И.... това е дълга история, но да я съкратим без подробностите "къде" (Велико Търново), "кога" (сега) и "защо" (работа).
Та... Японецът пет пъти ми повтори, че ако не ям, няма да мога да превеждам. След това ми каза, че трябва и да спортувам, иначе ще ми се скапе здравето. Колко странно, да го чуеш от пушещ човек. От друга страна, той спортува - аз мързелувам. Тъй де, спортувам "говорене". В категория "многословност".
Боже, мога ли да не знам как е копие на японски и да изтърся тояга с връх О.о. Е, и повече можех да се изложа, ама... *кххх*
Както и да е...да започна ли да тренирам, да не го правя ли? Не ми се тренира, не съм по физическата част... Но пък и сенсея е пример за това, колко яко може да е едно бойно изкуство! Толкова... нормално... красиво... разбираемо... смислено... Най-вече смислено. Common sense!
Боже, обичам работата си ^.^~
"I" poem
I burn into the nothingness that is life.
I try, I fail and then I learn to fly.
I crash, I fall, I fear I might not return at all...
I go up and down, far and near, I fight bears and dragons that embody my fear.
I win, but most often lose, I cry, I shed tears, but I don`t give up, at least I have something to choose.
I stand, I shout, I march to the down, I ether die or return with a crown.
I burn, but it`s ok, burning is just another way ...
I try, I fail and then I learn to fly.
I crash, I fall, I fear I might not return at all...
I go up and down, far and near, I fight bears and dragons that embody my fear.
I win, but most often lose, I cry, I shed tears, but I don`t give up, at least I have something to choose.
I stand, I shout, I march to the down, I ether die or return with a crown.
I burn, but it`s ok, burning is just another way ...
Май ще си говорим за вестници
Четох наскоро, че липсата на желание за вършене на каквото и да било дейност се определя като депресия. Депресия? Сериозно? Не мързел? Боже, та аз ще да съм най-депресирания човек на света! Не зная защо се опитват да убедят хората, че не са идиоти, които нищо не искат да свършат, а просто са: А - депресирани; Б - недооценени; В - в някаква форма на моментно състояние на несигурност или още наричано "психологическото "отдолу" на колелото" (което е също толкова психологическо и "дълбоко", колкото и всичко останало посочено в тази статия, ако ме разбирате.) Не разбирам ползата от това да пишат такива ужасно мъдри и, очевидно, написани с голяма любов и сложност поредици от думи, които реално не са това, което авторът си мисли, че са, но звучат изключително "ентелктуално" и сложно. Всеки може да разтяга локуми! Или... Може би не е толкова лесно, щом хората го четат и вярват. Това е като нашият мил вестник "24 часа", който не просто е пълен с невероятни новини, които могат съвсем спокойно да се нарекат "вестникарска диверсия", защото са пълни (драматични и сълзливи) глупости, които определено отклоняват вниманието на четящия от истинския проблем. И това е само, ако можете да преживеете ужасният език, на който са написани и купищата правописни грешки (от които преливат някои статии). Сега, може просто аз да не съм попаднала на правилния брой, но прекарах 5 часа път до Истанбул с един такъв вестник и проклинам деня, в който майка ми реши да го вземе. Не би трябвало "сериозната преса" да е написана на език, на който, примерно, аз пиша в момента! Това е вестник, за бога, не блогче в интернет! За останалите вестници, които имахме дори няма да говоря, "24 часа" все пак беше най-доброто и смислено нещо, в сравнение с...о...нека да не го споменавам, беше толкова жълто, че нямах идея кои са всички хора в него О.О""'' И така...за нашите вестници... Медии.... ХаХААХАХАХХХАХаа -____- Няма такова нещо в България! Може да има журналисти, но бас се ловя, че все се намира някой, който да ги тъпче и да пречи по всякакъв начин на всяка културна мисъл (и образован човек) да влезе в редакцията на вестник. О, свещена простота.....
Етан от Атон - Лоис Макмастър Бюджолд
Едно ревю достигащо до вас благодарение на скуката и късния час ;) Писано за Goodreads:
"Етан от Атон" определено е изключително странно, но свежо галактическо приключение.
Историята се отклонява от Майлс Воркосиган, за да ни разкаже за приключенията на Ели Куин и Др. Етан Еркхарт от мъничката планета Атон. Етан е уважаван доктор на изцяло мъжката планета Атон, нагърбен с нелеката задача да излезе в открито космическо пространство (пълно с поквари и жени) и да разбере какво се е случило с изчезналата поръчка от женски "култури" за родната му планета. Така добросърдечният Етан се среща с Ели Куин - същата Ели, на която Майлс подарява ново лице няколко книги по-рано, и историята взема обрат, превръщайки се в изключителна шпионска комедия и трилър.
Няколко неща правят тази книга уникална. Първо е вселената, която Бюджолд гради - всеки един детайл в нея е от изключителна важност, дори и изолирана планета като Атон. А на второ място ще сложа факта, че историята се разказва от гледната точка на човек с леви наклонности. Не са много книгите, които ни учат на толерантност и разбирателство, а не са много и световете, в които толкова разнообразни персонажи биват създавани! Книгата предоставя множество комични ситуации свързани с тази гледна точка, в която жената е "зло" и "поквара", а мъжката любов е най-чистото взаимоотношение, което може да съществува.
За мен, като цяло, Етан от Атон бе приятно четиво, макар и да не ме хвана веднага. Аз съм пристрастна и харесвам всяка една част от Сагата за Вор и тази книга не прави изключение, макар и липсата на Майлс да не ми допадаше до самия край. Присъствието на Ели, от друга страна, бе зашеметяващ старт на нейната история, превръщайки я в главна героиня на следващите книги. Лично според мен, авторката сериозно е обмисляла как да ни поднесе този образ и е избрала най-точният начин, по който да си представим Ели достойна за Майлс - елегантна, красива, умна, опасна.
Препоръчвам "Етан от Атон" на всички почитатели на поредицата, но ако все пак липсата на Майлс не ви допада, то тогава няма никакъв проблем да пропуснете историята, тя не е свързана с другите книги, а по-скоро е преход или допълнение.
"Етан от Атон" определено е изключително странно, но свежо галактическо приключение.
Историята се отклонява от Майлс Воркосиган, за да ни разкаже за приключенията на Ели Куин и Др. Етан Еркхарт от мъничката планета Атон. Етан е уважаван доктор на изцяло мъжката планета Атон, нагърбен с нелеката задача да излезе в открито космическо пространство (пълно с поквари и жени) и да разбере какво се е случило с изчезналата поръчка от женски "култури" за родната му планета. Така добросърдечният Етан се среща с Ели Куин - същата Ели, на която Майлс подарява ново лице няколко книги по-рано, и историята взема обрат, превръщайки се в изключителна шпионска комедия и трилър.
Няколко неща правят тази книга уникална. Първо е вселената, която Бюджолд гради - всеки един детайл в нея е от изключителна важност, дори и изолирана планета като Атон. А на второ място ще сложа факта, че историята се разказва от гледната точка на човек с леви наклонности. Не са много книгите, които ни учат на толерантност и разбирателство, а не са много и световете, в които толкова разнообразни персонажи биват създавани! Книгата предоставя множество комични ситуации свързани с тази гледна точка, в която жената е "зло" и "поквара", а мъжката любов е най-чистото взаимоотношение, което може да съществува.
За мен, като цяло, Етан от Атон бе приятно четиво, макар и да не ме хвана веднага. Аз съм пристрастна и харесвам всяка една част от Сагата за Вор и тази книга не прави изключение, макар и липсата на Майлс да не ми допадаше до самия край. Присъствието на Ели, от друга страна, бе зашеметяващ старт на нейната история, превръщайки я в главна героиня на следващите книги. Лично според мен, авторката сериозно е обмисляла как да ни поднесе този образ и е избрала най-точният начин, по който да си представим Ели достойна за Майлс - елегантна, красива, умна, опасна.
Препоръчвам "Етан от Атон" на всички почитатели на поредицата, но ако все пак липсата на Майлс не ви допада, то тогава няма никакъв проблем да пропуснете историята, тя не е свързана с другите книги, а по-скоро е преход или допълнение.
Разходка у комшиите
Това вече се превръща в порок - да имам време да пиша в блога....и....да не го правя. :) Ииии~ Нека разкажем една история от преди седмица. Една история изпълнена с много разочарование, пътуване и ужасна, мазна и овнешка храна -__-.
Едно пътуване до Турция.
И аз съм от онези, които искат да обиколят света...Освен Америка. Много ще се замисля за проклетия континент. До тук бройката на обиколените държави е малка, но имам цял живот да я разширявам. И Турция влизаше в сметките, макар и само Истанбул и то за цели четири дена. Нали разбирате - град на Босфора, романтична дестинация, прекрасна турска кухня, исторически крепости...
Е, нищо подобно!
Едно пътуване до Турция.
И аз съм от онези, които искат да обиколят света...Освен Америка. Много ще се замисля за проклетия континент. До тук бройката на обиколените държави е малка, но имам цял живот да я разширявам. И Турция влизаше в сметките, макар и само Истанбул и то за цели четири дена. Нали разбирате - град на Босфора, романтична дестинация, прекрасна турска кухня, исторически крепости...
Е, нищо подобно!
Абонамент за:
Публикации (Atom)