И.... това е дълга история, но да я съкратим без подробностите "къде" (Велико Търново), "кога" (сега) и "защо" (работа).
Та... Японецът пет пъти ми повтори, че ако не ям, няма да мога да превеждам. След това ми каза, че трябва и да спортувам, иначе ще ми се скапе здравето. Колко странно, да го чуеш от пушещ човек. От друга страна, той спортува - аз мързелувам. Тъй де, спортувам "говорене". В категория "многословност".
Боже, мога ли да не знам как е копие на японски и да изтърся тояга с връх О.о. Е, и повече можех да се изложа, ама... *кххх*
Както и да е...да започна ли да тренирам, да не го правя ли? Не ми се тренира, не съм по физическата част... Но пък и сенсея е пример за това, колко яко може да е едно бойно изкуство! Толкова... нормално... красиво... разбираемо... смислено... Най-вече смислено. Common sense!
Боже, обичам работата си ^.^~
Няма коментари:
Публикуване на коментар