отрекох - затъпявам от играта, въобще...от нея СЕ затъпява. Да не говорим колко изостря антисоциалността ми! По цял ден ходиш сам из мрачни пещери, спускаш се по отвесни скали и падаш в езера лава. Сам, сам самичък. Започвам да си мисля, че не е толкова лошо. И без това по цял ден седя сама у нас, каква е разликата дали ще съм и сама в игра.
   Но определено се затъпява от играта - спрях да чета, да гледам. Последните две, поне аз си мисля, са смислени. Играенето на minecraft е вманиачаващо безмозъчно. И пристрастяващо изнервящо.
   Защото там на дъното на една пещера бяхме само аз и едно малко цветенце. Тук в стаята дори няма цветенце.

Един летен ден почти на шосето

   Ужасно съм уморена и ще бъда кратка, което рядко се случва, нали? Днес ще споделя отегчението си от анимето и мангата, от книгите и задълбочаващата ми се омраза към филмите? Хич даже!
   Няма нищо по-хубаво от това да седнеш под закътано дърво в парка, далеч от всички хора, далеч от глъчката и псувните, далеч от простаците и малоумните тинейджъри, които напоследък съвсем почнаха да ми късат нервите! Няма нищо по-хубаво от това да седнеш на прохлада, на тревата и да почетеш книга. Около теб да жужат пчелички, да се разхождат мравчици! Няма нищо по-хубаво да се отнесеш в книгата и да забравиш, че около теб им свят.
   И няма нищо по-хубаво от това да се потопиш в книгата и да теглиш майната на всичко и всички, защото на всеки все нещо му е по-зле от на другия, всеки за нещо все се оплаква, но ако искаш само да го чуеш - никога го няма. Оплаквай се свят, ние с теб и без това сме само в отношения на взаимна полза. Човек няма по-добър приятел от себе си, книгата и дървото...
   В някой самотен и прохладен летен ден.

Първи срещи с корейска култура?

  Не точно, разбира се, покрай четенето на манга и с много корейски произведения съм се запознала, някои от които са просто невероятно добри. Интерес към самата култура не съм проявявала, освен слуховете за прочутото кимчи и силното ми желание да изпробвам кухнята, по други причини Корея не съм споменавала.
   Кухня и манхва само? Впрочем на български няма статия за махвата, ако не ме смързи може да си направя труда да я направя; бих използвала руското произношение, понеже нямам идея как се чете на корейски, а японската статия е доста противоречива - манфаа/мануаа ....Манхва звучи нещо средно, но изказвам силно предположение, че това "х" там го няма така или иначе... Ох, отнесох се.... (проверих даже какво става със статията за мангата, но като оставим неработещите линкове в нея, поне я имаше - УРРААА!)
   Да се върнем на Корея! И на кимчито в частност...ферментирало зеле...хъммм..не звучи ЧАК толкова зле....Ох, кого залъгвам, звучи ужасно о.О аз мразя кисело зеле, какво остана за ферментирало...Може би, ако ида някой ден до Корея, кимчи точно няма да опитам, но с радост ще хапна всичко останало, обилно подправено, както трябва да е ;)
   Срещи с корейския музикален и сериален бизнес имам от съвсем скоро. Имайки предвид колко не харесвам...мм...почти ненавиждам японски поп, със същата сила ще го кажа и за корейския...Да....ама не съвсем. Ох, кой да знае, ето че ми хареса една група. И за това нека поздравя всички нейни фенове с това парче, пък като ида в Япония, така или иначе ще прослушам поп XD Кой ще ме търпи с тоя метъл, нали трябва да имам обща тема с япончиците...хехеее..... Ето ги 2NE1 и I am the best, втората корейска песен, която аз прослушах наистина XD. (Първата беше I hate you, попаднала ми случайно в youtube, докато гледах kevjumba, доста интересна комбинация за предложения - as expected of youtube)

 

И последно...НА! КИМЧИИИИИИИ! Честно, изглежда адски вкусно о.О *лиги* *лиги*! Само да не беше зеле -__-'''