И така най-накрая отново имам достъп до така интересната за мен (да за мен, не за всички вас) игра Dragon age и отново съвсем откровено ще си призная - зациклих в нея. Да имам лошия навик, когато нещо ми хареса да се вманиачавам в него...освен в хора, до сега не ми се е случило да се вманиачавам в хора, просто не са достатъчно интересни за мен. И по-добре за тях, не ми се иска да си представям какво бих направила на горките създания и как биха понесли нещо непрекъснато да ги тормози и....чакай аз непрекъснато тормозя близките до мен....но нека не се отклоняваме от темата. А тя е беше или поне мисля, че беше за това как съвсем лесно е да се отплеснем толкова много по нещо, че да не мислим за нищо друго и толкова да се откъснем от реалността, че околните да се опитват със сетни сили да ни върнат в този толкова скучен земен свят. А той си е скучен, след като толкова много хора са измислили негова алтернатива в книгите, а още повече хора в съзнанията си. Таааа~ вече загубих мисълта си.....а да понякога е добре да се откъснем и да поживеем в отделен интересен свят, но не пренебрегваме ли така близките си. Не е ли доста егоистично да се държим по този начин, но пък длъжни ли сме да се съобразяваме непрекъснато с околните.
Е, не знам правилния отговор, но знам аз какво ще правя: Ще играя Dragon age, а след това ще чета Сблъсък на крале....чудесно бягство от реалността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар