Kill you, baby...

   Сериозното ми скарване със съня сигурно се дължи на прекалено doki doki по бишита? Иначе не си обяснявам как ще заменя 12-те часа сън с 2 ..вече цяла седмица. А! От кафето е!!! От бишитата е! От преумора е! Who the fuck cares :D ?!
   Петъчен репорт по аниметата - Mouretsu Pirates ще е нещо от сорта на 5/10, Papa kiki ще ме убие от тъпотия, brave 10 няма почти нищо общо с мангата си, което е разочароваща липса на ечи, а Shakugan no Shana Final съвсем си загуби смисъла о.О Защо го гледам?! Защо?!
   И след всичко това, забележете как се чувствам --->
Изпитвам непреодолимото желание да заколя някого. Днес хванах на работа един сатър и нещо като се възрадвах, колегата ми се дръпна на страни. Понякога си мисля, че е по-добре да заемам ума си във всичко, но не и да седя и да мисля... Защото колкото повече мисля, толкова повече ми писва от хората, от проблемите им, от мрънкането им, от безразличието им и от всичко човешко.
Попитаха ме дали не ми трябва ново сърце, защото казах, че не съжалявам самоубиец!
   Съжалявам, не ми трябва ново сърце, ще ви разочаровам ;) Не ми трябва сърце въобще, по дяволите. Трябва ми голям и остър нож и да сте ми наблизо. А после светът ще стане по-добър - за вас розов с ангелчета, за мен пурпурен... И някой да вземе да ми обясни защо трябва да съжалявам самоубийците? Или когото и да било? Защото той ще съжали мен? О, а може би ще ми...wait for it... помогне?
   Мисля че колкото повече общувам с хората, толкова повече не искам да общувам с тях :) Затова ето ви песента, която ме вдъхновява от вчера и не четете горните редове. Просто слушайте..слушайтe..

Няма коментари:

Публикуване на коментар