Кръвта още не беше засъхнала по острието на меча му, когато още един се появи иззад ъгъла, беше по-голямо от предишните. То инстинктивно се спря и можеше да се прочете погнусата и страхът, о да страхът, в погледа на съществото. Противното създание, колкото и безмозъчно да беше, усещаше присъствието на хищник пред себе си и всичките му инстинкти крещяха да се обърне и да побегне далеч от това ужасно място, но заповедите, които бе получил не му позволяваха да направи това. Почна да пристъпва бавно и се бореше с всяка крачка, която правеше, забърза – знаеше, че отива към сигурната си смърт, но трябваше да изпълни заповедите. Не трябваше да разочарова Господаря си. Каквото и да му струваше щеше да остави поне една рана на противника си преди да бъде разсечен. Хищникът не помръдваше пред него, дори не го поглеждаше, сигурно не го беше забелязал в тъмнината и това му даде кураж. С цялата си сила се хвърли към него и насочи атаката към врата му. Нещо го спря още както беше във въздуха. Дългите му нокти почти докосваха бялата кожа. После я усети, пронизващата болка, която се разля из цялото му тяло. Докато падаше видя очите, които го наблюдаваха в жалката му смърт. В животинско му съзнание се прокрадна мисълта, че чувства облекчение, че не е видял очите му преди да нападне, защото нямаше да има волята да устои на първичното желание да избяга. Същевременно се радваше, че ще забрави изумрудения цвят скоро в смъртта си.
Изваждайки меча си от тялото на последния изрод, Лий не откъсваше поглед от него. Чудеше се какво ли минава през главата на подобно създание преди да умре, най-вероятно нищо. Обръщайки се да излезе от тъмната алея, той остави зад гърба си 8 тела и разширяваща се локва от черна кръв. Нощта беше млада и изпълнена с ужаси, които той смяташе да открие или да остави да бъде открит от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар