Записките на Злия Лорд IV - Каменна тактика

От известно време провеждам важни тактически срещи с няколко камъка и честно казано, особено много ми се нрави техният начин на мислене – прост и солиден! Те ме разбират най-добре, просто защото всички сме заедно в кюпа – в затвора на жените. Височайшата ми особа бе принудена да се раздели с балдахина и да се озове в гадна, малка, потискаща, мрачна и мокра килия. Така като си помисля, декорацията е чудесна за следващата ми тронна зала – ще създаде перфектната атмосфера, вестоносците ще идват и ще си отиват с правилното впечатление. О, ако провесим и няколко глави и тела, това ще постави финалните краски.

Нямах много време да се отдавам на подобни мисли, аз съм Злия Лорд и килиите бяха мястото, в което аз отсядах само, за да се забавлявам с пленници, а не с мен да се забавляват….жени… Впрочем аз така и не ги видях – бам…тряс…бум и прас един по главата – строполих се и пред причерняващия ми поглед се появиха няколко жълти робота, чиято гледка набързо ме накара да се правя на припаднал.

За мой най-голям ужас – БЯХА МАХНАЛИ БРОНЯТА МИ! Един Зъл Лорд – НИКОГА, ама НИКОГА не сваля своята броня. Бяха видели лицето ми!!!! Ами сега, ще загубя репутацията си, законът повеляваше никой никога да не вижда лицето ти, защото то трябва да е обезобразено и покрито с белези. Аз…малко подминах закона за белезите….И те, тези жени, бяха ми отнели моята комфортна обвивка….Ох, студено е….

Дълго време си мислех, че не знаят кой съм и че ме държат само като разменна монета. Така започнах да кроя плановете си за бягство. Тъй де – едни животни ли ще ме надхитрят! Аз съм ЗЪЛ и БЕЗСКРУПУЛЕН и …..отчаян, защото от 3 дена не съм виждал храна и вода.Честно казано, не очаквах и някой да ме спасява – унизително е да спасяват Черния си лорд. Най-много да умра и след това да ме съживят – излиза по-евтино и удобно. Един от камъните започна да ме утешава, виждайки напиращите ми сълзи…

Първа седмица. Аз съм кораво ко***е – още съм жив, нищо че тези гадове явно се опитват да ме измъчват с глад. Ще издържа и нищо няма да им кажа, няма да се пречупя!! Имах достатъчно време да мисля и над тактическата си грешка при залавянето ми. Общо взето стигнах до извода, че собствените ми войници са идиоти, но това не беше нищо ново под слънцето. Ако се върна въобще жив, имах планове да ги изтезавам до смърт или нещо по-лошо. Щях да вилнея и да беснея докато всички не започнат да пребледняват пред мен. Щях да ги заплаша, че ще ги дам на жените… Камъните ме поздравяваха за злите ми планове….

За мое огромно съжаление, аз не притежавам никакви магически сили, нито магически оръжия, нито каквото и да било оръжие. Трябваше да се измъкна някак и камъните саможертвено поискаха да станат оръжия в моите ръце. Пророних сълза на съпричастност и поех съдбата им….

Тогава чух стъпките….Тежки, метални ботуши се влачеха по старите коридори, неравна луминесцентна светлина ме ослепи почти и започнах да крещя в неистов ужас, точно както подобаваше, нищо че ми трябваха само няколко секунди да свикна. Драматизмът е важно нещо. За мое огромно учудване, пред мен стоеше нещо малко, цялото обгърнато в ръждива броня и ми се усмихваше. Още няколко пъти мигнах на парцали, за да различа дребно светло същество, което носеше лампа и лазер в другата си ръка – досущ приличаше на човек, само дето беше по-малко..и някак…по-светло….И звуците, които издаваше бяха по-леки и за мой още по-голям ужас, аз напълно разбирах тази варварска реч:
- Извинявай – измрънка нещото, заби поглед в бронята си и пак широко показа многото си зъби - Аз, май те забравих малко, но се радвам да те видя жив и здрав. То…такова... Миеке ми каза да те заведа при нея, ама аз няма да отворя клетката, докато не обещаеш, че няма да хапеш. Нали?  - малките й сини очички ме пронизваха любопитно. Изпитвах силна нужда да се скрия някъде, защото си глътнах красноречивия език – ТОВА ли ме отвлече….

Със сигурност вече съм станал за смях пред съвета, че и по-зле….

Балада за 3 през нощта?

Човек ще каже, че претърпявам любовна драма, за да слушам балади в 3 през нощта. Бас се ловя, че никой няма и да познае, че ги слушам с цел да се приспя....очевидно не особено успешно. Не съм любител на баладите, карат ме да се чувствам сантиментална и разстроена, а нали уж се стремя да съм позитивна и успешна. Чудесно! Равносметката е, че преди няколко часа тихичко пророних някоя и друга сълза на последния епизод на kimi wa petto, хапнах си шоколадче и започнах отново да се вглъбявам в мисли за следващата глава на Пейзажите, взех, общо взето, фаталното решение да започна отново да превеждам манга (и то сама) и с това се изчерпаха събитията на деня. Едновременно ми е адски весело и много тъжно, защото в моя малък свят се случват толкова много хубави неща, че чак ме е яд, че си ги скривам и си ги тая, само се усмихвам на момента и после никога повече не ги споменавам. Затова и не разбирам хора, които умират да се хвалят с всичко, което правят....
Дааа~ А заслужава ли си да превеждам манга въобще на български? Откровено казано - НЕ! Но пък и тихото седене в ъгъла на леглото няма да осмисли живота ми повече от баладите в момента. Сблъсъкът на двете начала - онова, което иска да седи вкъщи, затворено и да разсъждава над Ницше и да пише "приказки" и онова, което иска да крещи на целия свят "вие сте скучни!", да вилнее и да прави какво ли не? Честно казано чувала съм това нещо от много хора и знаете ли какво още - на нито един от тях не вярвам! Че ако реално ги вълнуваше този проблем, тогава нямаше да има проблеми да се разбираме! Може и аз да съм сбъркана!
А сега е само 3 през нощта - нека заспиването да започне!

Now what

И така най-накрая отново имам достъп до така интересната за мен (да за мен, не за всички вас) игра Dragon age и отново съвсем откровено ще си призная - зациклих в нея. Да имам лошия навик, когато нещо ми хареса да се вманиачавам в него...освен в хора, до сега не ми се е случило да се вманиачавам в хора, просто не са достатъчно интересни за мен. И по-добре за тях, не ми се иска да си представям какво бих направила на горките създания и как биха понесли нещо непрекъснато да ги тормози и....чакай аз непрекъснато тормозя близките до мен....но нека не се отклоняваме от темата. А тя е беше или поне мисля, че беше за това как съвсем лесно е да се отплеснем толкова много по нещо, че да не мислим за нищо друго и толкова да се откъснем от реалността, че околните да се опитват със сетни сили да ни върнат в този толкова скучен земен свят. А той си е скучен, след като толкова много хора са измислили негова алтернатива в книгите, а още повече хора в съзнанията си. Таааа~ вече загубих мисълта си.....а да понякога е добре да се откъснем и да поживеем в отделен интересен свят, но не пренебрегваме ли така близките си. Не е ли доста егоистично да се държим по този начин, но пък длъжни ли сме да се съобразяваме непрекъснато с околните.
Е, не знам правилния отговор, но знам аз какво ще правя: Ще играя Dragon age, а след това ще чета Сблъсък на крале....чудесно бягство от реалността.

Имало едно време тетрис....

Hello guys! Do you feel sad and lonely! Ok, now look at the unicorn! 

Now back at me! Now back at the unicorn! Sadly, I’m not him!  

Това е Уолтър и той е най-красивото нещо в тази статия. Колкото до писанията по-надолу – те достигат до вас, благодарение на вдъхновението дошло от свещения МОП и кофа с вода. Ако не схващате логиката, значи нищо не разбирате!

Сега да започнеммммм~ Кой ще каже първи какви кифли обича? Аз обичам с шоколад, но и масловките не са зле. Някои предпочитат с мармалад? О, това също е добър вариант! А най-добре е, ако проклетата дума не се използва за назоваване на специфична част от момичетата. Не обиждайте горките кифли, те не са виновни, че обществото ни е такова!!! (Май обществото няма много общо с това>>““ ) Та решихме, да съберем всичките си познания и да напишем един guide за всички вас, които много силно желаете да станете популярни по един или друг начин! Повярвайте ми, ако следвате следващите съвети имате 100% шанс да станете вървежна млада дама.

Ние имаме задълбочени познания по всякаква мода – кифла мода, емо мода, емо-кифла мода…. Каквото ви душа ще! Но за сега ще се спрем само на първия стил, тъй като той поне на мен ми е малко по-мил на душата. Хайде да разберем какви са новите правила на една наша себеуважаваща се млада госпожица. Не, няма кифли тук! Ние сме дами – елегантни и красиви! Със самочувствие! 

Преди: - Ние не пишем грамотно!

Сега: - Ние сме не просто грамотни, а и владеем още 3 езика, защото знаем по 4 думи от тях!!!!

(a ние говорим мандарин и занзибарски)

Преди: -Ние слушаме чалга!

Сега:  - НЕ! Ние вече слушаме Justin Bieber! Той е толкова сладък и талантлив! Така де, вече сме минали на поп!! Но естествено, разбираме от всички други стилове, имаме задълбочени познания и по тях, но тайно, без да ни гледат хората, ги плюем всичките, защото са ужасни и тежки и грухтят!! Ужас!!

(след като чухме този невероятен талант Джъстин, вече очите ни се отвориха за музика! Махаме го метъла, обръщаме на истинска музика *за душата* ) 

Преди: -Ние не четем книги!

Сега: -О, глупости. Ние четем какви ли не книги, ужасно сме начетени! Обожаваме да четем!! Любимата ни книга е twilight! След това сме чели всички любовни романчета на света, но разбира се сме чували и книгите от училище. Пф, за какви ни смятате!

(You got to be fu**** kidding me! Twilight! Ох, толкова гениалност и блестене! Брам Стокър, ти си идиот, вампирите не са страшни бе!)

Преди: -Ние гледаме само романтични филми и комедии!

Сега: -Ние пак си гледаме само същото, всеки друг филм е тъп, страшен, скучен, не го разбираме! И естествено ние не гледаме нищо друго освен най-хитовите неща!

(здравей „Червена шапчице“ ти беше една съвсем нормална приказка на Братя Грим, сега си само поредната провалена история, по която пиклите ще въздишат)

Преди: -Ние не знаем, момчетата са по-умни от нас!

Сега: -Ние пак не знаем повече от момчетата, но вече знаем повече от всички други! О, моля ви, ядрена физика? Математика, история, география – ние знаем и можем всичко. Да го докажем ли? Пфф, за какво ни е да го доказваме на такава като теб!

(о да, това колайдери-молайдери е нов кючек, нали)

Преди: -Ние слагахме много грим и разголени дрешки!

Сега: -Ние слагаме много грим само по дискотеките! Същото се отнася и за дрехите! Естественият вид е най-важен! Само 3 вида сенки и 4 червила слагаме де, какво толкова! Носим даже малки токове – по 10см. Но каквото и да сложим, всички други пак нямат никакво чувство за стил. Но иначе сме си съвсем естествени! Мда! А дрехите ни са си съвсем нормални – пайетки, полички, деколтенца, обичките ми са колкото мен, 50 гривни и пръстени….Мхм! Супер! Накичих се като коледна елха с лилав грим и 20 колиета, ама всичките ми са хубави!

(а ние сме някакви загубени там, смотли, обуваме даже маратонки)

Преди: -СНИМКИ!!!!В ТОАЛЕТНИ!!!! В БАНИИИ!!!! В ОЩЕ ТОАЛЕТНИ!!!!

Сега: -Ще се снимам с теб, за да ме видят колко хубава съм аз, покрай грозотилото – ти и да си кажат, че общувам, поне от жал, с некви‘ смотани!

(пощадете ни, „пилешкото дупе“ не е най-силната ни страна…. )

Преди: -Хо! Дискотеките и купоните са най-важното!

Сега: -Сега е важно да натякваш на някого, че живота му е скучен! Играе игри – о, Господи, толкова е вдетинено!.... Учи и ходи на лекции – абе вие да не сте некви идиоти, че ви се налага да ходите на такива неща! Омг, аз не бих си губила времето!.... Не четете twilight, оффф..с вас няма какво да обсъждам, този автор не съм го чела, сигурно е много скучен….. Какво гледате, некви американски сериали, е па аз не разбирам английски, не съм го гледала тва‘ и ти защо не му изтеглиш поне субтитри, сигурно и ти нищо не му разбираш!..... Ти имаш гадже! Не мога да повярвам! Сигурно е много беден и грозен!

(всички освен последното са по истински случаи, само не упоменаваме лицата участващи в разговора)

Преди: -Ние гледаме сериали!

Сега: -Ние НЕ гледаме сериали! Ние просто сме попаднали на поредната турска съпунка, но  всъщност искахме да гледаме новините! Нищо не разбирате!

(дддаа ббббеее…А Хуан и Ахмед, Мохамед и всички такива неща не въздишат по Мария, Хуанита, Джъзъм, Белъх и както и там да се произнасят имената им..а до новините има още цял час….)

Преди: -Ние не се интересуваме от нищо освен skype, kefche, нещо си там за запознанства!

Сега: -Ние имаме профил във всеки сайт за запознанства и играем всички facebook игри! Ох, това СА игрите! Ай‘ ся‘ че ще ми станат ягодите готови за бране!

( имало едно време тетрис….)

Скъпи дами, благодаря, че изчетохте нашия малък пътеводител към успешно самочувствие, но смятаме, че не ви трябва така или иначе. Ако намирате написаното по-горе за обидно, моля пробвайте се да ни оборите, но не гарантираме безопасността ви! Иначе ние много ви обичаме, цунки!

Ако не схващате иронията, ваш си проблем….

Една седмица на бележити събития!

Във влака имах достатъчно време, за да мисля за нещата от живота. Небето ту се смрачаваше гадно, ту ставаше приятно топло и слънцето ме приспиваше. Не че можах да заспя, по-скоро се мъчех в собствените си мисли за това, как проклетото ми пътуване до Япония просто ми се изплъзна през пръстите. Ядът от това, че няма да замина, след толкова хвърлен труд и пари, горе долу премина. По начало нямам нищо общо с оптимизма, но факта, че хората си мислят, че разбират и че могат да ме съжаляват ме изкарваше извън нерви до степен, до която хващането на нож и перманентното им лишаване от гласов апарат ми се струваше чудесна идея. Няма на кого да се жалвам за станалото, то не е по ничия вина. А и никой не е длъжен да ме слуша как се жалвам, това си е мой проблем.

Три дена жалех мечтаното си заминаване, а после започна да ме обзема неописуем страх за японците. Че това си е АТОМНА централа. До тогава собствените ми проблеми не ми даваха да преценя реално,че ако това нещо гръмне, ще измрат не просто много хора. Сега шегата за нова „Атлантида“ направо ми се струва реална заплаха. Ето как и мен почна да ме тресе – та аз познавам хора в Токио!!! Това не беше толкова далеч от мен, това не беше просто някаква си централа в Япония. И това не е проблемът на всички онези, които се присъединяват разни групи във facebook и скърбят фалшиво. Ако не те удари по главата, проблемът не е твой. А горките япончета, няма по-мили същества от тях! По CNN, BBC и NHK си говорят вече цяла седмица пълни глупости. Никой няма никаква информация какво става там, само дето хората масово се изнасят. Паника, „радиация“, глад, липса на ток, вода и храна? На токийската борса водят собствена война за запазване на икономиката! А аз си седя у нас и пиша всичко това…

А можех да пиша за неосъществените мечти, за това какви планове имах и в крайна сметка си останах само с висенето в нашата малка проклета България, при хората с ограничени интереси. През петте часа път по-скоро си мислех за това, как ще трябва пак да си седя у нас и да слушам за всекидневните бели кахъри на хората. О, да ние всички имаме великите си проблеми и всички сме много по-зле от другите и сме много по-изморени, и много по-болни. Да, и баба ми така говори. Спор няма, че дори бедите на японците не ни накараха да се замислим колко сме си добре ние и какъв прекрасен живот водим.