-Не, почни от начало. – вечно отегченият и напоследък изключително дразнещият я тон на Грейдън отново я прекъсна по средата на мъчителното за нея рисуване на печата, а Алекс толкова се стараеше този път. Тя вдигна ръцете си в знак на погром и остави тебешира да падне от вкочанените й пръсти.
-Къде сгреших този път ако смея да попита, о велики? И моля те ми припомни, защо изобщо трябва да правя това, знаеш че предпочитам грубата сила - да танцувам с меча, да виждам как кръвта на враговете ми напуска телесните им останки. Защо трябва да се уча как да рисувам печати или пентаграми или въобще да се занимавам с какъвто и вид магия?
Старият господар дори не си направи труда да я погледне, просто въздъхна театрално и започна да обяснява с онази простота, на която се радват малките сополанковци, когато зададат риторичен въпрос на някой възрастен, а отговорът често беше циничен( цинизма се измерва в години, защото колкото повече си живял, толкова повече си видял и знаеш, че живота е едно гадно и подло място и няма никаква надежда където и да търсиш, а това те прави циничен. А Грейдън беше съществувал от почти зората на сътворението, което го правеше самото въплъщение на цинизма и сарказма.).
-Първо. Не си сгрешила никъде, напротив този път очертанията бяха перфектни и дори надписите бяха верни и на място... –вдигна лениво ръка да предотврати пороя от протест, който се задаваше откъм страна на ученичката му. – А защо съм те спрял и искам отначало, чисто мое хрумване, но измъчената ти физиономия, докато се опитваше да нарисуваш всичко правилно ми доставя някакво извратено удоволствие и не искам скоро да ми го отнемеш.
Този път се наложи да действа бързо, за да избегне точно запратения към лицето му тебешир. Отпи голяма глътка от подсладеното вино преди да продължи.
-Второ. Налага се да разпознаваш печатите и пентаграмите и всички видове капани, на които може да попаднеш, защото не всеки път врагът, пред когото ще се изправиш, ще е тъпа горила тъкмо слязла от клоните на някоя палма и хванала голяма бухалка. Напротив, повечето ти противници ще са ловки хитри и често магове. За това трябва освен физическата подготовка да имаш и нещо тук. –и потупа челото си с елегантния си показалец. – Не искам да си поредната горила Алекс, щом си успяла да дойдеш тук при мен, значи освен ловкостта и грациозността на котка имаш и добри магически способности. – Грейдън се наведе леко напред с ехидна усмивка разкриваща острите му драконови зъби и добави. – Не искаш ли да разкриеш целия си потенциал, миличко и да излетиш от тази клетка по-бързо?
Младата пазителка му отвърна със същата усмивка, но с добавка и злобен поглед.
-Приличам прекалено много на теб старче, за да ме поучаваш така. Не забравяй, че аз съм тази носеща най-много от твоята същност, но се питам едно - ти какво би правил тук без мен? Отново би изпаднал в хилядолетна депресия в тази своя клетка, от която не можеш да се освободиш, не ме отпъждай толкова бързо. Освен, че ще развия, както ти сам каза, целия си потенциал, ще науча и всичко, което можеш да ми предложиш и тогава чак ще си тръгна. Но за момента, колкото и да не искам да призная, си прав. Сега кой печат искаш?
Грейдън се облегна удобно в пухкавият си диван, мислейки как следващия път да подразни любимата си играчка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар