По-точно няма време. Нямам много време да пиша в блога и това много ме натъжава ;/ Не мога да излизам огромно количество безсмислена информация под формата на глупави статии. УЖАС! Не мога да убивам мозъчните клетки на всеки, който чете това нещо о.О ОЩЕ ПО–ГОЛЯМ УЖАС! ... Радвай те се докато можете :P
Е, как ли е живота в Япония. Нищо ново под слънцето, сдобих се най-после с Aniplex, за да установя, че предпочитам на гледам BS11 и да си доспойлна още 4 анимета, хващайки да ги гледам от последните им епизоди Т.Т'' Супер, просто супер...Още ме е яд за Tiger and Bunny. Но пък ми липсваше гледането на аниме по телевизията, не го бях практикувала от както ни спряха RTL II, но с разликата, че сега ми дърдорят на японски... И аз го разбирам.... Почвам да се чувствам странно от този факт оО'''
По-странното е, обаче, че нищо от купищата аниме неща по магазините ни ми прави впечатление. Пак гледам аниме всеки ден, пак чета манга всеки ден, но след като нито една от колежките ми не се интересува от това, някак си забравям да го обсъждам. И не чувствам нужда да го обсъждам, нито да купувам аниме неща, нито да се впечатлявам от тях по улицата. Не е ли странно, че го приемам ЧАК толкова спокойно. Вярно, че живея в собствения си розов свят, но не трябваше ли да съм малко поне щастлива, изненадана, учудена...и аз не знам какво вече, от факта, че се намирам на мечтаното си място (на друг континент)? Само дето аз се чувствам като у дома си о.О'''''' До сега съм живяла в аниме!!!!! (само фурната ми липсва)
Още по-странното е, че Япония ми подхожда перфектно - всички са мили и учтиви, всичко е подредено, 80% шофьорите са жени, дрехите им са супер сладки, дават аниме по телевизията, храната е чудесна...Какво повече да иска човек! Седейки тук си давам сметка, че ми е трябвало да се махна от България, за да потвърдя вечната си теория - че ние българите сме заядливи мрънкащи гадове, живеещи в перфектната родина и ужасната държава! Тук продават i-phone-и на бутки в училищата XD, при нас това се счита за скъпо? Защо? Безсмислено е по самото си начало!
Да не говорим, че за дните, от които съм тук, осъзнавам колко много МРАЗЯ да готвя. Има хора, на които им харесва. Има хора, които готвят от нужда, има хора, които готвят за семействата си.... Hell with them all T.T На мен ли ще ми разправят, че готвенето било изкуство, че носело удоволствие да сготвиш за някого, че трябва да се наядеш. Всеки път щом седна да готвя се отегчавам до смърт, почва да ми се гади щом помисля за храна и накрая вместо да ям се оказва, че не го искам и ми става зле само като го гледам. Не е защото не е вкусно...а просто защото съм го готвила Т.Т'' Не трябва да готвя, за да седна да ям въобще. Това е трагично... Ако сте от хората, които обичат да готвят - не си правете труда да ми го обяснявате, аз мога да готвя, просто не искам и никога няма да поискам. Изнервям се само докато го пиша това.
И така с времето. Утре пак. Сега няма време. Канджитата зоват, анимето си върви по телевизията... Добре е :) Добре е този живот, не е това, което искам, но за 6 месеца ще го преживея... Малко е самотно, но няма голяма разлика с повечето епизоди от жалките ми 20 години :D so who cares... отивам да гледам Mayoi neko overrun ! :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар