Нека продължим разказа за коледната ни разходка из Nipponbashi, Оsaka...
Преди да се усетим вече бяхме прегладнели, аз поне от вълнение. И по общо предварително съгласие скокнахме до мейд-кафе. Да си го признаем - няма как да не идеш в Япония и да не влезеш в мейд-кафе!!! Първоначално се притеснявах да вляза - все пак е широко разпространено схващането, че посетителите на такива места са основно от мъжки пол и не бих излъгала, ако кажа, че си ги представях до един представители на онази прослойка на обществото назована NEET, които гледат жадно госпожиците сервитьорки, докато вторите се обръщат към тях с всеизвестното "ご主人様" (гошюджин сама), което в по-нормален превод не е "господарю", а "съпруже".
Разбира се, нищо от горното не е вярно. Не се насочихме определено към някое мейд-кафе, но точно това се славеше, че е известно, а и нямаше как да откажем на момичето, което стоеше отвън на студа по късата си поличка и привикваше клиенти ;/ Жал ми стана, милата,тия мейд униформи са си мъчение да ви кажа - хем тънки, хем къси, хем само трябва да се подръпваш насам-натам, защото чорапите се свличат, панделките се отвързват и т.н.
И така влязохме в така нареченото
MaiDreamin - много известна верига мейд кафета. Ако имате желание можете да разгледате
сайтът им. (От Contents менюто избирате третата опция- 店舗紹介, а след това скролвате до 7-мия магазин в 大阪 (Осака) и ще видите къде сме били ^o^ )
Когато влезеш в мейд кафе, няма как, по традиция, да не поръчаш - омле-райс (омлет с ориз, за тези, които не виждат очевидното :D ). И, разбира се, по още по-стара традиция, мейдките трябва да ти нарисуват нещо с кетчуп върху омлета. Съответно моето беше котка, на момичето, което беше с мен беше панда... Макар, че госпожица мейдката се чуди и мае няколко минути как да нарисува падна XD Беше доста комично.
Самото меню не съдържа само омлети (тези двата бях с различни сосове, както можете да си представите, ужасно вкусни), но и куп сладки неща, както и за мое учудване - бира. По стените също бяха наредени бутилки с шампанско, а барът беше пълно зареден, което значи, че се правят и коктейли. Ние бяхме по-скромни - само омлет, чай и едно кафе :D. В менюто има сетове, които ти позволяват да се снимаш с мейдките или да обличаш униформата им, разбира се, на цена, която е с още поне 1000 円 отгоре на нормално меню.
Ние се сдобихме със сет със снимка за около 2000 йени на човек. Заслужаваше си, омле-райсу-то си беше ужасно вкусно. То по принцип е вкусно, да се чуди човек как нещо толкова просто като ризото обвито с омлет и малко кетчуп, всъщност може да те направи толкова щастлив. В момента съм в процес на измайсторяване как се прави, дръж се България, ще отварям maid cafe. (И ще го кръстя Maid Latte ^_~ ).
Бях на върха на щастието си, че чак и кафето ми се "усмихваше".
Самите мейдки бяха ужасно сладки, вероятно гимназистки, че да не би да са били и по-малки, ученички при всички положения. За клиентите мога да кажа, че когато ние влязохме имаше само едно момиче вътре, но след нас си влизаха нормални двойки, дори и още сами момичета и, най-впечатляващото, един бизнесмен @.@. Мога да кажа, обаче, че момичето, което беше в кафенето преди нас беше чистото определение на "защо японците мразя отакута и най-вече отакута момичета" о.О. Господи......Тя имаше огромен албум със снимки на мейдки (които се печелят от томболи, които играеш за 300 йени в кафенето). И като казвам огромен имам предвид наистина ОГРОМЕН. Сигурно е имало над 100-200 снимки в него. И как после да не го намериш това за странно - само момиче (пълничко, очилатичко, с най-добро определение - "обикновено"), което си събира снимки на мейдки и седи в кафенето поне 2 часа, за да ги гледа о.О. Чувствах се нормална за първи път в живота си и ми харесваше.
Аз също пробвах тази томбола за снимките, от чисто любопитство. Викат му "да правиш nyan nyan" и идеята е, че викаш "nyan nyan", правиш съответното движение и след това бъркаш в една кутийка вадейки номерче и те ти дават награда. Моята е тази снимка на мейдка (голямата). Впрочем мейдките на снимките са момичета от главния клон в Акихабара. Нямам идея за какво ми е това XD.
Друго интересно нещо е, че преди да пиеш, ядеш или каквото и да било, трябва да правиш "заклинание", за да ти стане по-вкусно яденето. И заклинанието в превод гласи "Да стане по-вкусно, nyan, nyan, chuuu~ " , като през това време правиш сърчица с ръцете си. Още по-забавно е да гледаш как господин сериозният, изтокан и нагласен, бизнесмен го прави. Гледката е покъртителна о.О.
Друго интересно нещо е, че на момичетата викат "お姫様” (o hime sama ) или в превод "принцеса", обаче към мъжете се обръщат с ”お客様” (o kyaku sama) или "господин клиентът". Разбихме митът с "господарят" :D Yey!
След като се наядеш си избираш мейдка и се снимаш с нея. Както виждате, онова нещо в дясно е снимката ми с госпожица Лиз (разбира се никът й), която е толкова сладка, за разлика от мен, която толкова приличам на мазна сталкърка :D Допаднахме си с госпожица мейдката, изглежда момичето беше благодарно, че съм нормална, не я зяпам и не я карам да ми говори на английски (тоест говоря нормален японски). Даже докато правихме снимката си поговорихме за това XD. Другото нещо, което е горе на снимката е stamp card, ужасно популярни са тук, заедно с points card - при всяко идване в магазина ти удрят печати и когато запълниш картата ти правят голямо намаление. Такива карти има в почти всички магазини в Япония - било то от кафенета, през хранителни магазини,та до магазини за дрехи. И като казвам намаление, имам предвид наистина голямо намаление, а чух, че могат и награди да ти дават. Просто тук си ценят редовните клиенти ;)
С това репортажът ни от мейд кафето свърши, надявам се да е било информативно/интересно или поне нещо XD. При следващото ми ходене мисля да пробвам сетът с униформата...мухахахахах :P
Самите мейдки бяха ужасно сладки, вероятно гимназистки, че да не би да са били и по-малки, ученички при всички положения. За клиентите мога да кажа, че когато ние влязохме имаше само едно момиче вътре, но след нас си влизаха нормални двойки, дори и още сами момичета и, най-впечатляващото, един бизнесмен @.@. Мога да кажа, обаче, че момичето, което беше в кафенето преди нас беше чистото определение на "защо японците мразя отакута и най-вече отакута момичета" о.О. Господи......Тя имаше огромен албум със снимки на мейдки (които се печелят от томболи, които играеш за 300 йени в кафенето). И като казвам огромен имам предвид наистина ОГРОМЕН. Сигурно е имало над 100-200 снимки в него. И как после да не го намериш това за странно - само момиче (пълничко, очилатичко, с най-добро определение - "обикновено"), което си събира снимки на мейдки и седи в кафенето поне 2 часа, за да ги гледа о.О. Чувствах се нормална за първи път в живота си и ми харесваше.
Отпърво не изглеждаше по-различно от който и да било друг японски "квартал". Макар, че тук като кажеш, че отиваш някъде имаш предвид в някой град, част от мегаполиса :D . Но с навлизането в Ниппонбаши се разкриха купища "предназначени" магазини. За съжаление нямах време да вляза в голяма част от тях, а не можах и да ги снимам, разбира се, снимането беше забранено...Но, Господи, забравих и да снимам от вълнение. Почувствах се бедна, но с огромно желание да изкупя всичко, което видях. Впрочем, не е точно така - аз съм старо куче, търсех само най-качествената стока, не се подведох на евтините фигурки и така нататък ;) Затова му викам все още само "пробна" обиколка, след следващата заплата ще си купя онази Драконова Топка, която толкова си харесах ;}
Направи ми впечатление огромният бум на стоки на Madoka Magica, които се изливаха във всеки магазин, но като махнем хилядите розови фигурки на момиченце в начално училище с къса розова поличка и малко магическо жезълче, съзрях това, което търсех - Saber :D На разумната цена от към 1000 - 3000 円 Но се чудех дали няма да намеря и по-добри "пози". Иначе купувам Dark Saber от Heaven's Feel и това си е :P . 
