Имало едно време две малки момиченца, които харесвали странни неща. И прекарали мирен и спокоен училищен живот, говорейки за аниме, манга, книги, игри. По цял ден си философствали за живота и света, докато не се превърнали сегашните саркастични и злобни „девойки”...
А едно време бяхме нормални...
Горното е пълна лъжа...
Искам за начало да ви разкажа една история изпълнена с омраза, драма, раздор и много любов...
Намирам с в един от софийските молове и чакайки да ме пуснат в киносалона, разглеждам поредните рекламни стоки на Naruto, Bleach и Death Note, разсъждавайки с какви ли грешни представи остават горките деца, струпали се да купуват разни играчки и ключодържателчета. Чудех се и се маех, защо светът е толкова проклет и изкарват само стоки, от които ще издоят много парички, вместо да докарат нещо хубаво. А, да, забравих ли да кажа колко много обичам тези анимета и хората, които само тях са гледали – та вие сте съкровището на този свят, моля ви, продължавайте да се множите и да съсипвате удоволствието на хората от анимето! Седях си така и погледът ми хаотично преглеждаше стоките, когато нещо мъничко, почти до кръста ми (което е трудно да се повярва, имайки предвид, че съм целите 1,50 висока) ми каза: „Како, виж, виж! Това е много интересно детско филмче, гледай го како, ще ти хареса!” Малко момченце, някъде около 10, може и по-малко, ми сочеше стоките на Death Note и ми казваше да го гледам. Бях смаяна, но ми стана толкова смешно, че едвам се сдържах. Стигнахме ли до момента, в който десетгодишни момченца ни поучават какво „детско филмче” да гледаме? От една страна бях толкова горда – ах, днешната „младеж” вече е запозната с анимето, по мое време още се биех с родителите си, които ме поучавах да не гледам „тези изроди”. А от друга страна се моля света да си отвори очите и да започне да гледа не само онова, което му се бута под носа, а далеч по стойностните неща.
Из разсъжденията на един отегчен фен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар