Човек се учи, но не и аз.

Човек непрекъснато прави грешки или по-точно хората са създадени да правят грешки и да се учат от тях. За добро или лошо и аз съм човек и аз правя грешки, но май не се уча от тях. Нима е лесно да анализираш ситуацията и следващият път когато попаднеш в нея тя да завърши по друг начин. Е при мен не се получава, може да се кажат много неща по въпроса, че съм глупава, упорита или просто , че не ми пука....е не се знае може би по малко от всичко.

Вече привечер аз седя и се мъча да намеря решение на ситуация, в която 100% ще попадна за вбъдеще и в която съм попадала вече десетки пъти, но винаги има един и същ край. Главата ми е пълна с мисли до момента в който пускам Jeff Beck и всичко си идва по мястото. Тягосното чуство на объркване и тежест изчезва, тъмнината навън вече е успокояваща, а топлият пуловер, в който съм се напъхала изглежда по-топъл и уютен. Мелодията и странното чувство на мистицизъм само остават. Това е силата на джаза. А аз най-вероятно отново ще направя същата грешка, но в момента това няма значение.