Морето ми е тясно

Поздрави от Бургас, явно терористичните заплахи не са успели да спрат жадуващата ми за море душа.
Но не терористите са ми проблема, а факта, че аз съм единствената на целия отсег плажна ивица, която е извадила книга. Което, разбира се, е доста нагло твърдение, имайки предвид, че в момнта публикувам от телефон. Имам чувството, че яко ми спрат нета и за 5мин. ще ми стане нещо... -__- дори и на плажа аз седя и ровя нещо из мрежата. До мен две жени правят същото, а от другата ми страна няколко момиченца публикуват във facebook... На пейката в парка до мен седяха двама,мъже и, явно решили, че съм чужденка (с телефон), решиха да обсъждат "младото поколение и телефоните". На кратко лекцията гласеше, че не сме могли да живеем без телефон и интернет или и двете. Аз съм живото доказателство. След малко ще си сложа и слушалките и ще се потопя в другата си реалност, която само по някаква случайност не е виртуална.
Но преди това - само една снимка, защото бурното море е красивото море.

Ookami Shoujo to Kuro Ouji review

След като не бях чела нищо в рамките на 2-3 месеца, сега се завърнах пак към тази си страст. Или поне мъничко...
   Естествено, първата ми работа беше да отбележа, че в рамките на 3 месеца не е излязло нищо ново и това почти ме отказа да чета, докато не събера поне по 1 том на всяка манга, но сама знам, че ще е невъзможно. Затова започнах ново..шоджо... (О, Господи, не ПАК) Поредното с №300... И си казах: "Ами хайде да му спретнем едно ревю." Нищо, че май никак не ме бива за това... :D (Тъпо но упорито продължавам)

   Ookami Shoujo to Kuro Ouji 

(オオカミ少女と黒王子)

Ayuko Hatta 

(ongoing)

Историята започва с една лъжа - главната ни героиня - Ерика, решава, че "гимназиалният й перфектен живот" не може да съществува, ако не се движи в компанията на "готините" и си няма гадже. Работата е там, че тя въобще не се интересува от момчета, но за да се впише в компанията лъже, че си има приятел. Докато не се стига до великият момент с "Покажи ни го". Ами сега? 

   Ето как Ерика среща Сата - саркастичен, садистичен, ироничен и въобще ужасяващо гаден и всичко това скрито под маската на "перфектният принц" (ето от къде идва "черен принц" от заглавието).

Динозаврите с книгите

   Чувствам се малко като някакъв вид странен динозавър... с книга в ръка.

   Чувството е сякаш си седнал на розов облак и си потънал в някакъв друг свят. Приятно чувство по залез слънце. И вали захар. Мммм~ вкусна захар.

   Защо се чувствам така ли? Просто е - защото всеки ден гледам facebook-а си и всеки ден осъзнавам, че си умирам да го изтрия, както и повечето хора в него! Ето защо!!!

   Отивам да си намеря книгата, че да ми стане по-добре...
   

  

На кино във Враца

Салонът е претъпкан дори по моите стандарти за претъпканост, а те са далеч по-занижени, от колкото един нормален човек трябва да приема. От друга страна нормалните хора не се возят в градски транспорт в най-голямата жега (2 след обяд).
   Ще гледаме кино. Тук не е имало кино от 6 години, когато последното такова фалира, къде от липса на клиенти, къде от факта, че няма как точно да има клиенти, когато при нас нови филми или идваха с такова закъснение, че ги пускаха в HD по торентите преди киното...или, в повечето случаи, въобще не идваха.
   А сега ще гледаме "Снежанка и ловецът". Изборът на филм провокиран повече от самата идея да гледаме пак кино в родния си град, от колкото от нещо друго. И двете не подхождаме с кой знае каква надежда - още от постера си личи, че нещо се е пообъркало при кастинга за главната героиня.

Крайна необходимост от влизане в хладилник

   Имам чувството, че както е тръгнало, може и да се изпържа/изпека/сваря в собствен сос преди края на лятото. Не знам как "захлаждане от 5 градуса" звучи успокоително. Колко мило от страна на синоптика да звучи убедително щастливо - захлаждане, видиш ли, ще падне от 44 на 39градуса. О, невероятно. Винаги съм смятала климатиците за вредни.... До момента, в който 44градуса не ми се стовариха на главата -____-. Аз ли остарявам или времето полудява.
   Залагам на второто, отивам да сложа кубчета лед в аквариумите с риби, преди да е станала рибешка супа...
   За останалото - утре ще му мисля...винаги е добре да мислиш утре. А колкото до великата ми "ваканция". О, тя е повече от невероятна....
    Мисля, че ми трябва ново хоби. Новите хобита винаги решават проблема с безразличното отношение към света и всичко останало. Та нали човек, все в някакъв момент, трябва да принадлежи към нещо. И аз, понеже далеч не искам да принадлежа към аниме обществото ни, отивам да принадлежа на леглото си. То ме разбира най-добре. ;)

 <-------- I bet we all imagined summer like this....

And it turned out like this ------>
И да, аз правя почти същото :}