5 книги за деца, които може би сте пропуснали

   Може да нямаме време за други забавления, но поне за книги винаги ще се намери време. И понеже идва краят на годината, реших, че ще е полезно да класифицираме постигнатото през 2012. Това включва една малка подредба на анимета, книги, филми, сериали. А защо не?
    Да започнем с пет книги, които съм набелязала или чела. Общото между тях е, че са приказни истории за деца до 15 (горе-долу) и смятам, че може да сте ги пропуснали, някъде из бързината да купите на детето си Хари Потър (което също е чудесен избор, но не и единственият). Условието да влязат в тази класация е да са приказки без смърт и/или някакви страшни травматизиращи моменти. Дано да ви помогна да изберете за детето си един чудесен коледен подарък ^.^~ .

5/

 The Girl Who Circumnavigated Fairyland in a Ship of Her Own Making

Catherynne M. Valente

Книгата все още не е преведена на български. Да речем, че заглавието е "Момичето, което обиколи Приказния свят с кораб, който сама си направи".  Разказва се за малката Септембър, която Зеленият вятър отвежда в Приказния свят, за да изпълни заръка на Маркиза. Защо книгата е чудесна литература за деца? Защото е типичната детска приказка, от онези магически приключения, за които всяко дете си мечтае. Написана е изключително разбираемо, макар и може би, ще се намерят непознати английски думички за децата. Книгата е изпълнена с поуки за приятелство и добро, което я прави чудесна за подрастващи. Освен това е и носител на четири литературни награди за детска литература. (илюстрована)

Halloween and more boring updates

   Щеше ми се по-скоро да намеря време да драсна някой и друг ред, но все не се получаваше. Нали знаете как е - когато навлезеш в живота и нещата не се подреждат така, както ги искаш. Искам или не, времето за забавления намалява и времето за самосъжаление се увеличава. О, шегата на страна, животът в София не ми се отразява положително на самочувствието. Или нервите.
   А, за halloween? Ммм.исках само да споделя побългарения си вариант на the graveyard pots. Оригиналната рецепта тук , а ето и как да си ги направим в наши условия, с наши продукти.

Търся слънце

- Ако леко се поклоня на слънцето, то дали ще ми отвърне? Чудя се просто, не ми отговаряй. Ще пробвам - ще стана, ще се усмихна и ще зачакам. Но няма да ми отвърне, нали. Не искам отговор, а отправям молба. А може би и молба не е. Искане? Питане? Заповед? Може ли един човек да заповяда на слънцето?
- Може...
- А! Чудиш се дали ще посмея? Защо да не се обърна, да захвърля днешното си бреме. Ще отхвърля и гордост и слава. Ще се оттърся от всичко. Нищо не ми трябва, само слънцето да се усмихне! Кому са му нужни дребните ни успехи, когато се цели към нещо толкова велико!
- Мислиш, че е велико? 
- О, мисля, мисля! То е Велико! Ще е Велико! Помисли само - да си имаш слънце само за теб. Че кой ще ти оспори правото да властваш тогава!
- Търсиш власт? 
- Търся слънце! Търся доброто у човека, щастие и радост, както и да му викаш. Търся нещо, защото вярвам, че то е там. Търся смелост, търся милост. Искам свобода!
- За себе си? 
- За миналото. Ако го освободя то бремето му да е с мен, ще мога спокойно да продължа. А нашето минало е общо, осовбодя ли себе си - и ти ще ме последваш. Искам слънцето да е свободно! Ще ми кажеш ли къде да го намеря? Как да го открия? Как да го спася?

   Ала той не ми отговори, просто замълча. Помислх пак да питам, но се спрях. После сякаш го видях да кръсти ръце и замислено да седи на скалата. Клатеше глава, сериозно умислен. Мръщеше се, после леко се усмихваше, въздишаше често. Чакаше слънцето, казах си аз, но то няма да изгрее, не и докато седим тук и само чакаме. А той само хвърли поглед към небето и каза:
- Май знам къде да го търсиш това твое слънце... 

   Само "май"? Напълно се отчаях. Къде бе моето слънце? Къде бе моето щастие?


из "Търся слънце", продължението на разказа за моста ;) Да се надяваме, че и това ще иде на литературен конкурс един ден ^.^~

Записките на Злия Лорд XIV - Възход и падения

   Разбира се, отнесох си последствията както си му бе реда – публично унижаване, наказания, карцер за няколко дни и най-лошото от всички – понижаване в ранга ми! Как можаха! Малко ли злини в тяхно име съм сторил, че да ме понижават! Бях възмутен, но поне в карцера имах достатъчно време, че да обмисля добре пъкленото си отмъщение. Старците наистина нямаха чувство за хумор.

   Седях четири дена в пълен мрак, без храна и вода, в пълно уединение – мисля, че ми дадоха достатъчно време да си почина след последните събития. Виждате ли, расата ни реално може да преживее без хранителни вещества почти половин година, като единственото нещо, което се случваше с нас бе да поотслабнем. А мнозина от нас виждаха и в тъмното, включае моя милост, в по-добрите си моменти. Работата беше, че, за да върша злини ми трябваше сила, енергия, съответно храна. Знаете ли колко много нерви хаби един набег над колония? А поробване на планета? Равнява се на почти четири порции печени земни глигана!! (С няколко допълнителни блюда, за всеки случай, за гарнитура) Злото е трудо- и енергоемко! Освен това, седенето в проклетата килия ме оставаше напълно дезинформиран, а това е направо ужасно. Без информация как щях да замислям новите си планове? Освен това смътно, някъде дълбоко в себе си, се притеснявах какво може да са сторили на жената. Сещах се за няколко много интересни и оригинални мъчения (моя изработка, разбира се), които със сигурност биха искали да изпробват върху нея. Надявах се да не се я потрошили, човешките роби са си истински уникати в днешно време.

Аз спортувам?

    И.... това е дълга история, но да я съкратим без подробностите "къде" (Велико Търново), "кога" (сега) и "защо" (работа).
    Та... Японецът пет пъти ми повтори, че ако не ям, няма да мога да превеждам. След това ми каза, че трябва и да спортувам, иначе ще ми се скапе здравето. Колко странно, да го чуеш от пушещ човек. От друга страна, той спортува - аз мързелувам. Тъй де, спортувам "говорене". В категория "многословност".
    Боже, мога ли да не знам как е копие на японски и да изтърся тояга с връх О.о. Е, и повече можех да се изложа, ама... *кххх*
   Както и да е...да започна ли да тренирам, да не го правя ли? Не ми се тренира, не съм по физическата част... Но пък и сенсея е пример за това, колко яко може да е едно бойно изкуство! Толкова... нормално... красиво... разбираемо... смислено... Най-вече смислено. Common sense!  
    Боже, обичам работата си ^.^~