Когато бях обвинена, че прекалявам с minecraft не обърнах внимание. Обаче се трогнах, когато ми казах, че ще "затъпееш от тая игра". Вярно е, не го отричам, нито пък тогава го отрекох - затъпявам от играта, въобще...от нея СЕ затъпява. Да не говорим колко изостря антисоциалността ми! По цял ден ходиш сам из мрачни пещери, спускаш се по отвесни скали и падаш в езера лава. Сам, сам самичък. Започвам да си мисля, че не е толкова лошо. И без това по цял ден седя сама у нас, каква е разликата дали ще съм и сама в игра.
Но определено се затъпява от играта - спрях да чета, да гледам. Последните две, поне аз си мисля, са смислени. Играенето на minecraft е вманиачаващо безмозъчно. И пристрастяващо изнервящо.
Защото там на дъното на една пещера бяхме само аз и едно малко цветенце. Тук в стаята дори няма цветенце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар