Ужасно съм уморена и ще бъда кратка, което рядко се случва, нали? Днес ще споделя отегчението си от анимето и мангата, от книгите и задълбочаващата ми се омраза към филмите? Хич даже!
Няма нищо по-хубаво от това да седнеш под закътано дърво в парка, далеч от всички хора, далеч от глъчката и псувните, далеч от простаците и малоумните тинейджъри, които напоследък съвсем почнаха да ми късат нервите! Няма нищо по-хубаво от това да седнеш на прохлада, на тревата и да почетеш книга. Около теб да жужат пчелички, да се разхождат мравчици! Няма нищо по-хубаво да се отнесеш в книгата и да забравиш, че около теб им свят.
И няма нищо по-хубаво от това да се потопиш в книгата и да теглиш майната на всичко и всички, защото на всеки все нещо му е по-зле от на другия, всеки за нещо все се оплаква, но ако искаш само да го чуеш - никога го няма. Оплаквай се свят, ние с теб и без това сме само в отношения на взаимна полза. Човек няма по-добър приятел от себе си, книгата и дървото...
В някой самотен и прохладен летен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар